Стилният научнофантастичен психологически трилър "Еx Machina: Бог от машината" е безспорното бижу в програмата на националната мрежа от киносалони тези дни.
Британската продукция, намерила изненадващо приятно място в родния афиш, е глътка свеж въздух в замърсения от автомобилните газове на "Бързи и яростни 7" пейзаж. Ако вече ви се гади от инфантилни мейнстрийм предложения и желаете среща с интелектуално провокиращо, естетическо и секси екранно забавление, което няма да забравите по време на финалните надписи - "Еx Machina: Бог от машината" е вашето спасение.
Този престъпно добър филм ще ви измъкне от баналната аудио-визуална среда, точно както подобава на заглавието му - "Бог от машината" (от похвата в древногръцкия театър, при който по време на безизходна за персонажите ситуация, някой бог е бил спускан с кран на сцената, за да оправи положението, б.а).
"Еx Machina: Бог от машината" е режисьорски дебют на писателя и сценарист Алекс Гарланд, придобил световна известност през 90-те с мрачната сатира на нравите на западния пътешественик "Плажът".
Брилянтната книга бе претворена от майстора Дани Бойл в едноименен филм с Леонардо Ди Каприо през 2000 година. Впоследствие Гарланд като сценарист и Бойл като режисьор заформиха впечатляващ тандем, произвеждайки филмите "28 дни по-късно" и "Съншайн".
В първия си пълнометражен опит "Еx Machina: Бог от машината" Гарланд се представя като завършен режисьор с око за красиви композиции, интересни ракурси и убийствен ритъм. Филмът изследва екзистенциални теми за човешкото съществуване, природата на съзнанието, бъдещето на технологиите и въпроса за моралния компас на изкуствения интелект, прекарани през жанровите кодове на психологическия трилър в камерна обстановка.
Гарланд успява да създаде интимен филм с големи идеи, без да се лишава от удоволствието на булевардните тръпки. Произведението му работи на много нива, отваря редица хоризонти за интерпретация и има всички шансове да се превърне в едно от събитията на 2015-а.
Ще е много тъжно, ако отплува като подценено бижу на жанровото кино с авторски почерк и неразгърнат комерсиален потенциал. Финансовият успех на подобно заглавие ще бъде важен индикатор за положителни движения в задъхващата се от унифициращо корпоративно тегло кино индустрия.
Дебютът на изключително талантливия Алекс Граланд не е предназначен за тийн тълпи и консервативни семейни аудитории, но взискателните зрители с вкус към провокативното и интелектуално ангажиращо развлечение ще напуснат салона очаровани от съдържанието и стила на този филм.
"Еx Machina: Бог от машината" струва само 11 милиона евро, но изглежда поне два пъти по-скъп, с безупречна режисура, качествен дизайн, саундтрак, дигитални ефекти, монтаж, кинематография и локации.
Домнал Глийсън се превъплъщава в образа на младия програмист Калеб, избран чрез лотария да участва в таен тест, някъде във владенията на шефа на компанията, в която работи - гениалният програмист и ексцентричен милиардер Нейтън. Ролята на софтуерния могул се играе зашеметяващо добре от заякналия и брадясъл Оскар Айзък.
Неговият персонаж е създал робот с изкуствен интелект, а задачата на Калеб е да прекара една седмица в компанията на потенциално историческото изобретение и да приложи теста на Тюринг, чиято цел е да определи дали една машина може да има човешки интелект.
Творението на Нейтън е женски робот с името Ейва. Визуално пленяващият резултат е постигнат от комбинираните усилия на актрисата Алисия Викандер и магьосниците по визуални ефекти. Ейва лесно попада сред най-разкошните образи на фантастичното кино. Тя има човешко лице, длани и стъпала и непокрита още от синтетична кожа, финна фигура на киборг.
Ейва е достатъчно жена, за да плени въображението на тестващия я Калеб и в крайна сметка да го подчини на своята воля за свобода от създателя си. Експериментът на ексцентричния гений Нейтън се превръща в интригуващ психологически лабиринт и надиграване между тримата. В нито един момент не сте сигурни на чия страна да застанете, а мотивациите на персонажите остават загадка до самия безкомпромисен финал.
С "Еx Machina: Бог от машината" Алекс Гарланд се заявява като значим филмов автор, а лекотата, с която борави с различни теми и превключва от психологическо изследване на образи в жанровия канон на трилъра е поразителна. Той познава граматиката на седмото изкуство, играе си с очакванията на зрителя, позволява си поетични отклонения в сърцето на драмата, които в крайна сметка добавят още нюанси към богатото произведение.
Гледането на този филм за изкуствен интелект в секси опаковка е естествено удоволствие.
"Еx machina" се превежда на български език "От машината" и в този съкратен вид не е цитат на Платоновия израз "Deus ex machina" - липсва му БОГЪТ. В античността на сцената на театъра (одеона) не са разполагали с кранове - те са се появили чак през втората половина на 18 в. Зад сцената са използвали разни предмети, с които са вдигали шум и така с трясък от "машината" на сцената се е появявал необходимия Бог. Разбираема е интелигентността и начетеността на автора, но все пак не е ли по-добре да се пише с използване на българските термини ? С тези трилър, мейнстрийм, съспенс се показва добро познаване на английския в този недопреведен текст. Навремето беше също така модно да се вмъква по някоя и друга руска дума в текста, за да се покаже подобна начетеност. Щото на български като се пише излиза простотия, нали? По-друго е като завъртиш един форшлак от типа "прекарани през жанровите кодове на психологическия трилър".