Поне веднъж седмично Хана Мъри се улавя, че една и съща мисъл минава през главата ѝ: "Слава Богу, че вече не съм актриса!"
Тя описва усещането като "истински прилив на радост". И ако човек погледне историята ѝ, ще разбере откъде идва това.
Преди години Мъри изглеждаше като една от най-обещаващите млади британски актриси.
Пробивът ѝ идва със сериала Skins, а по-късно придобива и световната популярност с ролята си на Джили в култовото шоу "Игра на тронове".
Зад тази кариера обаче постепенно се натрупват хранително разстройство, проблеми с психичното здраве, зависимост от уелнес практики и в крайна сметка - попадане в опасен култ, което довежда актрисата до психотичен срив и принудително настаняване в психиатрия.
Днес 36-годишната Хана разказва за всичко това в мемоарите си The Make-Believe: A Memoir of Magic and Madness ("Измислицата: Мемоари за магията и лудостта").
Родена в Бристол и отгледана от родители атеисти - баща академик и майка лабораторен техник - Мъри още като дете се увлича по религиозни символи и ритуали като форма на "бягство от болката да бъде себе си", както самата тя споделя в интервю за The Guardian.
На едва 17 години тя пробива с ролята на Каси в Skins - крехко момиче с анорексия. По същото време самата актриса също страда от хранително разстройство и по думите ѝ не е било необходимо да отслабва за ролята.
След дипломирането си от университета Кеймбридж тя получава ролята на Джили в "Игра на тронове" - дивачка отвъд Вала, принудена да роди дете от собствения си баща.
Популярността на сериала обаче носи и тежка цена. Мъри разказва за непрекъснатото внимание към външния ѝ вид, натрапчивите фенове, постоянните кастинги и усещането, че стойността ѝ зависи от това дали ще бъде "избрана" за някоя следваща роля.
"Това беше голяма част от това да бъдеш актьор - когато те изберат за роля, се чувстваш невероятно специален. Но усещането трае само за конкретния проект", споделя тя.
Актрисата разказва още, че към онзи момент животът ѝ постепенно се превръща в смесица от алкохол, наркотици, хаотични връзки и отчаяно търсене на смисъл. Тя започва да чете книги за самопомощ, практикува медитация и посещава психоаналитици.
Ключов момент идва през 2017 г. по време на снимките на филма "Детройт" на Катрин Бигълоу - тежка историческа драма за расовите бунтове в американския град през 1967 г.
Мъри играе млада жена, подложена на полицейско насилие и сексуално унижение. Сцените изискват многократни повторения, а в една от тях роклята ѝ е разкъсана пред камера.
"Гърдите ми бяха изложени пред всички в стаята и пред камерата. Веднага ги покрих с ръце. След това направихме всичко отново и отново... Толкова много пъти, че спрях да броя", пише тя в мемоарите си.
Всичко това я кара да преживява момента така, сякаш самата тя е жертва на това насилие. Снимките на сцената ѝ причиняват кошмари за дълъг период от време. Понякога тя се събужда, за да повръща, а след това остава будна с часове, "разтреперана от адреналина".
За да ѝ помогне да преодолее тежките сцени, личният ѝ треньор я насочва към енергийна лечителка, наречена "Грейс".
За първата си "лечебна сесия" тя плаща 150 долара, но след нея Хана успява за пръв път от много време да спи непробудно в продължение на цели 14 часа. След това става редовен посетител
Пред "Грейс" младата актриса разказва за петте спонтанни аборта на майка си, преди самата тя да се роди. Мъри описва как от ранна възраст е била "обсебена от тези призрачни братя и сестри", което е довело до "чувство за вина на оцелял" и усещането, че "трябва да живее достатъчно за всичките шестима".
Тя описва преживяването по време на лечението като движение на тялото ѝ "от невидима сила".
Заради това усещане - или заради установеното доверие между двете - когато Грейс препоръчва на Хана да премине допълнителен курс по "енергийно лечение" в Лондон, актрисата не се колебае.
През следващата година младата актриса плаща огромни суми на организация за духовни практики, сесии, курсове и ритуали. В мемоарите си Мъри говори за нея именно като за "Организацията" - голяма и влиятелна мрежа със седем школи по света, обучаващи в "астрални пътувания, свещена геометрия, уика обучение, египетска магия, драконова магия, магия на русалките, вампирска магия и магия на еднорозите".
В мемоарите си актрисата споделя, че има отлична памет и към онзи момент си е водила подробен дневник всеки ден, което вероятно обяснява защо тя успява да опише периода на индоктринацията си в този култ с толкова детайлност, сякаш преживява всичко отново.
Първите ѝ занятия в хотел в централен Лондон включват твърдения, че "феи, елфи, гноми, еднорози и дракони са истински". Интересен момент е и налаганата идея, че мисията на всеки човек е да намери "божествен съюз" с "романтична сродна душа", за да създадат заедно "Бог Създател".
Удобно, тази сродна душа се оказва лидерът на организацията - британец на средна възраст, наречен "Стив", в когото Мъри почти веднага се влюбва.
"Той излъчваше сила по начин, по който никога не бях виждала. Магическа сила... Знаех, че се намирам в присъствието на магьосник", разказва Мъри. Всичко това звучи абсурдно, но отчаяното ѝ желание да се излекува я кара постепенно да бъде погълната от култа.
Мъри си спомня още, че е усещала странна сексуална енергия в групата, макар тя никога да не е прераствала във физическа близост.
Когато в един момент споделя опасенията си за "Стив" с една от преподавателките там, тя категорично отрича да има каквато и да е връзка със секта, секс или нещо подобно.
"О, Боже мой, това е смешно. Не, той просто е много добър в това да разбива егото ти и затова може да изплуват много сексуални неща", казва преподавателката, което до голяма степен успокоява Мъри.
Проблемът е, че докато младата актриса се опитва да се "излекува" душевно с всички тези практики, психическото ѝ състояние започва да се влошава чувствително.
Така се стига до един особено травматичен момент, докато е на петдневен курс по лечение в хотел в Лондон. Хана е тежко изтощена и недоспала, когато в един момент започва да получава халюцинации.
По думите ѝ тя е започнала да чува гласа на "Стив" в главата си, докато междувременно говори "с милион километра в секунда" с различни гласове. В един момент тя се затваря в банята на хотелската си стая, докато уелнес преподавателите ѝ крещят пред вратата "Махни се, зъл дух в Хана".
"Стив" е убеден, че демон е обладал актрисата, но истината е по-различна - тя получава тежък психотичен епизод.
Самата тя си спомня огромната болка в главата си - "Все едно раждаш през черепа", споделя Мъри - както и тежките халюцинации.
В крайна сметка на място са извикани полиция и спешна помощ, които откарват Хана в болница в Лондон, където остава принудително настанена за четири седмици по Закона за психичното здраве.
По-късно ѝ е поставена диагноза биполярно разстройство - факт, който донякъде успокоява Мъри, защото ѝ дава отговори за много от състоянията ѝ.
Парадоксалното е, че макар уелнес процедурите и обученията да я спасяват от тежестта на актьорската професия, именно професията ѝ я спасява от това да продължи да затъва в "организацията" и нейния жесток хват върху живота ѝ.
Тя започва работа по филма Charlie Says ("Чарли казва"), посветен на Чарлз Менсън и неговото "семейство".
Докато се подготвя за ролята на Лесли Ван Хутен, тя започва да осъзнава колко прилича собствената ѝ ситуация на тази на хората около Менсън. След снимките режисьорката Мери Харън ѝ казва, че е била идеална за ролята, именно защото е звучала напълно автентично.
В книгата си Хана не пише да е подавала жалба срещу "организацията". По думите ѝ в един момент Стив просто престава да отговаря на съобщенията ѝ.
След това тя се изнася от Лондон и спира да се занимава с "духовни практики".
Днес, на 36 години, живее далеч по-спокоен живот. Не пие, не пуши, отказала се е от актьорството и всячески избягва всички духовни неща, дори и такива, които звучат безобидно като йога.
"Дори най-безобидните неща могат да ми действат тревожно. Вече не медитирам. Не бих влязла в магазин за кристали", споделя Хана.
Според нея проблемът е колко дълбоко уелнес индустрията е проникнала в ежедневието.
"Ще кажеш: "Не спя добре", и някой веднага ще ти отговори: "Пробвала ли си медитация?" Това е навсякъде и се възприема като нещо положително по подразбиране", коментира тя.
Мъри признава, че е била уязвимо младо момиче и е виждала как и други млади хора залагат щастието си на това, което в крайна сметка се оказва "вреден и експлоататорски култ".
