Кристен Стюарт е много повече от „Здрач”

Лесно беше да се отнасяме пренебрежително към Кристен Стюарт през последните години.

Филмите от поредицата "Здрач" бяха тотален феномен, изстрелял актрисата (която получи главната женска роля в поредицата, когато бе само на 18 години) до статута на суперзвезда, но тийнейджърският вампирски романс беше крайно сантиментален, пълен с целомъдрени прегръдки, меланхолия и бледи кръвопийци, които блестяха като диаманти, когато се оказваха на слънце. Като лице на цялата поредица, Стюарт отнесе доста критики от хейтърите на "Здрач", а предъвкваната от таблоидите връзка с екранния й партньор Робърт Патинсън спомогна тя да стане още по-голяма мишена на всеобща омраза.

И все пак нещо странно се случи.

Стюарт, както личи и от блестящата й изява в актуалния „Облаците на Силс Мария", излезе извън рамките на образа „Бела Суон" и стана емблематична млада аткриса за своето поколение.

Това надали беше нещо предопределено, въпреки че Стюарт винаги, още от първата си формална изява като малката дъщеря на Джоди Фостър в "Паник стая" на Дейвид Финчър, е изглеждала готова за звезден статус. Подобно на също толкова младия титан на боксофиса от "Хари Потър" Даниел Радклиф, Стюарт в творчески смисъл се оказа жертва на собствения си успех и не успя да се отърси навреме от ролята, която имаше голяма вероятност от ранна възраст да дефинира завинаги личността й на големия екран.

За милиони хора участието на Стюарт в "Паник стая" или присъствието й в галактическия блокбъстър на Джон Фавро "Затура: космическо приключение" (2005), бе в голяма степен без значение; единственото, което беше важно, бе че тя е тийн идол със страст към мелодрамата и слабост към вампирите.

„Облаците на Силс Мария" обаче е поредно потвърждение, че Стюарт е способна на доста повече от една стереотипна роля.

Филмът й донесе "Сезар" за най-добра поддържаща роля (френският еквивалент на "Оскар") и в него Стюарт прилича на предпазлив хамелеон, разкривайки частица неразгадаема мистерия и безстрашно самообладание, което е доста далеч от всичките й досегашни роли. Тя играе асистентка на прочута актриса (Жулиет Бинош), която се двоуми дали желае да се върне към пиесата, която някога я е превърнала в звезда - макар и този път в ролята на по-възрастна жена, срещу нова старлетка и любимка на таблоидите (Клоуи Грейс Мориц).

Стюарт напълно отстоява територията си до омагьосващата публиката Бинош, особено в сцени, в които тя репетира реплики с героинята на Бинош, и динамиката на отношенията им все повече придобива специфичен дух на живот, имитиращ изкуството.

Тези, които я познават най-добре заради "Здрач" (и жълтата преса), ще счетат сегашната й роля за учудващ избор, но триумфът на Стюарт в този филм далеч не е изненадващ.

Всъщност Стюарт играе чудесно в разнообразни проекти през по-голямата част от последното половин десетилетие. През 2009 тя внесе безгрижен чар и спокойна харизма в приятно носталгичния Adventureland на Грег Мотола. През 2010 излъчваше арогантност и безгрижна атрактивност като рок-иконата Джоун Джет в "Бегълците", и е също толкова очароваща в "По пътя" (2012), въпреки че тази адаптация на класиката на Джак Керуак не е на нивото на изходния материал.

По-впечатляващи обаче са участията й в два независими филма от 2014, които още преди „Силс Мария" определено я разкриват като актриса, склонна да поема рискове с нетрадиционни роли. Първата от тях събира Стюарт с Джулиан Мур (в Оскаровото й изпълнение) във "Все още Алис", където тя е подкрепящата дъщеря на жена, умираща от Алцхаймер, със смел, но наранен дух, скрит под спокоен, уверен външен вид. Стюарт запазва същото излъчване - в драстично различен контекст - в Camp X-Ray, драма, която я поставя в кожата на жена войник, наскоро изпратена да служи в Гуантанамо, където постепенно изгражда връзка с дългогодишен затворник.

Особено във втория от тези филми, Стюарт внася в в традиционната си сурова издръжливост и нотка на уязвимост, която излиза на бял свят в детайли като ъгълчетата на здраво стиснатите й устни, или в начина, по който стоманеният й поглед за кратко отстъпва на стрелване с очи, сведени надолу.

Естествено, сегашната вълна от успехи на Стюарт в крайна сметка не би трябвало да поразява никого, защото, ако игнорираме мнението на хейтърите, тя всъщност игра чудесно и в "Здрач"

Вероятно актрисата бе твърде ограничена от същността на самата си героиня, колебаеща се между двама силни мъже и склонна към романтично двоумене. Но все пак и там Кристен Стюарт излъчваше магнетизъм, който придаваше умерена привлекателност дори на най-мъчителните сцени от поредицата. Това беше роля, създадена за звезда, и Стюарт се оказа повече от способна да се справи с нея. Както доказва скорошната й гъвкава изява в независимото кино, това е било само началото на изглеждащия неизбежен възход не само към елита на Холивуд, но и към списъка с най-големи звезди на киното.