Наричан с епитети като "Краля на нискобюджетните филми" и "Най-нетипичният киномагнат в Холивуд", Авиноам "Ави" Лернер, свадливият 71-годишен продуцент, определено е едно от интересните лица в шоубизнеса.
Неговото филмово студио Millennium Films стои зад заглавия като “Непобедимите” и новите версии на “Рамбо” на Силвестър Сталоун, а в момента самият той е обект на потоп от нетипично нежелана публичност.
Това се случва, защото от около две седмици той е почти единственият човек в Холивуд, който публично застана зад Брайън Сингър, режисьора на "Бохемска рапсодия" и няколко X-Men филми, след дългогодишна поредица от обвинения, описвана в пресата - обвинения в сексуален тормоз от Сингър срещу момчета на тийнейджърска възраст.
В началото Лернер разпространи изявление, в което отхвърли публикациите за обвиненията срещу Сингър като "фалшиви новини с ясна цел". Той също така обяви, че се чувства "много комфортно" да продължи работа си със Сингър като режисьор на предстоящия римейк на "Червената Соня", базиран на героиня на Marvel Comics, първоначално представяна като преживяла изнасилване.
Той изтъкна общите продажби на билети за "Бохемска рапсодия" на стойност над 800 млн. долара като доказателство за "забележителната визия и усет на Сингър".
Седмица по-късно, той зяви пред Hollywood Reporter, че е одобрил първоначалното изявление на прес-агента си, без да го чете, и че то е "прозвучало не както трябва". И все пак Лерер заяви, че не иска да се извинява за нищо.
"Не искам да се извинявам. Просто искам да изясня изявлението си. Мисля, че жертвите трябва да бъдат изслушани и това обвинение трябва да бъде възприемано много, много сериозно. Просто не съм съгласен Twitter да бъде съдник", коментира магнатът.
Накрая, в понеделник, Deadline разгласи новината, че въпреки че Сингър не е официално уволнен, "Червената Соня" вече не е в списъка с предстоящи филми на Millennium и няма да бъде маркетиран на Европейския филмов пазар в Берлин тази седмица.
Самият Ленер отказва какъвто и да е коментар по темата. Но тези, които го познават и са работили с него, казват, че неговото дистанциране от Сингър след последните обвинения срещу режисьора, при това само дни, след като го е защитавал твърдо в интервю за изреалското издание Ynetnews, е знак за статута на Сингър като персона нон грата в Холивуд, дори и при продуцент, чиято пътеводна светлина винаги са били чисто финансовите резултати.
Още преди новината един бивш висш студиен мениджър коментира пред The Atlantic, че според "това, което чува", нито една филмова компания "не иска да има нещо общо с Брайън Сингър", и се очаква Лернер и Millennium "най-накрая да осъзнаят, че ангажирането на неговата компания със Сингър може да даде обратен ефект и да намерят начин да се оттеглят, или да продължат с друг режисьор.
И все пак общото мнение в Холивуд, когато става въпрос за Ави Ленер е, че при него всичко е възможно, стига да става въпрос за пари и възвръщане на инвестициите.
Истината е, че той никога не е бил в центъра на събитията в Холивуд. Неговите често нискобюджетни филми докарват добри печалби, и нещата покрай него "се случват", но той никога не е бил от "големите играчи".
Това, което трябва да му се признае, е талантът да намира финансиране за филми. А след рецесията от 2008 г. холивудската студийна култура, която става все по-корпоративна и несклонна към рискове, се създаде подходящата среда за издигането на Millennium до по-голяма слава. Изненадващият боксофис успех от 275 млн. долара на екшън проекта на Силвестър Сталоун "Непобедимите" от 2010 г. накара бранша да му обърне внимание. Лернер вече не беше само продуцент на "бози" като Scar City и "Ченгето киборг III", а име, което се чува.
Лернер е човек от категорията на Финиъс Барнъм, по-подобен на старите холивудски прес-агенти, отколкото на новите мениджъри, които доминират в бранша сега.
Биографията му в IMDB е писана сякаш от самия него. Тя го описва като "един от най-опитните, плодовити и успешни независими представители на съвременния кинобранш", чиято "репутация, бизнес-усет и отражение върху кинобизнеса са известни по цял свят", и му приписва продуцирането на между 230 и 300 филма в последните две десетилетия.
Там също така се така включват и цели 19 заглавия в пред- или постпродукция, или просто като "оповестени", което е поразително голям брой. От друга страна, продуцираните от Millennium 8 до 10 филма годишно са необичайно много за скромна независима продуцентска компания.
За да бъде разбран по-добре този екстравагантен за Холивуд играч, трябва да се вгледаме по-добре в неговата биография. Той е роден в Хайфа, тогава в британските територии на Палестина, година преди появата на израелската държава, син на майка полякиня и баща германец, избягал от нацистите. Според източник на The Atlantic, който познава Ави отблизо, като малък той е имал трудно детство и баща му е пил твърде много и младежът "определено не е получил нищо наготово", а му се е налагало да използва цялта възможна хитрост, ум, талант и комбинативност, с която разполага.
Кариерата на Ленер в киното започва още от далечната 1969 г. Тогава той се мести с баща си в Южна Африка, където постъпва на работа като оператор на киномашина в автокино в Йоханесбург.
В следващите няколко години успява да израсне до мениджър на мястото, докато накрая не убеждава няколко богати южноафриканци от еврейски произход да му помогнат да открие първото автокино в Тел Авив през 1972 г.
Оттам нататък Ави само разширява бизнеса си и става притежател на верига от кина, както и на бизнес с храни и напитки, които зареждат кината му.
През 80-те години той навлиза и в други бизнеси извън кинопрожекциите като в крайна сметка продава кината си на израелските продуценти Менахем Голан и Йорам Глобус - партньори, най-известни с поредица от екшън филми с Чарлз Бронсън и Чък Норис, реализирани чрез американската им компания Cannon Films.
Те двамата отварят към Ленер пътя към продуцирането на филми, първо във Великобритания и Южна Африка.
Бизне-отношенията между Ави и двамата израелски магнати в крайна сметка завършват с тежка вражда. Има противоречиви твърдения за точните причини, но Лернер използва печалбите от партньорството, за да стартира собствен продуцентски и дистрибуторски бизнес - Nu Metro Entertainment, заедно с партньорите си Дани Димборт, Тревър Шорт и брат му Дани Лернер (Голан почина през 2014, но Глобус остава активен в Холивуд с Rebel Way Entertainment).
През 1992, Лернер и партньорите му се местят в Лос Анджелис като слагат началото на нова компания за продажби на чуждестранни филми - Nu Image, и впоследствие основават и продуцентското звено Millennium Films.
През последните 20 години Лернер е работил с режисьори като Сталоун, Брайън де Палма, Ричард Донър, Нийл Лабют и Антоан Фукуа, и със звезди като Уилис, Ричард Гиър, Никълъс Кейдж, Ал Пачино и Робърт де Ниро.
Големият удар за него идва през 2011 г., когато решава да наеме Марк Гил, ветеран мениджър от Miramax и Warner Independent Pictures, който е участвал в създаването на филми като “Походът на императорите” и “Под небето на Тоскана”.
Гил помага на Millennium да вдигнат летвата като компанията продуцира филми като “Вестникарчето”, криминална драма, режисирана от Лий Дениълс, с участието на Никол Кидман и Матю Макконъхи; “Бодигард на убиеца”, трилър с Райън Рейнълдс и Самюъл Л. Джаксън; и “Код: Олимп” и “Код: Лондон”, трилъри с Морган Фрийман, Джерард Бътлър и Арън Екхарт.
Неговото основно кредо в киното, заявено в интервю за Los Angeles Times, е че въпреки че творческите елементи на филма са важни, "няма да направя нещо в името на чистото изкуство - просто отказвам да го правя".
Лернер уволнява Гил през 2017, споделя близък до компанията човек, след като Лернер е променил мнението си за продажбата на Millennium на китайската компания Recon Holding, в транзакция, която би поставила Гил начело на компанията с нови собственици. Сделка, в която Лернер щеше да продаде 51% от компанията си на Recon, по-късно пропадна заради китайския контрол върху износа на капитал, твърди същият запознат отблизо с делата на компанията източник.
Лернер не просто не продава компаниите си, той продължава да разширява и бизнеса си, част от който е тясно свързан с България.
През 2018 г. българският клон на една от компаниите му - Nu Image - пoдпиca пpeдвapитeлeн дoгoвop зa пpидoбивaнe нa 50% oт ĸaпитaлa нa "Teлeгpaф Meдиa" EOOД, издaтeл нa вecтницитe "Teлeгpaф", "Moнитop", "Πoлитиĸa" и "Mepидиaн мaч" и peгиoнaлния "Бopбa". Компанията е собственик у нас и на филмовото студио "Ню Бояна Филм".
За да дойдем и сегашната ситуация със Сингър и вниманието, което пада върху Millennium и самия Ави Лернер.
Историята с обвиненията в сексуален тормоз срещу режисьора на "Бохемска рапсодия" накараха мнозина да си припомнят, че и човекът зад новия му проект също не е имунизиран срещу обвинения в непрофесионално поведение, дискриминация и сексизъм .
През 2017, бивша служителка, идентифицирана само като “Джейн Роу”, но описвана като "творчески мениджър", завежда дело срещу Millennium, в което твърди, че тя и други жени служителки са били жертви на дискриминационна и женомразска работна среда, в която актрисите са били описвани като “твърде дебели,” “твърде грозни” или “твърде стари.”
Служителката твърди, че скоро след като е заявила на ръководството, че се налага да се подложи на операция на гръбнака, е била уволнена. Лернер отговаря, че искът срещу него е “пълна лъжа” и “измислица.” Според източник в компанията двете страни са постигнали извънсъдебно споразумение миналия август срещу неуточнена сума.
През 2018 г. актьорът и бивш играч от NFL Тери Крюс заяви пред Комисията по съдебните въпроси в Американския сенат, че Лернер му е оказал натиск да оттегли иск за сексуален тормоз срещу холивудския агент Адам Венит като условие за участието му в четвъртия филм от поредицата "Непобедимите". Лернер твърди, че просто е искал да се постигне “някакъв вид помирение.”
От всяка гледна точка, киномагнатът е изградил успешен бизнес с Millennium, част от която включва разчитане на външни инвеститори.
Миналия месец Deadline съобщи, че тя ще получи финансова инжекция с неуточнени размери от руския енергиен олигарх Андрей Георгиев - председател на борда на “Роснефтехим”, компания, стартирала като търговец на суров петрол през 2005, а сега притежаваща и група от полета с газов кондензат.
Смята се, че това ще спомогне за финансирането на предстоящата серия от филми на Millennium. Тази серия включваше и “Червената Соня”, както и The Outpost, базиран на бестселъра на ТВ водещия от CNN Джейк Тапър за войната в Афганистан, с участието на Скот Ийстуд. Сега поне един от тези проекти все още е в активно развитие, докато другият до голяма степен е в небитието.
Едно е сигурно, Ави Лернер ще продължи да прави филми.
