Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

The Power of The Dog: Кастрирането на токсичната мъжественост и тъмните ѝ тайни

Когато си представяте типичния американски каубой от Средния Запад, може би Бенедикт Къмбърбач няма да е първият човек, който ще ви дойде наум.

Актьорът е живо въплъщение на английската сдържаност и маниери, предадени и в голямата част от героите му на екран. Доскоро като че ли Къмбърбач имаше запазена марка за ролите си - ексцентрични, свити и интелигенти образи, илюстриращи лондонската средна класа. Но това драстично се променя с последния му проект The Power of the Dog на режисьора Джейн Кемпиън.

Покрит в нечистотии, с остър поглед и режещ език, Къмбърбач излиза от зоната си на комфорт, яхнал кон на фона на суровия и същевременно красив фон от класическите американски уестърни. И се оказва перфектният инструмент за демонстрация на токсичната мъжественост с нейните сенчести страни.

Историята на The Power of The Dog е базирана на едноименната книга от Дон Уинслоу и подобно на романа, фокусът на филма пада върху Фил Бърбенк (Къмбърбач) - лидерът на група каубои от щата Монтана, чиито страсти се побират в рамките на ранчо от 20-те години на 20 век.

На пръв поглед Фил е стереотипизираният мачо от това време и то до краен предел - държи се грубо и неуважително, предпочита работниците, конете и природата пред женската компания, целенасочено избягва банята и държи вонята от тялото му да се разнася като доказателство за неговото мъжество.

Накратко казано, Фил сериозно се старае да засвидетелства каубойската си мъжественост, а впоследствие се разбира, че за това е имало причина. Интересното обаче е, че персонажът на Къмбърбач не се чувства застрашен от другите мъже, а от жените и по-конкретно от Роуз (Кирстен Дънст) - вдовицата, която привлича брат му Джордж (Джеси Племънс).

Снимка: Netflix

Сватбата на двойката и пренасянето им заедно със сина на Роуз - Питър (Коди-Смит Макфий), в семейното ранчо "Бърбенк" запалва и без това крехкия фитил на Фил. Той не харесва факта, че в дома му има домакиня и още повече - не харесва сина ѝ, чиито "женствени" хобита го карат да чувства неудобно.

Мъжествеността на каубоя е предизвикана и той отговаря, като започва да играе по психиката и нервите на пришълците в къщата му. Но изненадващо и за самия него, студентът по медицина Питър успява да му влезе под кожата и двамата стават близки. Изключително близки.

Смесването на лекия романтичен тон по примера на "Планината Броукбек" с драмата от потиснатата сексуалност на Фил и атмосферата на американския уестърн създават объркваща стилистика в сценария на The Power of the Dog. Сюжетът се опитва да спои едновременно три жанра в себе си и до финала не успява да покрие стандартите на нито един от тях.

Но този видим пропуск при сглобяването на историята е от полза за Джейн Кемпиън, понеже чрез него тя си създава поле за разпростиране на режисьорската си визия.

Разпадането на изискванията за жанр изважда героите на преден план, а не толкова самият сюжет и събитията, които въвличат персонажите в тихите конфликти. Център са Фил, Роуз, Питър и техните маневри, с които взаимно си въздействат.

В The Power of the Dog диалозите не са от съществено значение. Героите са смачкани от историческата епоха, в която живеят, че не си позволяват да дават глас на проблемите, притесненията или плановете си. Дори и образованите сред тях предпочитат да действат индиректно, вместо да използват словото и анализите, за да изгладят противоречията помежду си.

Снимка: Netflix

Това е свят, в който трябва да се разбираш с отсрещния човек с една дума, максимално - две, и в който реалните желания и стремежи на героите излизат на повърхността чрез техните жестове и най-вече - чрез техните действия.

В този ред на мисли, трябва да сте изключително търпеливи и наблюдателни, за да проследите как Кемпиън изгражда парче по парче картината на токсичната мъжественост, приемана с десетилетия като традиция в американската култура, и как посочва слабите ѝ места - потенциалните точки, които ще доведат до нейното рухване.

Темпото на филма е бавно и съзерцателно - всеки кадър има скрито значение, няма постъпка на някои от героите, която с лека ръка може да се пренебрегне, понеже всички заедно образуват цялостния смисъл на филма и дават обяснение за неговия завършек.

Режисьорката е предпочела да действа с методите на детективските романи, подхвърляйки на места улики за зрителите, за да провери доколко внимават, докато погледите им са заковани пред екраните. А тази площадка дава възможност на Бенедикт Къмбърбач да докаже, че може да играе и друго, освен нахакан и странен англичанин.

Актьорът е неразпознаваем в ролята си на каубой, мачкащ смущаващите го хора със своята грубост. Успял е да овладее до достоверна автентичност американския акцент на Запада и да променя пейзажа с пристрастието си, вместо да предизвиква неволни усмивки.

С виртуозен контрол Къмбърбач изважда на показ злонамереността на Фил, за да демонстрира впоследствие, че неговата непоносимост към света всъщност е черупка за самозащита.

В голяма степен The Power of The Dog е смел проект и ако се съди по коментарите за предстоящия сезон на наградите в САЩ, този риск на екипа, създал филма, ще бъде ще бъде отчетен подобаващо. На масата са алфа мъжете, кастрирани от собствените си стереотипи и предразсъдъци за околните, а посланието е, че ако мразиш света, той ще ти отвърне със същото.

The Power of The Dog е наличен в стрийминг платформата Netflix от 1 декември.

   

Най-четените