Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 филма с насилие, които разтърсиха света

"Родени убийци" заема важна позиция сред култовите филми с насилие
"Портокал с часовников механизъм"
"Казино"
"Казино"
"Само Бог прощава"
"Убий Бил"
"Диво сърце"
"Диво сърце"
"Апокалипто"
"Апокалипто"
"Дивата орда"
"Скенери"
"Звездни рейнджъри"

Физическото насилие е най-екстремната форма на човешко поведение и логично вълнува творците от векове. Разпадът на телесното и стряскащата крехкост на органичната материя провокират някои от най-великите майстори на киното. Ето 10 качествени филми с незабравими сцени на насилие.

"Дивата орда", 1969 г.

Режисьорът Сам Пекинпа е пионер в използването на натуралистични сцени с насилие в голямото кино. Неговият революционен уестърн шедьовър от 1969-а "Дивата орда" шокира публиката с невиждани дотогава кървави кадри. Пекинпа преминава през важна граница в седмото изкуство и променя начина, по който се снимат екшън сцени. "Дивата орда" показва натуралистичния резултат от многобройните престрелки - отворени рани в човешката плът, плискаща алена течност, гримаси на агония в близък план.

Куршумите пробиват телата на забавен каданс и превръщат насилието във важен естетически инструмент. Пекинпа доразвива смелото решение с финалния разстрел от излезлия две годин по-рано "Бони и Клайд" на Артър Пен и предвещава бума на екстремна образност, дефинирала идващото десетилетие.

"Портокал с часовников механизъм", 1971 г.

Монументалният магнум опус на Стенли Кубрик по едноименния роман на Антъни Бърджис едновременно естетизира и сатиризира разрушителните човешки импулси. Анти-утопията за приключенията на млад дегенарат, който си пада по "доброто старо ултра-насилие и Бетовен" скандализира публиката и е забранен на много места по света. Днес е смятан за един от най-големите шедьоври на седмото изкуство.

Филмът изследва природата на злото през кодовете на стилизиран до крайност социален кошмар. А сцената с изнасилването под звуците на "Пея под дъжда" е онази свирепа постмодерната гениалност, от който се нуждаят киноманите.

"Скенери", 1981 г.

Великият канадски режисьор Дейвид Кроненбърг е отговорен за някои от най-травматичните и иконични сцени с насилие в цялата история на киното. Наричан "Баронът на кръвта", той е ненадминат майстор в изобразяването на телесна деградация и деформация. Списъкът с класики е дълъг - "Челядта", "Мухата", "Видеодрум", "Тъмно минало"... Всички те са достойни за този списък, но в крайна сметка челното място се заема от ужасяващия психотрилър "Скенери" - най-вече заради незабравимата сцена с експлодиращата глава.

"Диво сърце", 1990 г.

Още в първите секунди на лудешкия сюрреалистичен кошмар, дошъл директно от болното въобръжение на Дейвид Линч, персонажът на Никълъс Кейдж разбива главата на някакъв клетник в земята.

Мозъкът му залепва за пода и вие вече знаете, че ви предстои нетрадиционно преживяване. "Диво сърце" е извратена любовна история с разкошна гротескова образност и неподражаем ритъм. Дори когато няма човешки органи, хвърчащи в кадър, тревожната атмосфера ви държи в напрегнато очакване на следващата аудио-визуална лудост.

"Родени убийци", 1994 г.

Дивашка сатира на обсебената от серийни убийци американска култура. Оливър Стоун създава невероятно агресивно, изпъстрено със стилизирана леш, многоцветно платно.

Младите влюбени психопати Мики и Малъри са перверзна деведесетарска инкарнация на Бони и Клайд. Психеделичната сеч идва във всякакви филмови формати и цветови палитри.

"Родени убийци" предизвиква грандиозен скандал при излизането си, но след време е оценен като кървава модерна класика с интригуващо послание за отвратителната природа на таблоидните медии и на глада за сензации.

"Казино", 1995 г.

От всички големи майстори на качественото насилие, Скорсезе е най-великият. Може да има отделен списък, който се състои само от негови филми - "Mean streets", "Шофьор на такси", "Разяреният бик", "Добри момчета", "Нос страх", "Бандите на Ню Йорк", "От другата страна"...

Никой не може да поетизира разрушената телесност, както Скорсезе. Но най-върховното насилие намираме в епичната му мафиотска опера "Казино".

Артерии пробити с химикалка, глава смачкана от менгеме, хора пребити и погребани живи и един великолепен монтаж с убийства на фона на класиката на House Of The Rising Sun в изпълнение на The Animals. "Казино" предлага пълно гурме меню от бруталности. Плюс десерт.

"Звездни рейнджъри", 1997 г.

Това е сред най-недооценяваните филми в тази селекция. Фантастичния екшън на Пол Верховен, вдъхновен от романа на Робърт Хайнлайн, представлява зрелищна сатира на фашизиращите се общества с военизирано съзнание.

Сюжетът описва кървава война между човешката раса и огромни извънземни насекоми. Насилието е едновременно брутално и пародийно - отвсякъде хвърчат глави и крайници, а броят на убийствата в кадър е смехотворно огромен.

"Убий Бил", Vol I, 2003 г. и Vol II, 2004 г.

Никой филмов списък с легендарно насилие няма да е пълен без парче кино от мистър Тарантино. Куентин заяви себе си като майстор на екстремните сцени с "Глутница кучета" и "Криминале", но надмина себе си с мулти жанровата екстраваганца "Убий Бил".

И двете части на епоса за отмъщението на Булката са накиснати в кръв и отдават почит на изпълненото с крайни картини азиатско кино.

Касапницата в "Убий Бил" е художествено постижение сама по себе си и вече цяло десетилетие е неизчерпаем източник на поп-културни отправки и алюзии.

"Апокалипто", 2006 г.

Разбиващ адреналинов кик с недостижими моменти на върховна бруталност. Упадъкът на цивилизацията на Маите, през погледа на Мел Гибсън, не е нещо, което почитателите на качественото насилие биха си позволили да подминат.

Само талантлив психопат като Гибсън, отговорен за страхотното клане в "Страстите Христови" и "Смело сърце", може да предложи гледната точка на търкаляща се по стълби, току-що отрязана глава.

"Апокалипто" е жесток филм във всяко едно отношение - от епичните жертвоприношения през надъхващите преследвания до напоените с кръв финални конфронтации.

"Само Бог прощава", 2013 г.

Стилизираното насилие в изобилие е основно изразно средство в криминално подценения кинематографичен брилянт "Само Бог прощава".

Режисьорът Никълъс Рефн прави сюрреалистичен скок в престъпното подземие на Банкок с този мрачен и абстрактен опус за отмъщение, изкупление, кръвосмешение и кръвопролитие.

Много кръвопролитие. Бруталните сцени на осакатяване отдалечиха арт аудиторията, но който познава стила на Рефн би трябвало да е наясно с неговия фетиш към нарушаването на физическата цялост, демонстриран виртуозно във филми като "Valhalla Rising" и "Drive".

Най-четените