На фона на всичките си феноменални постижения Алфред Хичкок вероятно е най-добре познат с "Психо" и по-специално със сцената в банята, когато се вижда как сянката на един мъж, облечен в дрехите на мъртвата си майка, убива гола жена под душ на една мотелска стая.
Публиката през 1960 г. е травматизирана. В един неотдавнашен документален филм за тази сцена американският режисьор Питър Богданович си спомня "непрекъснатия писък", който изпълваше киносалона по време на премиерата на "Психо" в Ню Йорк.
Хичкок обаче е имал предвид един далеч по-шокиращ проект в главата си - "Калейдоскоп".
Решен да настигне най-иновативните и провокативни режисьори в Европа, Хичкок иска да приложи радикалните им методи към един от собствените си, откровено мрачни наративи.
Ако беше успял, днес щяхме да отбелязваме 50 години от сътворяването на един от най-скандалните, шокиращи и разбиващи табута филми в историята на киното.
Но не е било писано. "Калейдоскоп" е сметнат за толкова нарушаващ всички установени правила, че дори на човека, стоящ зад "Психо" не е позволено да го направи.
Хитчок се надява, че филмът ще влезе в продукция през 1967 г. По това време той вече има "Оскар", присъдена му е наградата, присъдена му е наградата "Ървин Талберг", а книгата на Франсоа Труфаут с интервютата с талантливия режисьор току-що е била публикувана. Така че мястото му в пантеона на най-големите режисьори е сигурно.
За сметка на това обаче последните му два филма към този момент - "Марни" и "Разкъсаната завеса" - са смятани по-скоро за разочароващи като вторият се представя особено зле, когато излиза на екран през 1966 г.
Още през 1964 г. той записва в Гилдията на сценаристите история, вдъхновена от двама английски серийни убийци, обесени през 40-те - Невил Хийт и Джон Джордж Хей. Тази история трябва да се яви като нещо като предистория на "Сянка на съмнение" от 1943 г.
В самия филм "Сянка на съмнение" Джоузеф Котън играе т.нар. Убиец на весели вдовици. Зрителят така и не вижда той да убива на екран каквито и да е вдовици, били те весели, или не. За сметка на това обаче през 60-те вече Хичкок чувства, че може да показва по-скандални сцени с повече насилие, голота и еротика.
Идеята му не спира само до това да покаже как серийният убиец съблазнява и убива жертвите си, но и да превърне именно него в централен герой на филма.
През 1964 г. режисьорът иска от Робърт Блох, автор на "Психо", да напише нов роман, базиран на неговата идея, която след това да бъде адаптирана за екран. Блох обаче отказал с аргумента, че материалът е твърде "смущаващ". Без да се обезсърчава, Хичкок се обръща към стария си приятел Бейн Леви да напише сценарий през 1966 г., а Леви нямал такива угризения като Блох.
Според него един от моментите, в които убиецът съблазнява жертвата си, трябва да се превърне в "една от най-кръвожадните сцени, които са се появявали на екран". Той също така предлага преследването с полицията да не се представя от гледната точка на гонещите, а именно от гледната точка на преследвания престъпник.
Хичкок не спира дотук и сам написва чернова на сценария за пръв път от 1947 г. насам.
Ситуирана в Ню Йорк, тази версия на "Калейдоскоп" представя Невил Хийт като красиво мамино синче на име Уили Купър. Неговата мания да убива се задейства от водата, оттук и разположението на трите централни сцени в сценария: водопад, където той убива служител на ООН; изоставен военен кораб на пристанището; и нефтена рафинерия, където целта му всъщност е смела полицайка, която рискува живота си, за да го залови.
Години преди появата на "Хелоуин" и "Тексаско клане", тези три сцени са предвидени да бъдат най-кървавото и ужасяващо нещо, появявало се някога на екран.
За Хичкок това обаче не е достатъчно. Той иска да покаже в стаята на убиеца списания за бодибилдъри, с които да намекне, че героят му е хомосексуален. В една от сцените също така е предвидено майка му да го завари как мастурбира.
И ако графичното представяне на убийствата е крайно решение, то показването на голота и сексуални сцени е нещо отвъд представите за възможно в Холивуд по това време.
Идеята му освен това е да заложи на неизвестни актьори, снимане с камера в ръка, естествена светлина и снимане на локация. За Хичкок този проект се превръща в нещо като въпрос на лична чест, с който той да докаже, че нито е стар, нито е изморен, и още може да експериментира до по-далечни граници от всеки друг американски режисьор.
Тези, с които той иска да се съизмерва, са италианските режисьори, чиито техники и свобода го впечатляват дълбоко.
Продуцентските къщи обаче далеч не споделят този ентусиазъм. В Universal за нула време отхвърлят проекта и казват на Хичкок, че не може да заснеме това. За тях филмът е твърде "неинтелектуален" и не се вписва в представите им за това, което очакват от големия режисьор.
Самият Хичкок е дълбоко разстроен заради "студения душ", с който са спрени амбициите му да направи нов, модерен и запомнящ се филм.
Някои от неговите концепции за "Калейдоскоп" от 1967 г. в крайна сметка се появяват през 1972 г. в "Полуда" - шокиращ сериен убиец, голота и мъчителна сцена с изнасилване и убийство.
Въпреки това обаче "Полуда", който е ситуиран в Лондон, е доста конвенционален в сравнение с плановете, които режисьорът има за "Калейдоскоп".
Допълнително с това Холивуд вече е приел европейската вълна от нововъведения в киното, макар и преиначени в американски стил.
Така че Хичкок изпуска шанса си да покаже как всъщност се прави авангардно кино и да представи най-"хичкокския" филм в кариерата си.
