Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво да гледаме: Българските филми, които да не подминавате в HBO GO

Макар нашето кино невинаги да се радва на добра репутация, всъщност в него има истински съкровища. Обръщаме се сега към тези в HBO Go и правим една бърза обиколка на няколко заглавия от последните години, на които да хвърлите един поглед (за час-час и половина):

"Пощальонът"Година:2016 Училият кино във Финландия Тонислав Христов е един от най-успешните ни документални режисьори днес. Този филм е добър пример за това защо - историята в него (номинирана за най-добър документален филм от фестивали като Sundance) следи отблизо местните избори в едно опустяващо българско село на границата ни с Турция. Неочаквано за негов кмет се кандидатира добрият пощальон, който всички в селцето познават, но постепенно става ясно, че и най-добрите намерения понякога не са достатъчни, за да постигнеш промяна. Особено когато "оръжието" на опонента са кухите обещания, а стратегията за успех - 
предразсъдъците на хората. Снимка: IMDB
Макар нашето кино невинаги да се радва на добра репутация, всъщност в него има истински съкровища. Обръщаме се сега към тези в HBO Go и правим една бърза обиколка на няколко заглавия от последните години, на които да хвърлите един поглед (за час-час и половина):

"Пощальонът"
Година:2016

Училият кино във Финландия Тонислав Христов е един от най-успешните ни документални режисьори днес. Този филм е добър пример за това защо - историята в него (номинирана за най-добър документален филм от фестивали като Sundance) следи отблизо местните избори в едно опустяващо българско село на границата ни с Турция. Неочаквано за негов кмет се кандидатира добрият пощальон, който всички в селцето познават, но постепенно става ясно, че и най-добрите намерения понякога не са достатъчни, за да постигнеш промяна. Особено когато "оръжието" на опонента са кухите обещания, а стратегията за успех - предразсъдъците на хората.
"Каръци"Година:2015Едновременно съвременен, но и някак носталгичен, черно-белият филм на Ивайло Христов ни отнася към живота в типичен  провинциален град. В местната гимназия няма какво да се случи, освен да се влюбиш, но скоро това се променя, защото любимата група на младежите се отбива там, за да направи концерт и да раздвижи ежедневието им. Най-хубавото? Филмът радва с щедри дози съвсем приятен хумор, но и успява да ни замисли за някои вечни въпроси относно любовта, нещата от живота и семейните отношения. Спестява ни обаче и безкрайната драма, която в нашето кино обикновено върви подръка с тези теми. Снимка: HBO Go
"Каръци"
Година:2015

Едновременно съвременен, но и някак носталгичен, черно-белият филм на Ивайло Христов ни отнася към живота в типичен провинциален град. В местната гимназия няма какво да се случи, освен да се влюбиш, но скоро това се променя, защото любимата група на младежите се отбива там, за да направи концерт и да раздвижи ежедневието им. Най-хубавото? Филмът радва с щедри дози съвсем приятен хумор, но и успява да ни замисли за някои вечни въпроси относно любовта, нещата от живота и семейните отношения. Спестява ни обаче и безкрайната драма, която в нашето кино обикновено върви подръка с тези теми.
"Източни пиеси"Година:2009Около филма на Камен Калев има особен култ - дали заради автентичната игра и меланхолията, заради някои вечни реплики ("Аз моята душа май си я оставих в хладилника"), или заради искрената неподправеност, с която посочва някои проблеми на нашето общество. Ако не все още не сте го гледали - давайте. 11 години след премиерата му много неща са си все същите, а проблеми като неонацизма и ксенофобията за жалост са все така актуални. Снимка: HBO Go
"Източни пиеси"
Година:2009

Около филма на Камен Калев има особен култ - дали заради автентичната игра и меланхолията, заради някои вечни реплики ("Аз моята душа май си я оставих в хладилника"), или заради искрената неподправеност, с която посочва някои проблеми на нашето общество. Ако не все още не сте го гледали - давайте. 11 години след премиерата му много неща са си все същите, а проблеми като неонацизма и ксенофобията за жалост са все така актуални.
"Дзифт"Година:2008Няма да бъде пресилено, ако кажем, че филмът на Явор Гърдев е нашият най-добър (ако не и единствен) криминален неоноар, направен в традицията на най-доброто от жанра. Сюжетът му се върти около историята на "Молеца" (Захари Бахаров), който тъкмо излиза от затвора, за да попадне в социалистическата реалност в София, където животът му далеч не е по-спокоен и ведър от този зад решетките. Снимка: HBO Go
"Дзифт"
Година:2008

Няма да бъде пресилено, ако кажем, че филмът на Явор Гърдев е нашият най-добър (ако не и единствен) криминален неоноар, направен в традицията на най-доброто от жанра. Сюжетът му се върти около историята на "Молеца" (Захари Бахаров), който тъкмо излиза от затвора, за да попадне в социалистическата реалност в София, където животът му далеч не е по-спокоен и ведър от този зад решетките.
"Възвишение"Година:2017Ако сте чели романа на Милен Русков, то няма нужда да ви убеждаваме, че и филмът трябва да се види. Това добавя и екстра критичен поглед към историята, която Виктор Божинов адаптира за екран на езика на киното (и възможно най-близо до езика в книгата). В ядрото ѝ лежи одисеята на колоритните разбойници-революционери Гичо и Асенчо, които имат отговорната задача да занесат писмо на Васил Левски, но динамичните отношения между двамата са изправени и пред щедро количество перипетии, които смесват историческите факти с художествената измислица. Снимка: IMDB
"Възвишение"
Година:2017

Ако сте чели романа на Милен Русков, то няма нужда да ви убеждаваме, че и филмът трябва да се види. Това добавя и екстра критичен поглед към историята, която Виктор Божинов адаптира за екран на езика на киното (и възможно най-близо до езика в книгата). В ядрото ѝ лежи одисеята на колоритните разбойници-революционери Гичо и Асенчо, които имат отговорната задача да занесат писмо на Васил Левски, но динамичните отношения между двамата са изправени и пред щедро количество перипетии, които смесват историческите факти с художествената измислица.
"Ирина"Година:2018За този филм на Надежда Косева актрисата Мартина Апостолова получи признание дори от Берлинале, на който тя взе награда за изгряваща звезда. Това не е случайно - Апостолова влиза в кожата на млада майка, чийто съпруг остава инвалид след тежък инцидент. Финансовите затруднения я принуждават да стане сурогатна майка за семейство с възможности в София. Да, сюжетът правилно подсказва, че филмът принадлежи към вълната на социалния реализъм, затова ако обичате суровите истории с екстра доза драматизъм, историята на "Ирина" ще ви хареса със своята болезнена откровеност. Снимка: HBO Go
"Ирина"
Година:2018

За този филм на Надежда Косева актрисата Мартина Апостолова получи признание дори от Берлинале, на който тя взе награда за изгряваща звезда. Това не е случайно - Апостолова влиза в кожата на млада майка, чийто съпруг остава инвалид след тежък инцидент. Финансовите затруднения я принуждават да стане сурогатна майка за семейство с възможности в София. Да, сюжетът правилно подсказва, че филмът принадлежи към вълната на социалния реализъм, затова ако обичате суровите истории с екстра доза драматизъм, историята на "Ирина" ще ви хареса със своята болезнена откровеност.
"Маймуна"Година:2016През 2016 г. филмът на Димитър Коцев-Шошо взе наградата на публиката на "София филм фест". Сърдечният прием не е изненада - смешно-тъжната история за живота на две полусестри, свързани най-вече от обичта към баща си (Юлиан Вергов), който лежи в болница, наистина е история за живота такъв, какъвто е. Доста неподправена, забавна, леко тъжна, съвременна, градска, малко фантасмагорична и достатъчно сериозна, за да ни замисли. Снимка: HBO Go
"Маймуна"
Година:2016

През 2016 г. филмът на Димитър Коцев-Шошо взе наградата на публиката на "София филм фест". Сърдечният прием не е изненада - смешно-тъжната история за живота на две полусестри, свързани най-вече от обичта към баща си (Юлиан Вергов), който лежи в болница, наистина е история за живота такъв, какъвто е. Доста неподправена, забавна, леко тъжна, съвременна, градска, малко фантасмагорична и достатъчно сериозна, за да ни замисли.
"Чия е тази песен?"Година:2003Документалният филм на Адела Пеева (номиниран на фестивала в Трайбека и Европейските филмови награди) заслужава внимание и днес. В основата му лежи една песен, която режисьорката смята за българска, докато не сяда на една маса с приятели от Балканите, всеки от които я разпознава като своя. Така тя решава да тръгне по следите ѝ и обикаля полуострова в търсене на произхода ѝ, но вместо да го открие, тя успява да покаже конфликтите, национализма и омразата по остроумен и откровен начин - през една иначе нежна  мелодия. Снимка: HBO Go
"Чия е тази песен?"
Година:2003

Документалният филм на Адела Пеева (номиниран на фестивала в Трайбека и Европейските филмови награди) заслужава внимание и днес. В основата му лежи една песен, която режисьорката смята за българска, докато не сяда на една маса с приятели от Балканите, всеки от които я разпознава като своя. Така тя решава да тръгне по следите ѝ и обикаля полуострова в търсене на произхода ѝ, но вместо да го открие, тя успява да покаже конфликтите, национализма и омразата по остроумен и откровен начин - през една иначе нежна мелодия.
"Доза щастие"Година:2019
След 17 май на стрийминг платформата ще можем да гледаме и филма на Яна Титова. "Доза щастие" показва отблизо емоционално и лично лицата на зависимостта през реални събития, описани в романа "Падение и спасение" на Весела Тотева. В главната роля влиза дъщерята на Весела - Валентина Каролева. С автентичната си игра тя успява да ни покаже последствията от порочния кръг (неслучайно филмът имаше прожекции и в български училища), но и това колко силна може да бъде човешката воля, да се излезе от него. Снимка: HBO Go
"Доза щастие"
Година:2019

След 17 май на стрийминг платформата ще можем да гледаме и филма на Яна Титова. "Доза щастие" показва отблизо емоционално и лично лицата на зависимостта през реални събития, описани в романа "Падение и спасение" на Весела Тотева. В главната роля влиза дъщерята на Весела - Валентина Каролева. С автентичната си игра тя успява да ни покаже последствията от порочния кръг (неслучайно филмът имаше прожекции и в български училища), но и това колко силна може да бъде човешката воля, да се излезе от него.

Ако с убеденост вярвате, че българското кино въобще не си заслужава, защото в него преобладават тежките битови драми с акцент върху човешката безизходност и абсолютната трагедия, то имате право само донякъде. 

Вкупом със съвременното румънско кино, тук в действителност социалният реализъм доминира жанрово, но това далеч не означава, че сред нашите филми няма наистина добри попадения (които неслучайно взимат и доста международни награди). 

Тъкмо затова решихме да извадим разнообразни примери в HBO GO - от социалните драми, през филм ноар до смешно-тъжни сюжети и с право награждавани документални истории. 

Идеята ни? Поне донякъде да сверим с тях часовника си за посоката, в която българското кино напоследък се движи.  

Избраните от нас филми можете да видите в галерията, а вие, разбира се, сте добре дошли да я допълните с коментари за добри примери и извън стрийминг платформата. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените