Да започнем с уточнението, че харесваме Ан Хатауей и Зендая. Даже много.
Но когато едната има пет филма за година, а другата се появява в четири филма и един от най-гледаните сериали, дори най-големите им фенове могат да започнат да си задават въпроса от заглавието: пак ли те?
Напоследък, независимо какъв билет си купим, има голям шанс рано или късно на екрана да се появят Зендая, Робърт Патинсън, Том Холанд или Джейкъб Елорди. Понякога дори няколко от тях наведнъж.
Най-добрият пример е "Одисей". Кристофър Нолан събра в един филм четирима от нашата петорка - Том Холанд, Ан Хатауей, Робърт Патинсън и Зендая.
И тук не става дума само за едно необичайно струпване на известни имена. Колкото повече разглеждаме проектите им тази година, толкова повече се оказва, че едни и същи актьори постоянно се срещат отново.
Холанд и Зендая делят екран и в "Спайдър-Мен: Нов ден", докато при Зендая и Патинсън съвпаденията стават цели три - "The Drama", "Одисей" и "Dune: Part Three". Ако прибавим и телевизията, Зендая се среща и с Джейкъб Елорди в "Еуфория".
Така че усещането, че напоследък гледаме едни и същи лица, не идва само от броя на проектите им. Те буквално се прехвърлят от една продукция в друга - често и заедно.
В един момент Холивуд започва да прилича на много скъп приятелски кръг, който се сменят само декорите и ролите.
Само че зад тази любопитна актьорска въртележка стои един по-интересен въпрос - защо точно сега виждаме толкова много едни и същи актьори?
При Хатауей числото е най-впечатляващо - пет филма. "Mother Mary", "Дяволът носи Прада 2", "Одисей", "Краят на Оук Стрийт" и "Verity".
Тук не говорим за пет почти еднакви роли. В "Mother Mary" тя е поп звезда, в "Дяволът носи Прада 2" се връща към Андреа Сакс две десетилетия по-късно, Нолан я превръща в Пенелопа, "Краят на Оук Стрийт" я хвърля срещу динозаври, а във "Verity" влиза в психологически трилър по романа на Колийн Хувър.
Почти звучи така, сякаш Хатауей е решила сама да запълни програмата на кината до края на годината.
Разбира се, реалността е по-прозаична. Тези филми са снимани в различни периоди и премиерите им просто са се струпали. Но за зрителя това няма особено значение.
От нашата страна на екрана резултатът е един: Ан е навсякъде.
При нея най-силно се усеща онзи странен парадокс - харесваш актьора, радваш се да го видиш в нов проект, но след четвъртата или петата поява започваш да се питаш дали не ти трябва малко време да ти залипсва.
Зендая почти може да ѝ оспори титлата. Тя е в четири филма и един от най-големите сериали на годината - "The Drama", "Одисей", "Спайдър-Мен: Нов ден", "Dune: Part Three" и третия сезон на "Еуфория".
Самата тя явно осъзнава колко много е това.
Още през пролетта се пошегува: "Надявам се да не ви омръзна тази година", а след последната си премиера планира за известно време просто да "изчезне".
При нея има нещо, което обяснява защо Холивуд продължава да ѝ звъни упорито.
Зендая може да бъде Ру в "Еуфория", MJ в "Спайдър-Мен", Чани в "Дюн" и след това да отиде при Кристофър Нолан или да направи по-особен филм като "The Drama". Това са различни продукции с различна публика, но тя носи собствената си аудитория във всяка от тях.
Робърт Патинсън също има четири филма - "The Drama", "Одисей", "Dune: Part Three" и "Primetime".
Но неговата история е може би най-показателна за начина, по който един тийн идол може да превърне ранната си популярност в нещо много по-дълготрайно.
Преди години Патинсън трябваше да доказва, че е повече от Едуард Кълън от "Здрач". Днес вече няма нужда да доказва това. Може да бъде Батман, да снима с Нолан и паралелно да влиза в далеч по-необичайни роли.
Той не просто запази публиката, която го следва от "Здрач". Успя да си създаде още една.
При Том Холанд сметката е по-малка - два филма, но трудно бихме ги нарекли малки: "Одисей" и "Спайдър-Мен: Нов ден". Само тези две заглавия вече преминаха границата от 1 млрд. долара в световния боксофис.
Затова Холанд е интересен пример в тази петорка. Не е необходимо да има пет премиери, за да бъде сред най-видимите актьори на годината.
Едната му роля е сигурната територия - Питър Паркър. Другата е далеч по-важна за посоката на кариерата му. "Одисей" го поставя в огромна продукция, в която не може да разчита на червено-синия костюм.
Защото Спайдър-Мен със сигурност продава билети. Въпросът, на който Холанд тепърва трябва да отговори, е дали Том Холанд ги продава със същата лекота.
И накрая е Джейкъб Елорди, който има два филма и един сериал - "Брулени хълмове", "Кучешките звезди" и завръщането си като Нейт в "Еуфория".
При него броят е най-малко интересната част.
Само преди няколко години Елорди беше момчето от "The kissing booth". "Еуфория" го превърна в тийн идол, но вместо да остане там, той започна да избира роли, които постепенно го отдалечават от този образ - "Присила", "Солтбърн", "Франкенщайн", а сега "Брулени хълмове" и "Кучешките звезди".
Погледнете само режисьорите: София Копола, Емералд Фенел, Гийермо дел Торо, а сега и Ридли Скот.
При него не наблюдаваме актьор, който вече е превзел Холивуд. Наблюдаваме как Холивуд очевидно се опитва да го превърне в една от следващите си големи звезди.
И така сметката става доста любопитна: пет филма за Хатауей, пет екранни проекта за Зендая, четири филма за Патинсън, два огромни блокбъстъра за Холанд и три продукции за Елорди.
Но броят сам по себе си не обяснява защо точно тези пет лица се повтарят.
Може би част от отговора е поколенчески.
Повечето от тях допреди не чак толкова отдавна бяха тийн идоли. Патинсън имаше "Здрач", Холанд стана Спайдър-Мен едва на 20, а Зендая и Елорди натрупаха огромна млада публика покрай "Еуфория". Хатауей е от малко по-ранна вълна, но зад нея стои поколение, което е израснало с "Дневниците на принцесата" и "Дяволът носи Прада".
Днес тези актьори вече не са просто лицата, които младата публика харесва. Те са пораснали заедно с нея.
И точно това ги прави толкова удобни за Холивуд.
Студиата получават актьори, които са достатъчно разпознаваеми, за да привлекат внимание още с обявяването на кастинга, но и достатъчно доказани, за да работят с Нолан, Ридли Скот или Гийермо дел Торо, без някой да си мисли, че са там единствено заради популярността си.
