Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Твърде секси ли е Хенри Кавил, за да играе Шерлок Холмс? Що за въпрос е това?!

Факт е - Кавил прилича на Шерлок Холмс от книгите на сър Артър Конан Дойл толкова, колкото прилича и на Дани ДеВито. Въпросът обаче е друг - сексапилът ли е големият проблем на британския актьор и пречи ли му той да играе в малко по-сериозни роли от тези на Вещера и на Супермен? Или е проблем, че въобще стигаме до такъв въпрос? Снимка: Netflix
Факт е - Кавил прилича на Шерлок Холмс от книгите на сър Артър Конан Дойл толкова, колкото прилича и на Дани ДеВито. Въпросът обаче е друг - сексапилът ли е големият проблем на британския актьор и пречи ли му той да играе в малко по-сериозни роли от тези на Вещера и на Супермен? Или е проблем, че въобще стигаме до такъв въпрос?

Голяма част от чара на актьорската професия е възможността да влизаш в много и различни образи, да изживяваш техните мисли и емоции и да показваш на публиката правдив образ на героя си.

Но безспорно е факт, че един актьор не може да играе всякакви роли. Затова имаме и толкова "специализирали" се актьори, които играят специфични персонажи - пухкав, но добронамерен мъж, истерична (не дотам) приятелка, вечен злодей и т.н.

В една своя статия сайтът на женското сп. "Космополитън" задава интересен въпрос - твърде секси ли е Хенри Кавил, за да му се дава да играе Шерлок Холмс.

Самият материал е написан, разбира се, шеговито, със солидна доза хумор и автоирония от страна на авторката Ема Бати, но в неговия център действително стои питането дали Кавил, с всичките си мускули и с бекгрануда си на Супермен и на Вещера, не е всъщност твърде разсейващ, за да играе някакви по-сериозни роли.

Британският актьор участва в семейния филм на Netflix "Енола Холмс", разказващ за по-малката, но изключително талантлива и интелигентна сестра на гениалния детектив (в ролята Мили Боби Браун), която поема по неговите стъпки, опитвайки се да разкрие мистерията около изчезването на собствената им майка.

Междувременно тя трябва да бяга от Шерлок и другия си по-голям брат - Майкрофт (Сам Клафин), който е твърдо решен да я вкара в училище за млади дами - нещо, което самата Енола ненавижда като идея. А междувременно в поствикторианска Англия върви ожесточен дебат за това трябва да се разшири правото на глас в обществото.

И докато зрителите се радват на очарователната роля на Мили Боби Браун като Енола Холмс и гледат този откровено приятен семеен филм, очевидно някои се разсейват твърде много от квадратната челюст на Хенри Кавил и това им пречи да го възприемат като адекватен Шерлок Холмс.

Факт е - Кавил прилича на Шерлок Холмс от книгите на сър Артър Конан Дойл толкова, колкото прилича и на Дани ДеВито. Въпросът обаче е друг - сексапилът ли е големият проблем на британския актьор и пречи ли му той да играе в малко по-сериозни роли от тези на Вещера и на Супермен? Или е проблем, че въобще стигаме до такъв въпрос?

В общи линии според авторката Ема Бати излъчването на Кавил ѝ е попречило да се съсредоточи върху филма, като вместо това се е разсейвала с палави мисли по негов адрес.

Разбира се, статията в "Космополитън" не е сериозна. Поне се надяваме наистина дълбоко да не е, тъй като в обратен случай тя би поставила поставя едни доста груби двойни стандарти за това как да третираме актьорите и актрисите в Холивуд.

Реално по този начин не питаме дали красивите физически актьори трябва да играят само в някакви не особено сериозни роли, които обаче да подчертават сексапила им, но и също така се поставя една сексистка линия между актьор и актриси.

Ясно е. Сексът продава, продавал е преди, ще продължи да продава и в бъдеще. А Холивуд има дълга традиция в това да експлоатира (най-вече) женския сексапил. Звездите винаги са били звезди, отчасти защото хората искат да спят с тях.

Ситуацията става обаче малко двулична, когато в един момент започва гневна тирада срещу продължаващото излишно сексуализиране на млади и красиви актриси, но наравно с това няма нищо лошо да се подмята, че даден актьор е твърде секси, за да бъде пускан да играе сериозни роли.

Представяте ли си някой да си позволи да напише, че Скарлет Йохансон, например, е твърде разсейващо красива, за да ѝ се дава да играе нещо по-сериозно от супергериня в пореден блокбъстър.

Да се сексуализират излишно и жени, и мъже, просто за самия спорт и за евтино привличане на внимание, е излишно.

Ако самият образ и сценария го изискват или го смятат за необходимо - това е в рамките на нещата. Извън това обаче действително вече е ненужно и малко пошло.

Въпросът обаче е, че това трябва да се отнася и за двата пола в равна степен. Поне ако се борим действително за равенство между половете.

А ако някой се разсейва от сексапила на Хенри Кавил в детски филм за сестрата на Шерлок Холмс, или от сексапилни актриси като Скарлет Йохансон в "Брачна история", да речем, това си е вече личен проблем.

И съвсем спокойно може да си позволи да спре филма, да си поиграе малко и да продължи да гледа спокойно. Netflix поне това го позволява.

Най-четените