Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Киноиндустрията реши, че вече съм лелчински типаж"

"Киноиндустрията реши, че вече съм лелчински типаж" Снимка: Getty Images

Когато през юли 2015 г. става ясно, че актрисата Мариса Томей е избрана да играе леля Мей - вярната опора на Питър Паркър/Спайдър-мен, във филмовата вселена на Marvel (MCU), феновете не реагират добре.

"Късметлийка бях, че не знаех повече за леля Мей, защото можеше да се ужася да видя оригиналната визия на белокоса пенсионерка. Не си играйте със сърцето ми, Marvel. Наистина ли ме виждате като такава?", шегува се Томей в интервю няколко години по-късно.

По онова време Томей е 50-годишна, но годините изобщо не ѝ личат. Нито тялото, нито лицето ѝ подсказват, че има половин век зад гърба си. Така новата, по-млада версия на Спайдър-мен, изиграна от Том Холанд, има нова леля Мей, която да го напътства в живота - и тази Мей също е по-млада... и по-секси.

Носителката на "Оскар" обаче защитава свежия поглед към героинята ѝ. Все пак при първата си поява на екран новият Спайди е 15-годишен ученик, което оправдава и леля му да е по-млада.

Томей дори се допитва до брат си Адам, комикс-фен от детството, и той ѝ обяснява, че леля Мей и Питър Паркър нямат кръвна връзка - тя е женена за чичото на Питър - Бен.

"Така че тя може да е по-възрастна или доста млада в зависимост от това кога е срещнала съпруга си", коментира Томей. Имала е дори своя версия - за която подчертава, че не присъства в сценария - представяла си е Мей като ученичка на чичо Бен.

Томей с екранния ѝ племенник Том Холанд. Снимка: Getty Images
Томей с екранния ѝ племенник Том Холанд.

Според нея при избора ѝ за ролята не става дума за негативно отношение на Холивуд към по-възрастните актьори. Томей, както сама разкрива в интервю за "Гардиън", вярва, че по-големият проблем на киноиндустрията е сексизмът.

Данни от изследвания по темата за сексизма сочат, че около 33% от ролите с реплики и едва 22% от главните роли са за жени, т.е. определено липсва баланс. Според Томей добавиш ли и други фактори - като възрастта - все повече намалява шансът за една актриса да получи "велика роля".

"Сексизмът е част от културата, това е факт, но можем да се опитаме да променим тази култура. Харесва ми да вярвам, че нещата са се променили през този век, откакто получихме право да гласуваме", допълва тя.

"Индустрията реши, че вече съм лелчински типаж", казва актрисата за развитието на своята кариера.

И може би е права - във филма "Кралят на Стейтън Айлънд" (2020 г.) играе майката на персонажа на Пийт Дейвидсън ("Да не споменаваме никога това за майчинството", шегува се в свое интервю).

57-годишната Томей през ноември 2022 г. Снимка: Getty Images
57-годишната Томей през ноември 2022 г.

Големият пробив за Томей идва преди цели три десетилетия - тя изиграва ролята на Мона Лиза, годеницата на героя на Джо Пеши във филма "Братовчед ми Вини" (1992 г.). За нея печели и "Оскар" за поддържаща женска роля.

"Оскар", за който не е сигурна къде се намира днес.

"Бих заложила пари, че е у майка ми, но всъщност не съм го виждала из къщата ѝ", казва тя в интервю за Rolling Stones през пролетта на 2022 г. За да провери, праща съобщение на майка си. Малко по-късно получава отговор:

"Тъкмо го видях онзи ден ["Оскар"-а], преместих го в килера", пише ѝ майка ѝ, с което разсмива дъщеря си.

Филмът сякаш дори не е толкова специален за Мариса - казва, че никога не го е хващала по телевизията, а за последен път го е гледала вероятно "преди 30 години".

Не отрича обаче ползата от ролята си в него и най-вече от спечеления "Оскар" - после много по-лесно си намира ангажименти в Холивуд, след като в първата половина на 20-те си години не е успявала да пробие.

В годините още два пъти е била номинирана за "Оскар" - отново за поддържаща роля - във филмите "В спалнята" (2001 г.) и "Кечистът" (2008 г.). Самата тя се определя като "главна актриса, уловена във водовъртеж от поддържащи роли".

Именно около "Кечистът" открива една полза от възрастта - станала е по-уверена по отношение на тялото си.

Във филма на режисьора Дарън Аронофски тя, по това време на 44, играе стриптизьорка, което предполага и голи сцени - ангажимент, който винаги е нож с две остриета за актьорите и който е избягвала като по-млада.

"Беше нещо, от което да стоиш настрана, ако искаш да покажеш, че си сериозна актриса", разказва Мариса.

"Да го направиш по-късно в живота си е обратното на това да го правиш, докато си по-млад, защото носи различен вид правдоподобност", разказва тя, като също така споделя колко приятно е била изненадана от тялото си.

Мариса и Робърт Дауни-младши. Снимка: Getty Images
Мариса и Робърт Дауни-младши.

Междувременно в годините след "Оскар"-а се снима и в редица романтични комедии, понякога с вече бившия си приятел Робърт Дауни-младши. Двамата споделят сцена и във "Войната на героите" (Captain America: Civil War), където новата версия на Спайдър-мен и нейната "леля Мей" дебютират на екран.

Всъщност Дауни-младши е този, който я препоръчва за ролята в комиксовия франчайз. Героинята ѝ присъстваше и в трите самостоятелни филма за изиграния от Том Холанд супергерой, като в последния от тях - "Спайдър-мен: Няма път към дома", беше и емоционалния център на историята.

Може би Томей е права за това, че е главната актриса във водовъртежа на второстепенни роли. Но дори когато е в такива, тя подхожда към тях с търсене на духовно вдъхновение и по-дълбок смисъл. Така поддържа "пламъка в себе си" и задържа интереса си към продукцията.

И нищо чудно след време, без значение дали играе нечия леля, или майка, отново да напомни за себе си с изпълнение, заслужаващо най-малко номинация за "Оскар".

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените