Танцувай, даже да няма къде...

Винаги съм искал да се науча да танцувам. Вонегът е адски прав: "Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете". Но винаги съм си намирал оправдания, за да не го направя. Продиктувани от мързела и страха да не се изложа.

Преди половин година осъзнах този факт и прецених, че място за извинения повече няма. Предстоеше избор на жанр. Класическите танци отпаднаха на мига, поради силното им противоречие с нагласата ми как трябва да изглеждат движения в такт с музиката и непрактичността им (с изключение на 5 минути на сватбата, не успях да се сетя за друг момент, в който да са подходящи).

Салсата падна втора. От една страна цялото клатушкане от таза надолу и френетично размятане на крака винаги ми се е струвало най-бързият път в посока сравнение на персоната ти с епилептично фламинго. От друга - житейският цикъл, който се простира от тренировка до тренировка и намира пика си всяки събота вечер на салса партитата в Салса клуб също не вдъхва доверие.

А и фактът, че в салсата е пълно с жени, автоматично превръща мъжете в залата в отчаяни мухльовци, готови на всякакви унижения, само и само да се докопат до гадже или поне one-night stand.

Тъжното е, че за дамите пък те са просто "достатъчно висок партньор", поради липса на достатъчно такива.

Бързо прескочих спортните танци (безобразно кичозен аутфит), народните (тук не искам да коментирам, за да не засегна кварталните патриоти) и след кратко мислене по темата: "А на каква музика всъщност искаш да се движиш?", отговорът се очерта по-бързо от изпреварващо те по магистралата хикс шестица. Така стигнах до The Center - най-голямата верига от школи по уличен танц в България.

Goosh

В основата им стои Георги "Goosh" Енчев. 35-годишният хореограф е родом от Каварна. В ерата на комунизма и VHS-а, за разлика от повечето си набори с нестандартно за режима мислене, не се радва на желанието за дълга коса и всички албуми на Led Zeppelin, a на хип-хоп музиката. Развива страстта си на меломан и събира всяка една видео и аудиокасета, която му попада.

Движенията на танцьорите във видеоклиповете го запалват и заедно с брат си започват да ги повтарят. Избират да репетират навън, където намерят място, и съвсем скоро събират агитка от зяпачи. Така се завърта колелото, което го води до днешния момент, в който спокойно може да бъде обявен за един от най-добрите street dance хореографи в родината ни.

Родителите му не са особено възхитени от увлечението му и за да ги успокои, се записва в икономическия университет във Варна. Но не спира да мечтае за собствена зала. Когато се запознах с него преди четири години, вече имаше зала в София, а Goosh редуваше тренировките в София и във Варна.

Днес залите са седем - във Варна, София, Бургас, Търново, Русе, Пловдив и Добрич. До края на месеца и средата на следващият предстои отварянето на още две в Благоевград и Белослав. А има и доста хореографи, които са се оттеглили от The Center, за да направят собствени зали.

Енергията на Goosh

Независимо в кой град си и при кой хореограф ще избереш да танцуваш, усещаш енергията на Goosh. Тя е в самата зала, в движенията на хореографиите, в цялостната атсмофера на The Center. Защото, за разлика от повечето хореографи, които гледат на танца като атрактивен начин на изкарване на пари, Goosh е адски стриктен в цялостната философия за интегриране на движението към музиката като начин на живот...

Танците те променят

Променя се стойката и походката ти. Координацията на движенията, цялостната ти двигателна култура.

Променя се начинът, по който слушаш и възприемаш музиката. Отначало, докато с досада осъзнаваш как броиш от 1 до 8 (хореографиите са разделени на осмици) на поредното парче си мислиш, че си "развалил", защото не можеш да се насладиш на песента, докато числата плуват пред очите ти.

Около месец по-късно осъзнаваш, че досега само си чувал музиката, но тепърва започваш да я слушаш. Да я разделяш на инструменти, на тактове и полутактове - и след това да ги сглобяваш в обща феерия от звуци и да й се наслаждаваш.

Влезеш ли в залата, можеш да избереш дали да въведеш в нея и външния свят или да го оставиш на прага й. Ако избереш първия вариант, едва ли ще издържиш повече от месец. Няма да можеш да се потопиш в музиката и да я оставиш да те води. Но избереш ли втория, и най-важното - научиш ли се да го правиш, ще излизаш от нея по-щастлив.