В цялата история на рока и пънка едва ли има някой, който да е избълвал повече ла*на от Джи Джи Алин... буквално. Легендарният пънк фронтмен Кевин Майкъл "Джи Джи" Алин, починал през 1993 г. от свръхдоза хероин, си изгради име в хардкор пънк сцената като един от най-бруталните, откачени, неуравновесени и скандални типове. А за жанр, който е дал на света Сид Вишъс, това значи доста.
С псувни, проклятия, караници и бой с феновете, заплахи за самоубийство и не на последно място - замеряйки публиката с фекалиите си, Алин успя да се превърне в ходеща заплаха за хаос.
Описващ себе си като "музикален терорист", той докарва жанра до абсолютните му крайности - там, където нещата опират само до кръв, пот и саморазрушителна ярост. Не, никой не би могъл да каже за него, че е мейнстрийм.
GG Allin: All in the Family ("Джи Джи Алин: Всички в семейството") отдава дължимото на безпощадния живот и кариера на своя "главен герой", макар това да е нещо повече от обикновен документален филм за живота на някоя звезда. Филмът е част от поредица от 4 части на Show Time, посветени на Джеф Бъкли, Agnostic Front, Джи Джи Алин и Korn.
Конкретно този филм обаче е поглед към наследството, което музикантът оставя след себе си, особено що се отнася до майка му Арлета Байрд и неговия брат Мърли, който е свирил на бас в много от групите на Алин, включително и най-известната му - The Murder Junkies.
Документалният филм на Сами Саиф разказва не само за самия Алин във върха на славата му, но и това, което остава след него, и как близките му се справят с живота.
Самият Саиф започва да разказва историята на дивия пънкар на фона на надгробния му камък, който от две години насам е недостъпен за посетители заради решение на гробищната църква. Причината за това решение? Както свидетелстват видеоклипове, верните на своя идол фенове постоянно посещавали мястото, за да оставят след себе си урина, фекалии и алкохол по гроба му.
Фактът, че дори гробът на Джи Джи не е неприкосновен, определено притеснява Арлета, която прекарва по-голямата част от филма в това да изразява съжалението и скръбта си за решението на сина си да поеме по пътя на крайноагресивния пънк рок.
Арлета и Мърли Алин
"Боли", казва тя за скандала с надгробния камък, както и за всичко друго, свързано с творческата персона на на сина си. "Обичах Кевин, но мразех Джи Джи Алин", признава по-късно тя, правейки разлика между първородния си син, когото е познавала, и пънк звездата, в която се превръща той.
Проблемът е, че поне по отношение на филма на Сайф изглежда, че няма особено голяма разлика между тези две личности.
Както разказват и Арлета, така и Мърли, Джи Джи е роден под името Исус Христос Алин, дадено му от баща му - безработен, с ментални проблеми и склонен към брутална агресия човек, който принуждава семейството си да живее в дървена хижа в горите на Ню Хемпшир без електричество и течаща вода.
Така Джи Джи - прякор, даден му от брат му - още от ранна детска възраст става свидетел на домашно насилие, което стига до крайни степени. Като това бащата да държи семейството като заложници, заплашвайки ги с оръжие.
В крайна сметка Арлета, изнасилвана и бита редица пъти от мъжа си, решава да избяга с децата при собствената си майка. Щетите обаче вече са нанесени и Джи Джи, чието име впоследствие бива сменено официално на Кевин, се превръща в свадлив грубиян, който (по собствените си признания години след това) няма проблеми с това да краде, да продава наркотици и да участва в друга престъпна дейност за пари.
В един момент обаче се появява истинското призвание на младежа - пънкът. Там като гологлав, брадат вокалист със склонност към причиняване на телесни повреди (както върху себе си, така и върху други) успява бързо да изпъкне. И не само да изпъкне. Феновете го обожават. Всички онези отхвърлени по една или друга причина от обществото пънк маниаци го прегръщат като антисистемен, апокалиптично-нихилистичен гуру.
И все пак никой не го обича и не му се възхищава толкова, колкото собствения му по-голям брат и вечен другар Мърли, който в момента се е посветил на това да свири с една от групите на брат си - Murder Junkies.
Те продължават да правят турнета, макар и с нов вокалист. Междувременно Мърли продава свързани с Джи Джи сувенири във Facebook.
Филмът показва как той се справя с живота години след смъртта на брат си - Мърли е точно това, което не иска и се опитва да не бъде - отдавна преживял върха на славата си пънкар, обсебен от миналото. Той прекарва свободното си време, "творейки" картини от собствените си изпражнения и гледайки "забавни класации" в интернет, които поставят мустака му сред най-запомнящите се в историята на рока.
И все пак се справя доста по-добре от барабаниста на общата им група с Джи Джи - Доналд "Дино" Сакс, който живее в скучен апартамент в Ню Йорк и изпълнява посредствени соло концерти, завършващи с това да даде на някой от публиката да завре една от палките... сещате се къде. Това е най-тъжната картинка на пънкар, чиято слава е залязла, за която човек може да се сети.
All in the Family дава представа за това, което Джи Джи Алин оставя след себе си, и нещата съвсем не са красиви (подобно на собствения му живот). И все пак филмът не дава много поводи на зрителите да изпитат симпатия или съчувствие към Мърли или Арлет.
Единият така и не се напряга да си изгради собствена идентичност, а другата реагира на слуха, че Мърли продавал дрехите и екипировка си след всяко турне, казвайки му: "Наистина вярвам, че имаш нещо еврейско в себе си".
Но дори без тази доза антисемитизъм, Арлета е не особено симпатична заради тоталното си нежелание да приеме, че тя самата има отговорност за пътя, който Джи Джи поема.
Това, което в крайна сметка е най-интересно за "All In The Family", е самото представяне на Джи Джи. В очите на режисьора Сами Саиф той не е този харизматичен фронтмен, който има едва ли не духовна връзка с феновете си.
В многобройни концертни клипове вокалистът показва зрелищен спектакъл, но музиката му е аматьорска и скучна. Така човек получава чувството, че Джи Джи и неговите Murder Junkies биха изчезнали в неизвестност, ако не бяха всички тези отблъскващи номера, които той прави, на и извън сцената.
Плюс това, неговото често заявено желание за отмъщение срещу всички и всичко, както и неговите прокламации за това, че е Исус Христос - Бог и Дявол в едно, предполагат, че всичко в поведението му е просто резултат от разпознаваемата комбинация на травми от детството, наследствено психично заболяване и обилна употреба на наркотици.
Това, което прави този филм, е да развенчава митове и да показва грозни истини за един изначално грозен субект с доста грозна и противоречива слава.
Това е филм за една знаменитост, облякла се в агресия и жажда за насилие спрямо целия свят, чиято антагонистична гледна точка за нещата го е превърнала в звезда на ъндърграунда - макар и такава, която сега живее само в спомените на малкото анархисти, които са израснали с музиката му, и в тези на майка му и брат му, които още не могат да го пуснат да си отиде.
