Вече изминаха два епизода от „Винил" и сериалът на HBO определено набира скорост.
Огромната продукция, зад която стоят Мартин Скорсезе, Терънс Уинтър, Мик Джагър и други големи имена, представлява очакваната шумна, нахална, цветуща, скъпа и шарена драма с множество герои и с богат рокендрол саундтрак за истински ценители.
След впечатляващото срутване на цяла сграда в края на пилотната серия (реално рухналата през 1973 г. Mercer Arts Center, макар и при други обстоятелства), вторият епизод не губи време и хвърля зрителя директно в лудницата.
Ситуациите се редуват една след друга, камерата постоянно се движи, знайни и незнайни персонажи не престават да говорят и създават усещане за динамика, която успява да те увлече.
Точно както увлича и самият главен герой, Ричи Финестра.
След символичното му прераждане от края на първия епизод, вторият цели да доизгради неговия характер. Той ударно се завръща към наркотиците и решава отново да вземе бъдещето на музикалния лейбъл American Century в свои ръце, а в разнообразяващите действието ретроспекции виждаме как се е запознал с бъдещата си съпруга Девън (Оливия Уайлд).
Ричи е разточителен персонаж, изигран с такова себераздаване от Боби Канавале, че чак след края на епизода има опасност човек да се запита какво въобще върши той, освен да се друса и истеризира. Ако нещо прави сериала обещаващ, то е изгледът, че за да се измъкне от създалата се каша, героят ще трябва да се превърне или в много по-добър, или в много по-лош човек, отколкото е в момента.
Иначе невероятната актьорска игра продължава даже при актьорите, които привидно няма какво толкова да правят с ролята си.
Надеждата е персонажът на Оливия Уайлд - дотук заключен в клишето на недоволната съпруга - да бъде обогатен, но самата актриса и сега показва толкова нюанси, толкова естественост и толкова женственост при малкото си възможности за изява.
Рей Романо също блести и когато е смешен, и когато е окаян. В този епизод героят му бива заклещен в безнадеждна сюжетна линия с разглезена и дуднеща съпруга, а Романо заслужава повече.
Епизод 2 отделя време на още копия на реални личности от периода. Led Zeppelin и специално Робърт Плант направиха достатъчно странно впечатление в първия епизод, а сега имаме и фалшив Лу Рийд с фалшиви Velvet Underground - звучащи в най-добрия случай като студентска трибют група.
Изглежда, че сериалът се опитва едновременно да пресъздаде музикалния бизнес през очите на Джагър, да напомни в добра или в лоша светлина за истински личности от епохата и да бъде достатъчно добре сценарно издържан и с достатъчно добра игра, за да е интересен.
След три часа екранно действие потенциалът за развитие е голям - и не е трудно да се намерят причини за гледане и на следващите епизоди.
Най-малкото, очаква ни развитие на взаимоотношенията между Ричи Финестра и Лестър Граймс, изпълнителят, когото Ричи фатално е подвел преди години. Подновяването на тяхната дружба ще се нуждае от нещо повече от непрекъснато употребявания кокаин.
