"Веществото", режисиран от французойката Корали Фаржа, изглеждаше като филма, който всяка жена трябва да изгледа минимум веднъж.
Събитията в лентата се водят от 50-годишна жена, изправила се пред неизбежната истина: колкото и да тренира, на каквито и процедури да подлага лицето си, каквито и добавки да приема - няма да прескочи старостта. Ще стигне до фазата, в която ще се почувства невидима и нежелана.
Фаржа е избрала идеалната актриса за съживяване на историята.
Години наред Деми Мур беше секссимвол и макар че и сега, на 62 г., изглежда великолепно, малко съвременни продукции ще я свържат с образа на жената, която разпалва страстите на днешните мъже.
"Веществото" имаше потенциал да вдигне шум. Да потърси място под Слънцето за жените след 50, да разчопли митовете, че след тази възраст ставаш бита карта - досадна подробност в пейзажа, която е скъсала връзките си с настоящето и мислено живее в своите младини. Да бъде апотеоз.
Но Корали Фаржа е пропуснала тази възможност. Вместо това е тръгнала по плоскостта на артистичните послания, които малцина ще разберат.
Трейлър на "Веществото" гледайте тук:
Филмът ѝ "Веществото" е лишен от фактора "развлечение". Няма моменти на разтуха или на интрига - нещо, което да държи любопитството включено до финала.
Историята е затворена в множество от символи, типични за енциклопедичното кино. Всъщност целият филм представлява гигантска алегория за връзката на жената с тялото ѝ като остарее. На екран безпогрешно е проследен вътрешният ужас и за да подплати усещането за жив кошмар, Фаржа е пресъздала сцени от култови филми на Стенли Кубрик.
В творческо отношение лентата няма забележки. Но в зрителско - не е нито приятно, нито интересно за гледане.
Действието се развива около бившата холивудска звезда Елизабет Спаркъл (Деми Мур), чиято кариера в киното е пропаднала с навлизането в средна възраст. След изявите си на голям екран Елизабет се е ориентирала към воденето на телевизионно шоу за аеробика (намигване към Джейн Фонда).
Героинята показва на жените как да останат във форма и понеже самата тя е със спортна натура, смята, че е открила перфектната професия за себе си.
Да, но идва 50-ият ѝ рожден ден и илюзията на Елизабет е разбита на парчета. Шефът на телевизионната продукция Харви (Денис Куейд) кани Елизабет на среща и в прав текст ѝ казва, че предаването се нуждае от по-свежо лице, като в същото време дава груби съвети на бившата актриса за опциите ѝ след пенсионирането.
Най-големите страхове на героинята се сбъдват. Останала е сама, натикана е в ъгъла, обречена е на забрава. В тази деликатна фаза от живота ѝ с Елизабет се свързва лекар, който ѝ предлага изход от ситуацията.
Решението се казва "веществото" - субстанция, която персонажът на Деми Мур трябва да си инжектира, за да се превърне в "по-добрата версия на себе си".
След като ѝ е направено завоалирано обещание за подмладяване, Елизабет премисля за кратко, стига до извода, че няма какво да губи, и си поставя първата инжекция с веществото. Ефектът на елексира е моментален. Героинята губи съзнание, тялото ѝ се разполовява по линията на гръбначния стълб и от нея излиза по-младата ѝ версия Сю (Маргарет Куоли).
Макар че двете никога не се срещат в будно състояние, между тях съществува твърда уговорка, отбелязана от изобретателите на "веществото". На всеки седем дни Сю и Елизабет трябва да си разменят местата. Докато едната се връща към живота, другата трябва да лежи безжизнена. Докато едната е активна, другата трябва да е напълно пасивна.
Идеята, която Фаржа пуска тук, е за контролираното клониране. Веществото създава по-млад двойник на вече остарялото ви и отритнато от обществото Аз, като ви дава възможност да изживеете удоволствията и амбициите, станали недостъпни за по-зрелите хора.
Но в концепцията има пробойна: Елизабет и нейният клонинг не се смятат за един и същи човек. Даже, съдейки по поведението им, зрителите може да се подведат, че двете жени са отделни личности.
На по-дълбоко ниво Фаржа разглежда и изконната връзка на жената с тялото ѝ.
В началото на филма тази връзка е показана през призмата на отрицанието - Елизабет е отхвърлена заради възрастта си. След това я виждаме от гледната точка на обожанието - Сю е приветствана заради младостта си. А накрая връзката се превръща в пихтиеста каша, разляла се по Алеята на славата.
От малките до големите си символи "Веществото" е изпипан филм. Лошото обаче, че като при повечето визуални шедьоври, някой постоянно трябва да ви обяснява какво гледате. Ако не намерите всезнайко, който да ви преведе през гората от метафори, филмът ще ви смаже.
Жалко е, защото темата за остаряването засяга абсолютно всеки и Фаржа можеше да използва случая да покаже идеите си в по-популярна светлина.
Навлизането в средната възраст и разделянето с физическата привлекателност не са мотиви за жанров сюжет, който би вълнувал само малцина ентусиасти. Това е един от най-значимите въпроси на нашето време и би било хубаво, ако филмите в тази посока докосват колкото се може повече хора.
Но Корали Фаржа е предпочела пътя на елитарността и е направила така, че важна тема от живота за обикновения човек да изглежда чужда.
ПРИСЪДАТА ЗА "ВЕЩЕСТВОТО": 3 от 5 кафенца
Филмът "Веществото" може да се гледа по кината у нас от 17 януари.
---
Кои други филми може да гледате на голям екран до края на януари вижте в статията тук:
