Отличните филми, за които може и да не сте разбрали

Filmcafe 24.08.2016, 16:21

Брад Пит в "Калифорния" (Kalifornia, 1993)

Писател на свободна практика и неговата приятелка, която е фотограф (Дейвид Духовни и Мишел Форбс) решават да обиколят САЩ, за да съберат информация за предстояща книга за места, на които е извършвано убийство. За да си поделят разходите, тe вземат със себе си двойка, която отговаря на тяхната обява (Брад Пит и Джулиет Луис)... Следват убийства и проблеми по пътя, а напрежението нараства лавинообразно.

Режисьор на филма е Доминик Сена ("Да изчезнеш за 60 секунди" и "Парола: Риба меч") Той успява да направи интересен филм, в който Брад Пит разгъва актьорксия си потенциал на максимум, за да покаже образа на неприятен психопат.

Дженифър Конъли и Бен Кингсли в "Къщата от пясък и мъгла" (House of Sand and Fog, 2003)

Кати (Конъли) решава, че е изгонена несправедливо от властите от собствения си дом в Сан Франциско, в който се настанява иранско семейство. За да си върне дома, Кати има нужда от съюзник, когото намира в лицето на полицая Лестър Бърдън. Той минава на нейна страна... И нещо повече.
Типажите, сценария и актьорската игра са на много високо ниво в тази емоционална история, която е с трагичен край. Въпреки че не отбелязва касов успех, този филм донася номинации за "Оскар" на Бен Кингсли и актрисата Шохре Агдашлу.

Мерил Стрийп и Джак Никълсън в :"Диворасляк"(Ironweed, 1987)

Няма по-голям актьорски тандем от Стрийп-Никълсън, които имат общо шест награди "Оскар" и 25 номинации. Тези страхотни актьори играят в "Горещо сърце" (Heartburn) отново заедно само година по-рано. И все пак следващият им филм "Диворасляк" няма касов успех, въпреки че опредлено го заслужава. Историята за двама бездомни, които се срещат в Ню Йорк през 1938 година е базирана по книгата на Уилям Кенеди. Филмът е сърцераздирателен и истински, а играта на двамата големи актьори - незабравима. Дори само заради техните живи диалози си струва гледането.

Дъстин Хофман в "Сламени кучета" (Straw Dogs, 1971)

Под режисурата на Сам Пекинпа, Дъстин Хофман се превъплъщава в ролята на математик от английската провинция. Той живее кротко със съпругата си, до един момент, когато тя е брутално изнасилена в дома им, без Дейвид да разбере. Проблемите започват и се умножават...

Филмът е противоречив и изпълнен с насилие и напрежение. А финалът е просто страхотен. Дотолкова, че през 2011-та година под режисурата на Род Лори беше пусната нова верия на филма със същото име.

Иън Маккелън в "Прилежен ученик" (Apt Pupil, 1998)

Между режисурата на "Обичайните заподозрени" и "Х-Мen", Браян Сингър успява да пресъздаде и тази интересна история по романа на Стивън Кинг за отношението между възрастен мъж (Иън Маккелън) и едно момче (Брад Ренфро). Момчето подозира, а после успява и да се убеди, че възрастният съсед всъщност някога е бил нацист. Отношенията между двамата се усложняват, когато възрастният се опитва да си осигури мълчанието на момчето.

Играта на Маккелън е страхотна, защото той прави роля, която те кара хем да го мразиш, хем да му симпатизираш.

Джеф Бриджис и Тим Робинс в "Паника на Арлингтън Роуд" (Arlington Road, 1999)

Професор Майкъл Фарадей (Бриджис) има нови съседи. Случват се странни неща, които започват да учудват Майкъл и той си задава въпроса дали не става дума за тероризъм? Краят на филма е един от най-необичайните за всички времена. Затова и не е странно, че заглавието не отстъпва по нищо на филми като "Шесто чувство" и "Обичайните заподозрени". Ако не сте го гледали, не си губете времето, а наваксайте!

Лорънс Оливие, Дъстин Хофман и Рой Шайдър в "Маратонецът" (Marathon Man, 1976)

Книгата на Уилям Голдман служи за основа на този трилър с велик актьорски състав. Това е интересна, сложна и интригуваща история. Томас "Бейб" Леви (Хофман) е забъркан в сложна схема, в която има убийства, диаманти и бивш нацист. Във филма има сцени, които днес бихме приели за твърде крайни...

Лорънс Оливие получава номинация за "най-добра поддържаща роля" за филма, а сценарият на Голдман е сред най-добрите, които той е правил през дългата си кариера като сценарист. И въпреки че филмът навремето е добре приет от публиката и критиката, сега той е незаслужено забравен. Затова заслужава отново внимание.

Кейт Уинслет в "Малки деца" (Little Children, 2006)

Всички трябва да се молим да не живеем в предградието от филма. Скука, желание за нещо по-интересно и вълнуващо изпълва дните на героите. Докато в един момент ежедневието им скроява номер и те се забъркват в отношения и действия, които не могат да обяснят на никого. Актьорската игра е много добра, особено тази на Кейт Унслет, която винаги е умеела да създава проитиворечиви, романтични образи. В случая това й носи номинация за "Оскар" 2006.

Уорън Бийти в The Parallax View (1974)

Уорън Бийти е журналист, който започва разследване във връзка с убийството на сенатор. Конспирация и игра с факти и информация правят този филм доста интересен и най-вече позволяват на зрителя сам да си направи изводите - нещо, което се случва все по-рядко в съвременното кино.

Джефри Ръш, Кейт Уинслет, Майкъл Кейн, Хоакин Финикс в "Историята на маркиз дьо Сад" Quills (2000)

Филмът за противоречивия френски писател Маркиз дьо Сад и неговото влечение към порнографията и лудостта показва интересната гледна точка на режисьора Филип Кауфман. Трагичната история на маркиза и неговите безкрайни сексуални приключения са предадени по откровен начин, който не би се харесал на всеки. Вероятно това обяснява и не особено голямата популярност на филма, въпреки че той получава няколко номинации през 2000 година. Освен за най-добър актьор в главна роля, филмът е отличен и с номинации за прекрасните костюми и декори, които пренасят зрителите няколко века назад във времето.

Джак Никълсън в "Последният детайл" (The Last Detail, 1973)

Ако искате да видите младия Никълсън като моряк - това е вашият филм. Двама мъже от флота имат задачата да заведат млад престъпник до затвора, но по пътя се сприятеляват с него и задачата им значително се усложнява.

Никълсън получава номинация за Оскар за ролята, което кара режисьора Ричард Линклейтър десетилетия по-късно да се опита да направи и сериал по филма, но това така и не се случва.

Ембет Дейвиц и Ейми Адамс в "Джунбъг" (Junebug, 2005)

Успешен арт дилър от Чикаго, Мадлен пътува до Северна Каролина за да търси известен художник, чиито творби иска да изложи в галерията си. Тя взема съпруга си Джордж със себе си и те отсядат при родителите му. Бълдъзата на Джордж Ашли веднага "открадва шоуто" по начин, който си струва да се види. Ейми Адамс е номинирана за най-добра актриса във второстепенна роля за филма.

В киноиндустрията се случва някои добри филми да се окажат пренебрегвани или най-малкото да не достигнат популярността, която заслужават.

За това обикновено може да има няколко причини: приело се е (често незаслужено), че са остарели; пуснати са били в неподходящ момент; не е имало достатъчно реклама от страна на филмовото студио; филмът е сменил дистрибутора си, което е довело до по-слаби продажби; заглавието не е стояло достатъчно дълго по екраните; филмът не е попаднал сред номинираните за престижна награда - или просто филмът не се е харесал на критично голяма маса от публиката.

Каквато и да е причината, да се гледат подобни филми днес е много интересно.

В галерията ви предлагаме някои филми, които може и да са познати на киноманите, но като цяло за тях не се знае много, въпреки че участват известни актьори.

Предимството да ги гледате от сегашна перспектива е, че най-после можете да оцените силните и слабите страни на сценария или на режисурата. И да ги сравните с филмите, които днес дават по кината.