Deftones
24 часа след концертите на Скънк Ананси (Skunk Anansie) и Моби (Moby) на 13 август основната сцена на Spirit Of Burgas 2011 очаква тежкия тътен на Дефтоунс (Deftones).
Първа добра новина: звездните калифорнийци ще дебютират пред родна публика. Най-после!
Следваща, още по-страхотна, вест: една от вечно неразбраните и намусени към света групи, които не пропускат сгоден случай да се подиграят с хорските очаквания (и която бе на прага на разпадане преди три години), може да се похвали със страхотен нов албум - "Diamond Eyes" (2010), шести в дискографията й.
Третата: и следващият диск на Чино Морено (Chino Moreno) и Ко., чието работно заглавие е "Eros", се задава на далечния хоризонт. Според кийбордиста Франк Делгадо (Frank Delgado) музикантите ще изсвирят две парчета от него в House Of Blues, Атлантик сити, по време на турнето. Защо и българската публика да не намаже някое и друго "внезапно" парче на крайморския бряг!
"Приучили сме нашите почитатели да очакват от нас неочакваното, щом сме заедно на живо", обяснява барабанистът Абран (Абе) Кънингъм (Abe Cunningham). Съвсем в този дух, разводите, среднотежката депресия и обичайните разправии с лейбъла не попречиха на Дефтоунс да издадат предишния си проект, ангажиращия "Saturday Night Wrist" (2006), който хвана фен-базата им неподготвена. За пореден път.
Постгръндж, но не точно нео-метъл, американците издълбаха своята музикална ниша в плътта на корпоративната индустрия без компромиси. Урбанистична поезия, кокаинови рими, меланхолични любовни истории в естетически изкусителна комбинация от плътни китари, електронен ритъм и ню уейв пасажи, прорязвани от писъците на Камило Морено и пронизващо емоционални чисти вокали. Звукът на космическата самота и всепоглъщаща психеделия.
(Заглавието на "Saturday Night Wrist" например е свързано с историята за момиче, което припаднало с глава върху ръката си, след което се събудило със загубена чувствителност на този крайник).
Адски отнесена естетика, натровена със сънотворни и напушена с най-размазващия коз. Но дори и онези, които не са фенове на твърдия рок, няма как да са подминали името на Дефтоунс през годините - парчето "My Own Summer (Shove It)" влезе в саундтрака към култовия филм "Матрицата" с незабравимия, бъркащ дълбоко в мозъка припев, на който Чино крещи истерично "Shove the sun aside!". Именно това парче увековечи групата, която напълно загърби ню метъла и Лимп Бизкит някъде около "White Pony" (2000) и взе, че направи парче с Мейнърд от Туул (Tool).
Всичко започва от случайна среща и обикновен разговор. Младият Чинито се засякъл с китариста Стивън в един горещ и съдбоносен следобед на 1987. Рок хлапетата се изгледали със стоманен поглед, измервайки се отгоре до долу, и тогава Чино изрекъл магическите думи: "Хей, искаш ли да правим тотален рок, да свирим пред огромни тълпи на скейт състезания и евентуално да подпишем тлъст договор с голяма компания, която ще ни дава възможност да се мотаем примерно с Мадона и да изяждаме всичко на големите холивудски партита?"
На което Стивън отговорил: "Fuck, yeah!" Е, Дефтоунс се родили точно по такъв начин. В центъра на Златния щат, на около половината път между Сан Франциско и Рино (Невада), лежи Сакраменто - столицата на Калифорния. Място с преуспяваща музикална сцена, на която Дефтоунс отдавна играят главна роля.
Членовете на групата са приятели от детинство - покрай скейта и пафкането решават да се занимават и с музика. Камилио Уонг Морено IV (вокал и китара) - днешен фронтмен и въобще рок и метъл полиглот, е второто от пет деца и първи син в семейството. Баща му е испанец, а майка му китайка/ирландка, родена в Америка, което прави Чино доста смесен етнически индивид. Всъщност мама го нарича Чино заради силните китайски черти, които е имал като бебе, а "Chinito" означава китаец на испански.(Морено се счита за един от най-секспилните фронтмени на всички времена!)
Стивън Робърт Карпентър (Стив) е китаристът на формацията. Той също е наполовина бял, наполовина мексиканец. Абран Бин Кънингам (Абе) пък е барабанистът. Чи Линг Дай Ченг е на баса и, както се забелязва, е китаец.
Съставът се самоопределя като "етническа шега". Това е четворката.
Но всъщност към музикантите винаги е имало още един човек, Франк Делгадо (диджей), който, смеейки се, коментира: "Харесва ми да съм невидимият магьосник в групата." Петимата не крият, че постоянно се карат, но това са "творчески спорове" (които не спират дори когато Чи катастрофира и изпада в кома през 2008).
Стивън измислил името в пицарията, в която работел тогава. Той слушал хип-хоп от 80-те, а специалният му любимец е Ел Ел Куул Джей (LL Cool J). Едно от значенията на "def" е нещо като "cool". А "tones" си дошло съвсем логично и двете думи добре си паснали. В продължение на четири години Дефтоунс свирят по барбекюта, партита и безброй концерти из цяла Калифорния с всяка срещната група - от Бед Брейнс и Корн (Korn), до Ел Севън и Куиксенд. Така развиват музикалните си умения и успяват да разширят своя талант в желаната посока. Бандите, оказали най-голямо влияние върху тях, са Джейн'с Адикшън, Депеш Мод, Принс, Пъблик Енеми, Айрън Мейдън и Смашинг Пъмпкинс - разнообразни стилове, до един различими в продукцията на Дефтоунс.
Тяхното име винаги е било свързвано с Корн, а Чино е приятел с вокалиста Джонатан Дейвис много преди да бъдат създадени двете групи.(Той дори участва в кавъра на "Wicked" на Айс Кюб, който Корн правят). Дефтоунс често свирят заедно с Корн и с Лимп Бизкит - тази глутница е ядрото на неометъла.
Чино Морено: "Мисля, че динамиката е едно от най-добрите неща, които имаме. Никога няма нещо в повече. Не е като да записваш една истински здрава песен, след което някоя бавна. Всяко наше парче съдържа много различни нива".
Стивън Карпентър: "Понякога ни трябва цяла вечност, за да започнем нещо, но няма да се разпаднем. Не ми се иска да правя реюниън тур. Много е гейско".
Чино Морено: "Когато включа телевизора, виждам по три банди на час, които са повлияни от нас и правят по-гадна версия на това, което ние свирим... Никоя друга група не е като нас . Най-важното нещо за мен и за цялата банда си остава едно: ние просто сме щастливи да правим музика".
Макс Кавалера (Соулфлай) (Soulfly): „Никой не може да накара Чино да пее нещо, което не му идва отвътре". (Чино участва в албума им "Primitive").
Чи Ченг: "Чино винаги е бил перфекционист. Стандартите му са много високи и тъкмо заради неговата самокритичност композирането на нови парчета му отнема толкова много време. Единственото нещо от значение за нас е крайният резултат."
Чино Морено: "MTV да го духат! В момента, в който имаш твърде много излъчвания или прекалиш с появата в медиите, те поставят в категория. Не искам да съм в една графа с Корн и всички подобни групи".
"Металиадата на Спирита " звучи, като метанол в спирта