Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

20-те най-добри футболисти за 20-те години на Венгер в Арсенал

Най-добрите!
20. Никола Анелка (1997-99). Не толкова очакван избор, но след като през сезон 1997/98 нападателят проби в първия състав, головете му помогнаха за дубъла през 98-а. Той се разписа и на финала за ФА Къп срещу Нюкасъл. През следващия сезон пък вкара 17 гола и отиде в Реал Мадрид.
19. Алексис Санчес (2014-досега). В Арсенал е само от две години, но в много критични моменти носеше тима на гърба си. Способен е да решава самостоятелно изхода от равностойни мачове и спечели феновете, както и безрезервното доверие на Венгер. Снимка: getty
19. Алексис Санчес (2014-досега). В Арсенал е само от две години, но в много критични моменти носеше тима на гърба си. Способен е да решава самостоятелно изхода от равностойни мачове и спечели феновете, както и безрезервното доверие на Венгер.
18. Жилберто Силва (2002-08). През 2004-а бе партньор на Патрик Виера в сезона на „непобедимите“. Притежаваше отлична техника, но и бе безкомпромисен в защита. Идеална спойка между защитата и нападението. Помогна и на млади играчи като Фабрегас да се развият, а после си тръгна след 6-годишна вярна служба. Снимка: Goal.com
18. Жилберто Силва (2002-08). През 2004-а бе партньор на Патрик Виера в сезона на „непобедимите“. Притежаваше отлична техника, но и бе безкомпромисен в защита. Идеална спойка между защитата и нападението. Помогна и на млади играчи като Фабрегас да се развият, а после си тръгна след 6-годишна вярна служба.
17. Робин ван Перси (2004-12). Имаше непрестанни проблеми с контузии, но в последните си два сезона се превърна в един от най-добрите нападатели в Европа. Между януари 2011-а и май 2012-а заби 58 гола в 71 мача. Убийственият му ляв крак тормозеше всички противници, а много от съотборниците му са споделяли колко се възхищават на техниката му. Отиде в Юнайтед и се превърна в мразена фигура. Статутът му на бог в очите на феновете на „топчиите“ се изпари, но ролята, която изигра, не може да бъде отречена. Снимка: Getty Images
17. Робин ван Перси (2004-12). Имаше непрестанни проблеми с контузии, но в последните си два сезона се превърна в един от най-добрите нападатели в Европа. Между януари 2011-а и май 2012-а заби 58 гола в 71 мача. Убийственият му ляв крак тормозеше всички противници, а много от съотборниците му са споделяли колко се възхищават на техниката му. Отиде в Юнайтед и се превърна в мразена фигура. Статутът му на бог в очите на феновете на „топчиите“ се изпари, но ролята, която изигра, не може да бъде отречена.
16. Месут Йозил (2013-досега). Когато пристигна в Лондон, никой не можеше да повярва. Всички видяха в него новия Денис Бергкамп, а играта му в Ла Лига доказваше, че е световна класа. Може би щеше да е далеч по-напред в класацията, ако не „изчезваше“ в много от важните двубои.
15. Мартин Кион (1996-04). Новата ера за Арсенал трябваше да настъпи, но без участието на Кион и Адамс, нямаше как да стане. Бранителят бе жизненоважен за Венгер и лидер в съблекалнята. През 2004-а не беше титуляр много често, но в кухнята на отбора бе от тарторите. А, и да не забравяме онова „малко“ спречкване с Рууд ван Нистелрой. Да, толкова обичаше Арсенал!
14. Рей Парлър (1996-04). Безспорно един от най-важните футболист в най-успешния период на Арсен Венгер. Напълно отдаден на каузата и готов да жертва всичко.
13. Коло Туре (2002-09). Дойде в Арсенал като полузащитник, но Венгер видя потенциала му на централен бранител, а после пасна на мястото си като дялан камък. Няма човек, който да е гледал Туре в най-силните му години, и да оспори факта, че е сред най-добрите футболисти, които са облизали фланелката на „артилеристите“.
12. Еманюел Пти (1977-00). Само три години в Арсенал, но двамата с Патрик Виера бяха стожера в тима. Разбираха се, имаха универсални качества, а Пти можеше едновременно да бъде творец на терена, но и чудовище.
11. Али Коул (2000-06). Не точно като Парлър, защото през 2006-а отиде в Челси, но категорично един от най-добрите леви бекове, които някога са играли на Острова. Партньорството на левия фланг с Роберт Пирес пък бе унищожително за противника, но толкова вълнуващо за гледане.
10. Фреди Люнгберг (1998-07). Не беше толкова технически надарен, колкото останалите „непобедими“, но просто имаше усет към играта и винаги бе на точното място в точното време. Снимка: Getty Images
10. Фреди Люнгберг (1998-07). Не беше толкова технически надарен, колкото останалите „непобедими“, но просто имаше усет към играта и винаги бе на точното място в точното време.
9. Марк Овермарс (1997-00). Вкара 41 гола за Арсенал, но някои просто не осъзнаха колко добър всъщност е той. Притежаваше великолепна техника и шутираше еднакво добре с двата крака. Бе основен компонент и от тима, който спечели дубъла през 1998-а.
8. Дейвид Сийман (1996-03). Зад всеки успял тим стои добър вратар. Точно това бе англичанинът. Снимка: Getty Images
8. Дейвид Сийман (1996-03). Зад всеки успял тим стои добър вратар. Точно това бе англичанинът.
7. Сеск Фабрегас (2003-11). Безспорно най-добрият ученик на Професора. Цяла нова династия бе построена около испанеца. Беше толкова близо да изведе тима си през 2008-а до титлата като капитан. Снимка: Arsenal.co.uk
7. Сеск Фабрегас (2003-11). Безспорно най-добрият ученик на Професора. Цяла нова династия бе построена около испанеца. Беше толкова близо да изведе тима си през 2008-а до титлата като капитан.
6. Сол Кембъл (2001-06, 2010). Не просто бе мощен, солиден и безкомпромисен, Не просто един от най-добрите в лигата. Той дойде от редиците на вечния враг Тотнъм. В първия си период има 5 трофея за 5 години с Арсенал, а двамата Коло Туре в отбрана бяха като стена.
5. Робер Пирес (2000-06). Отказа на Реал Мадрид, за да дойде в Арсенал. Започна кошмарно, но после показа на какво е способен. Част от дубъла през 2002-а и основен футболист на „непобедимите“.
4. Тони Адамс (1996-02). Господин Арсенал! „Когато дойдох в Арсенал, осъзнах, че защитната четворка сякаш е завършила университет по защита, а Тони Адамс имаше докторантура“, споделя Венгер през 1997-а. Има ли какво да се добави? Снимка: Getty Images
4. Тони Адамс (1996-02). Господин Арсенал! „Когато дойдох в Арсенал, осъзнах, че защитната четворка сякаш е завършила университет по защита, а Тони Адамс имаше докторантура“, споделя Венгер през 1997-а. Има ли какво да се добави?
3. Патрик Виера (1996-05). Капитан, талисман, лидер. Брутално физическо присъствие, плашещо клинични действия. Смразяващи кръвта отнемания на топката. Всички се съобразяваха с Патрик Виера, а той бе гений.
2. Денис Бергкамп (1996-06). Той е символ на новата ера в клуба. Арсенал вече не бе онзи скучен тим на Греъм, а караше феновете да настръхват. „Месията, който дойде да ни спаси“, така Иън Райт определя холандеца. Десетката притежаваше талант в излишък и носеше магия със себе си. Три титли, четири ФА Къп и 120 гола въобще не могат да дадат никаква представа за това, което Бергкамп представляваше. Докосванията, грацията, отиграванията – това не се учи в никоя футболна школа!
1. Тиери Анри (1997-07, 2012). Крал Анри! Най-великият футболист с фланелката на Арсенал. Притежаваше вродена футболна интелигентност, животинска бързина и хирургическа прецизност пред гола. Вкара 228 гола за Арсенал и се превърна в абсолютна икона. При завръщането си вкара победен гол срещу Лийд, който взриви трибуните. А приносът му към клуба не може да бъде измерен.

Настъпи и двадесетата годишнина на Арсен Венгер в Арсенал. Мениджърът стана олицетворение на тима в рамките на две десетилетия и донесе със себе си целия възможен спектър от емоции на привържениците.

Френският специалист бе посрещнат от банери „Arsene who?”, а после стигна до превърналото се в икона Arsene knows“ , но накрая преобладаваха трансперантите „Wеnger out!

Приличаше ми на начален учител“, сподели веднъж Тони Адамс, който по-късно беше готов да умре на терена за мениджъра на „топчиите“.

Стигна се до момент, в който селекцията на Професора доминираше в английския футбол, а „Хайбъри“ се споменаваше със страхопочитание.

Разбира се, всичко е преходно, а очакванията след сезона на „непобедимите“, в който Арсенал не допусна нито една загуба в първенството за кампанията 2003/04, бяха огромни.

След огромните разочарования обаче слънцето започна да се подава зад облаците, а „артилеристите“ да мечтаят за новите играчи, които ще донесат титлата.

В рамките на 20 години спокойно можем да кажем, че ако изключим Венгер, почти всичко в Арсенал се промени. 20 други имена обаче бяха изписани със златни букви в историята на клуба.

В галерията може да видите 20-те най-добри играчи, които бяха в тима под ръководството на Le Professeur.



Най-четените