Всеки заклет метъл знае, че 1) хеви метълът е закон, и 2) другите жанрове бледнеят в сравнение с него. Въпреки това винаги е добре да видим някакви статистически данни за този ефект извън това.
Spotify наляха масло в огъня, като публикуваха доста данни, които разкриват в подробности за сериозната разлика, с която хеви-метълът доминира в поточната услуга. Изследването се е опитало да определи феновете на кой жанр са най-лоялни - тоест най-често са се връщали към любимите си изпълнители.
Както отбелязват Spotify, "за да се създаде показател за жанрова лоялност, разделихме броя слушания, които всеки основен изпълнител е имал, на броя техни слушатели. Всичките данни са нормализирани спрямо жанра с най-лоялни фенове."
Метълът е категоричният победител
От Португалия до САЩ и (естествено) Норвегия, метълът държи позиции в челната десетка - обикновено даже в челната петорка, на най-лоялно слушаните жанрове във всяка държава, включена в изследването. Метълът също така е лидер в обща глобална лоялност към жанра, като оставя попмузиката зад себе си с голяма преднина, а след него се нареждат фолкът, кънтрито и хип-хопът.
Както Mashable отбелязва, Spotify са изчислявали данните си за основни групи от всеки жанр, като метъл-иконите са били Metallica, Slayer, Judas Priest, Iron Maiden, Sepultura, Pantera, Cradle of Filth и Anthrax. Не е особено изненадващо да разберем, че много хора използват Spotify, за да слушат класически парчета на Slayer и Хетфийлд, и че слушателите на метъл е често се връщат към любимите си изпълнители, но това, което е поне донякъде шокиращо е доколко озадачени са някои хора от този факт.
Като се има предвид огромната лоялност на феновете на метъла към избрания от тях жанр и склонността към физически покупки, има доста голям смисъл те да прекарват най-много време, слушайки отново и отново стари песни на Iron Maiden. Както отбелязват служителите в лейбъли, интервюирани в статията на Mashable, метъл лейбълите продават касети и винили от години, метъл тениските и бродираните лога са подразбиращо се облекло, метъл-фестивалите редовно привличат фенове от всеки край на света, а все още има и изобилие от печатни метъл списания и фенски списания, разпространяващи се в свят, който като цяло е станал дигитален.
Феновете на повечето други жанрове биват привлечени към нови изпълнители, докато метъл фенщината е поколенческа; новоприсъединилите се към тази общност биват насърчавани да оценят бандите от миналото и да изграждат хронологични познания, като същевременно не изостават от случващото се в момента.
Тази разширена музикална мрежа се преобразува директно в повече продажби; когато някой си купува новия албум на Mefitic, той вероятно допълва и колекцията си от Blasphemy, или най-после взима жадувания боксет на Hellhammer. Метълите са хора на пълните колекции, и метълът като жанр е невероятно разнороден; има много хиляди метъл-банди, към които феновете могат да демонстрират лоялност, и те го правят с голяма (икономическа) страст.
Този подход не е напълно уникален за феновете на метъла, но те със сигурност отиват по-далеч от почти всяка друга демографска група
Не че е толкова лесно да бъдеш метъл фен, колкото е да декларираш любовта си към Тейлър Суифт или Makonnen, а отдадеността на метълите към избрания от тях жанр често е реакция на натиска от обществото.
Когато целият свят ти казва, че музиката, която харесваш, е глупава, зла или неслушаема, или прикриваш интересите си и запазваш предпочитанията си в тайна... или се навличаш в тениски на групите, посещаваш концерти, на които свирят и които са посещавани от хора със сходни нагласи, и демонстрираш лоялността си при всяка възможност.
Същият материал в Mashable прави всичко по силите си да осмисли тезата, че не само че метълът все още съществува след "златните години на жанра през 80-те и 90-те години," но и все повече хора са податливи на магията му, на което можем само да кажем: голяма изненада, няма що.
Изкусително е да определяме подобни материали като бял шум - като нещо, което не засяга метъл-общността, и няма нищо общо с връзката й с музиката - но последиците от това са тежки.
През 2015-та, години след като New York Times започна да отразява дуум метъла, а автомобилните компании започнаха да организират шоута с Absu и Napalm Death, масмедиите и обществото като цяло все още не приемат насериозно метъла като форма на изкуство, и все още виждаме материали, които представят жанра със същия вид снизходително учудване, с което те биха подходили към новооткрито амазонско племе.
"Феновете на хеви метъла все още съществуват в тази съвременна епоха, практикувайки странните си обреди и племенни ритуали далеч от любопитните погледи..."
Това, което може да изглежда изненадващо за много масови слушатели, които отдавна замениха Skid Row и Def Leppard за Джон Леджънд и Тейлър Суифт, е че хеви метълът е запазил жива и разнородна, както и много глобална аудитория благодарение на тези отдадени фенове.
Можем да разберем потребността да се пише за широка аудитория, но да приемаме, че хората имат нужда да им бъде напомнян глобалният обхват на жанра, чиито най-прочути лица произлизат много отвъд границите на САЩ (Black Sabbath? Enslaved? Sepultura? Наистина ли е нужно напомняне?), показва точно колко дълбоко вградено е възприятието за хеви метъла като кратък проблясък на изрусени, облечени в кожени клинове, самодоволни китарни смешници от 80-те.
Както показват тези данни от Spotify, метълът е глобален бизнес, а метълите са навсякъде. Масмедиите и музикалната индустрия като цяло само вредят на себе си, като игнорират и омаловажават тази огромна вълна от силно отдадени фенове по цял свят, повечето от които са готови да похарчат максимално много пари за мърчандайз, печатни списания и физическа музика.
Метълът няма нужда от тях, но докато поточните услуги продължават да плащат стотинки и продажбите на физическа музика продължават да спадат, музикалната индустрия може да открие, че има нужда от метъла... и със сигурност няма да й навреди да се отнася с него - и покрай него и с феновете - с малко по-голямо уважение, докато настъпи този съдбовен ден.
