Опълченците на Анджелина

Понякога животът може така да те завърти, че изведнъж да се озовеш посред океана, качен единствено върху гумена лодка, около която бродят акули.

Това е основният извод от новия филм на Анджелина Джоли, която навярно все по-често ще се изявява като режисьор.

Всъщност това е вторият й режисьорски опит след "В земя на кръв и мед" от 2011-та. От липсата на красивото й лице пред камерата очевидно световното кино няма да загуби особено. Но очевидно няма и да спечели кой знае колко от присъствието й зад камерата, поне ако съдим по режисурата на това заглавие, което имаше световна премиера през ноември, а българската такава предстои на 27 февруари.

Едно е сигурно - "Несломен" е добро заглавие за еднопластовия и дълъг повече от два часа епос за живота на олимпийския ателет от 1936 година Луи Замперини.

А единственото извинение за тази еднопластовост и реално скучен подход към засменането на историята - е именно нейната биографичност.

Защото житейската история на Замперини сама по себе си е спираща дъха.

Действително, колко са хората, които могат да се похвалят, че са преживяли участие на Олимпийски игри в предвоенна Германия, последвана от разбиване на самолет в морето и от "живот" на спасителна гумена лодка в океана и то в продължение на 47 дни (световен рекорд).

И това не е всичко: следва каторга в японски военен лагер, работа в мините и изтъпленията на сексапилен японец садист с излъчването на жена.

Но не се тревожете: накрая всичко завършва с целуване на американската земя, така че патриотизмът да остане жив и дори подплатен с реални кадри на 97-годишния Замперини. Който, за особено голям късмет на Холивуд, почина тъкмо преди премиерата на филма. И дори да звучи цинично: каква по-голяма реклама за предстоящо заглавие от това?

Въпреки всичките критики обаче, не бива да пренебрегваме и добрите страни на "Несломен", защото това произведение на епическото изкуство има и такива.

На първо място това са цял куп чисто естетически плюсове: камерата е перфектна - оператор е десеткратно номинирания за "Оскар" Роджър Дийкинс - неслучайно име, чийто почерк можете да видите в класики като "Изкуплението Шоушенк" (1994), "Няма място за старите кучета" (2007) и "Скайфол" (2012).

Сред опълченците, заети да бранят режисьорската чест във филма на Анджелина Джоли, са и сценаристите, които са не кои да е, ами братя Джоуел и Итън Коен.

Други герои, по-големи в реалния живот дори и от военните, които играят, са няколкото действително великолепни актьора, като на първо място това е 24-годишният Джак О'Конъл. Спор няма - младокът е перфектният избор за главната роля на олимпийския шампион.

Той притежава лице, което определено не се отличава със захаросаната красота на други изгряващи звезди, но за сметка на това изразява изключително екранно присъствие.

Японският музикант Такамаса Ишихара, който е по-известен със сценичното си име Мияви (Miyavi) пък е незабравим в ролята на надзирателя садист полковник Уатанабе (също действителен персонаж от Втората световна война, останал в историята с псевдонима си Пилето).

В резултат на добрия кастинг, достоверната игра, скъпите декори и изключителната операторска работа, зрителите могат да се насладят на кадри на изтезания и необикновени, зрелищни ситуации, които се запечатват задълго в паметта.

Разбира се, тези натуралистично изработени кадри биха били още по-въздействащи, ако не беше постоянното включване на сълзливата оркестърова музика - прийом, който вече ни е добре познат от отново биографичния "Теорията на всичко".

Но какво да се прави - машината за пари работи безмилостно в Холивуд, като стремежът е един единствен: мащабните международни продукции да достигат до максимален брой зрители.

Затова и, ясно е, че компромисът с добрия вкус е неизбежен.

Така че, Джоли, разбираме те! Нещо повече - този път ти прощаваме малко абсурдната режисура на един на практика военен филм. Но все пак, нека да е ясно, че следващият път публиката със сигурност ще очаква повече от просто още един герой, оцелял след войната, за който се твърди, че е допринесъл безмерно за развитието на цивилизацията.

Не и след като съществуват филми като "Пианистът".