В правомощията на един президент ли е да определя кой да живее и кой не?
Това е въпросът, който задава режисьорът Паоло Сорентино с новия си филм "Помилване", част от тазгодишната програма на кино фестивала "Синелибри".
Премиерата на лентата се проведе на 24 октомври в Зала 1 на НДК, където хиляди аплодираха главния актьор Тони Сервило.
След философската тема за погубващата красота в "Партенопа", този път Сорентино амбициозно се захваща с един изключително противоречив политически и етичен въпрос, особено за силно религиозна общност, каквато е италианската.
Става дума за легализирането на евтаназията.
Конфликтът е въплътен в човешки образ - италианският президент Мариано де Сантис (Тони Сервило) в последните 6 месеца от неговия мандат.
Дълбоко религиозен, той смята естествената смърт за единствен изход от земния път на човека. Поддържа това убеждение до момента, в който пред него не се появява една единствена папка със силата да повлияе на живота на хиляди.
Ако не я подпише, е изтезател, ако я подпише - убиец.
В хода на сюжета в ръцете на държавния глава попадат още две съдби - две молби за помилване на затворници, които излежават присъди за предумишлено убийство.
От едната страна е жена, отнела живота на партньора си, за да се освободи от неговия тормоз, а от другата - уважаван учител, удушил болната си от Алцхаймер съпруга, за да я избави от агонията на болестта. В молбите за милост те определят своите деяния именно като евтаназия, спасяване на техните партньори от агонията, с която ги сблъсква в живота.
Но какво е агония и как се доказва кога някой страда, пита Мариано де Сантис.
Дългогодишната му практика на съдия, водена от стремежа към истината, се оказва в разрез със задълженията му на държавен глава. В тази роля той е едновременно неуверен и предпазлив. Това го прави благодатен за драматургична интерпретация и позволява игра, основана на поглед към детайла.
Тони Сервило е уловил характерната за героя меланхолия, достигайки до душата на един авторитетен и строг държавник, раздиран от мъка по починалата му наскоро съпруга. Миналото поставя на изпитание чувството му за чест и морал, а това му коства дългогодишни приятелства и дипломатически връзки...
••• Какво разказа Сервило в интервю за Webcafe.bg - четете тук:
Сорентино обича подобен тип персонажи заради тяхната непредвидимост. Той е решен в рамките на 2 часа да покаже всеки техен порив и всяко тяхно съмнение. Това понякога носи риск от твърде голямо лирическо отклонение от основния сюжет - нещо, с което феновете на италианското кино са свикнали и вече приемат за симпатично.
Подборът на музика в "Помилване" обаче е нещо, което определено ще ги изненада. В основата на саундтрака стои италианска хип-хоп песен. Кой би предположил, че докато размишлява насаме, президентът ще си припява за бързи коли и хашиш?
На прожекцията в НДК това доведе до смях в залата - все пак на пръв поглед този жанр няма нищо общо със стереотипа за строгото и консервативно право. Аз обаче бих интерпретирала този необичаен подбор като опит за пречупване нормите. Избиране на свободата пред морала.
Освен това, противно на очакванията, в този филм режисьорът не представя Италия така живописно, колкото сме свикнали в предишни негови проекти. Въпреки че действието се развива в града на четирите реки Торино, сцените са предимно в интериор.
Големите и пусти коридори на президентската резиденция не са избрани случайно. Те подсилват внушенията за самота и несигурност, които не спират да обземат главния герой.
Няма да издам какво решение взема Мариано де Сантис като измислен кино президент относно въпроса с медицинската евтаназия. В Италия и много други европейски страни подобни законопроекти вероятно все още стои неподписан в някоя папка, на бюрото на някой властимащ.
"Помилване" на Сорентино излиза на големия екран, за да се заиграе именно с тази хипотеза. Дали ще събуди милосърдие сред някой по-чувствителен зрител, или ще погъделичка морала на най-големия скептик в залата, няма значение. В киното всичко се брои за положителен ефект.
Ако това е привлякло вниманието ви, вижте къде може да гледате филма:
- ФКЦ, Варна - 31 октомври от 19:00 часа
- Cineland Искра, Велико Търново - 31 октомври от 19:00 часа
- Културен център G8, София - 1 ноември от 18:15 часа и 2 ноември от 17:15 часа
- Lucky Дом на киното,Пловдив - 4 ноември от 19:00
