Какво се случи със славата на музикалните звезди от ранга на Мадона? Завинаги ли отминаха времената на многотиражните албуми като "Трилър" на Майкъл Джексън (с продадени над 20 млн. копия) и "The Wall" на Pink Floyd (с над 23 млн. копия)? Как се случи така, че музикалната индустрия се сви в ъгъла и напълно започна да разчита на интернет и на концертни изпълнения за продажба на музика?
Калин Каралеев е човекът, който отговаря за звука в БНТ. Освен отдаден на телевизията професионалист, той е и преподавател по тонрежисура в НБУ. Като ценител на качествения звук и меломан той е загрижен за състоянието на музикалния пазар днес. Калин има интересна теория за упадъка на музикалната индустрия и го свързва с триумфа на музикалните „реалити"-формати по телевизията.
Той обвинява компаниите-гиганти от бизнеса, че буквално са "проспали" десетилетието на 90-те и са оставили целия бранш да изостава технологично.
Какво се случва с качеството на музиката, която слушаме днес? Според Калин Каралеев музикалната индустрия и изобщо световният музикален бизнес в момента се намират в незавидно положение спрямо това, което е било до преди 10 години (като приходи и популярност на изпълнителите). За да обясни на какво се дължи това, Калин прави паралел с киното.
Реално киноиндустрията развива звука
"Още през 50-те години на 20-ти век телевизията масово навлиза в домовете и хората от киноиндустрията започват да се тревожат, че приходите им ще намалеят. Те се боят, че публиката няма да ходи повече в салоните, а ще си седи пред телевизора. Чудят се какво да предприемат и стигат до логично решение: да предлагат много по-високо качество от онова, което може да се гледа вкъщи.
Така е до ден днешен. Ето отговора на въпроса защо хората продължават да пълнят салоните, въпреки че филмите са достъпни и онлайн.Кино-бизнесът от години налива огромни средства за развитието на звука и има основна заслуга за разработката на многоканалните съраунд-системи. В момента са актуални формати като Auro-3D, които предлагат вече трето измерение на звука."
Тук, според Калин, е и основната разлика с музикалната индустрия, която в края на 90-те години, прави точно обратното: вместо да развива технологично звука в посока качество, тя продължава да „воюва с пиратството" и да налага формата, който слушаме и днес в записите на mp3-ки и CD-та.
Като разработка този стерео формат е от началото на 60-те години на 20-ти век.
"Монополистите в музикалния бизнес трябваше да измислят начин да предложат на пазара формат и носител на по-висококачествен звук така, както киното наложи дигиталния формат и многоканалните сърауд системи. Вместо да покажат желание да работят за потребителите, днес от музикалната индустрия ни предлагат „претоплено ядене": например като се опитват да върнат на мода грамофонната плоча с претенцията, че това е най-добрият звук на пазара".
Според топнержисьора в момента парадоксално се оказва, че телевизията предлага по-добро качество звук от този на музиката, предлагана на пазара - и от CD-то, и от записаните по сегашния начин mp3-ки
Калин се аргументира с допълнителни чисто технологични параметри. „Двуканалното стерео е формат, който използва две звукови точки (примерно две колони или слушалки) и по този начин в голяма степен имитира определени естествени процеси в човешкия мозък, свързани със слуховото възприятие. Но ако отидеш на концерт в зала "България", например, ти става ясно, че звукът не идва само от оркестъра срещу теб, но от абсолютно всички посоки, защото се отразява от повърхностите. Следователно е ясно, че само с тези два стерео канала, които и до ден днешен са "патент" на музикалната индустрия, това няма как да стане.
Само по себе си двуканалното стерео е абсолютно минималният и примитивен вариант за адекватно възпроизвеждане на звук.
Оставането в двуканалния формат за звукозапис е абсолютно неоправдано с оглед на сегашното развитие на технологиите
За сметка на това в телевизията днес изобщо не е същото. От края на 90-те години насам започват да се излъчват предавания на живо във формат 5.1 - тоест "съраунд". Това означава, че двата стерео канала са увеличени на 5 и човек се чувства обграден от звук. Разбира се - ако телевизорът е снабден със съответната съраунд-система." Въпросът ми към Калин е защо не слушаме музика през подобни съраунд-системи?
„Отговорът е, отново: защото световните музикални монополисти в индустрията не направиха абсолютно нищо по въпроса да популяризират "съраунд" звукозаписа." Питам го какво се случва ако човек си пусне една съвременна mp3-ка на съраунд-системата в къщи?
Съраунд-системите ги има, но музикалните mp3-ки не са записани за тях
„Предварително искам да уточня, че като звуков носител mp3-ката отново е разработка на киноиндустрията (подобно на Dolby AC-3), а не на музикалната индустрия! Сам по себе си mp3-файлът би могъл да е направен качествено и професионално и да звучи много хубаво. Но ако искаш да слушаш на съраунд-система mp3-ка и да усетиш истинското качество, е необходимо и самата mp3-ка да е записана в съраунд-формат. Но точно тук идва и основната ми теза:
Поне на два пъти гигантите от музикалната индустрия през 90-те: Сони, Юнивърсъл, Вирджиния и други, пропуснаха огромни възможности
да пуснат на пазара по-добър формат от CD-то. Можеха, например, да яхнат вълната, когато от видео индустрията въвеждаха DVD-формата. Тогава много потребители си закупиха суъраунд-системи и това беше моментът музикалната индустрия да се приспособи и да започне да записва и да продава mp3-съраунд.
Вместо това, те хвърлиха огромни пари в "борба с пиратството" и в лобистки мероприятия за приемане на рестриктивни закони срещу обмяната на файлове в интернет. След това се появи носителят BluRay с формат без загуба на качество. Това също беше чудесна възможност до потребителя да пристигне изключително висококачествен звук."
Според Калин, днес вече е късно да се надяваме, че звукозаписните компании ще пуснат някакъв качествен музикален формат на пазара. Вместо това, те се опитват да осребрят бизнеса от интернет-платформите като Spotify - музикален стрийм с огромна фонотека, който има нарастващ пазарен дял.
Това означава, че реално времената на големите музикални звезди като Мадона и Майкъл Джексън са отминали безвъвратно
„Хората вече масово не се интересуват от качеството на дадена музика, това донякъде демотивира и младите музиканти да стават звезди, да създават музика. Те търсят своите изяви по клубове, на живо. Не бива да подценяваме и телевизията като отлична платформа за популяризиране на музиката. Ето защо не е чудно, че формати като Star Academy вече диктуват масовия вкус в музиката.
Музикалните продуценти нито са се предали, нито са се отказали. Те просто трансформираха музиката към телевизионните предавания, чрез които много лесно се печели. По този начин не трябва да търпиш капризите, алкохолните и наркозабежките на някоя музикална звезда. Залага се на "обикновения млад човек", на когото му разказваш играта и на чиито гръб правиш нелоша печалба. И ако не ти трябва - винаги можеш да го „изгониш" от шоуто. Резултатът е, че се формира ужасен музикален вкус у публиката, която се научава вместо да слуша неща от професионални музиканти, да слуша любители, които тепърва се учат да пеят. Това е нелеп, но гладък и лек бизнес, прогнозируем и контролируем".
Изводът от разговора ми с Калин се натрапва сам: ако компаниите бяха инвестирали повече в качествения звукозапис и в достъпността на съраунд-системите за лична употреба, днес меломаните по света нямаше да изпадат в нелепата ситуация да слушат любимите си записи на познатия стерео-звук, а като отидат на кино, или си пуснат телевизора, буквално да се усещат потопени във звук. И изобщо развитието на музикалния пазар вероятно щеше да бъде по-различно.
Истината е , че ако по цял ден бачкаш на струга, едва ли ще направиш разлика между Накамичи и радиоточка... И както пише в Дебелата книга: Който има уши, нека слуша. Йоан 13.10
Добре, че още не са наложили 5.1 и прочие, както препоръчва звукоинженера от БНТ... Калинчо, я кажи какво става като звука бъде записан аналогово, след това се дигитализира, мастерира, запише и след това влезе в процесора на ресиивър, от там в ЦАП-овете му и при всичката тази конверсия, още преди да е достигнал крайното усилване, вече е набухан с jitter и един тон артефакти, които не присъстват в оригиналния запис? 5.1, 7.1, 18.2 - купува си Ганчо ресиивър Маранц или Денон, взима 5.1 система от някаква що-годе читава ентри левъл марка като Wharfedale или Monitor Audio и получава един чудесен звук, който мога да оприлича съвсем точно с едно понятие - сватбарски. Нищо повече. След това, Ганчо отива при негов познат с читава двуканална система за същите пари и получава сериозен звуков шамар. И тук идва въпроса - защо не налагат многоканалните системи? Ами защото масовия потребител няма да може да си позволи такава с приемливо качество, къй като цената и отлита много над аналогична за двуканално стерео. И колкото и да е изпипана, една двуканална стерео система, изградена правилно, винаги ще носи повече удоволствие - всеки кондензатор, резистор и индуктор по пътя на сигнала му влияе негативно - внасяйки шум, нелинейни изкривявания и фазови сътресения, е - нека Калинчо ни обясни как една 5.1 система, където звука ще мине през 500 такива компонента би се държала до система, която има 2 по пътя на сигнала? Били връщали грамофона погрешно, ех Калинчо...Може би изказването е на база грамофон Респром и плочи на Балкантон, иди чуй един висок клас Трансротор или дори средно ниво Рега или Прожект с добре записана плоча и после пак напиши, че било по-добре 5.1. Динамиката и 3-измерността на хубав грамофон все още са референтни по една проста причина - липса на A/DC и последвалата D/AC от устройството на потребителя, което в 99.9% от случаите ще извърши с еднобитов ЦАП на цена 4 евро килото и стотина източника на смущения около него. Звукозаписните инженери в големите студиа още не са открили топлата вода и продължават да се набутват за стерео оборудване от най-висок клас, като един от големите доставчици е именно Българската Антелоп Аудио ( доставящи клокове ). Лош запис звучи още по-лошо на добра система от нескопосана такава, а Калинчо явно говори на база Генелекчетата му в студиото на БНТ, които сигурно смята за референтни
Човекът не се ли е замисли, че проблемът е много прост: Става въпрос за пари. За да се премине от стерео към много канален звук всички студия и трябва да са се преоборудват, да не говорим за домашното аудио, чиято цена ще се вдигне в пъти Проблемът с добрия звук не е в броя на каналите, а в качеството на звука на издаваната музика. Една добра стерео система може да ти направи прекрасно 3D и струва в пъти по-малко от една добра 5.1 или 7.1 система. С 2 думи, и стереото е добра концепция стига музиката да не се мастерира така, че да е подходяща за кар-аудио, телефони и тапи.
Ми нищо лошо не се е случило с качествения звук, който иска си го слуша Просто музиката отдавна не се разпространява на касети вече Те па щото бяха много качествени, особено след 2рия презапис Ама това не пречеше да се кефиш на дадената музика, а в тая статия този момент е съвсем подминат Много по-важно е мелодията да те завладее. Да не говорим, че масово хората имаме некачествено оборудване, ама всеки път умирам от кеф като чуя нещо дето ме вълнува
Много ме кефи, че в България звукът е другата тема освен политиката, по която всеки има мнение и колчем стане дума, веднага излизат специалисти от знайни и незнайни дупки и почват с авторитетните изказвания. Нека и аз бъда един от тях Fulcrum, аргументацията ти би била жестока – ако имаше и как да докажеш, че всеки един обикновен човек ще чуе тези изкривявания, за които говориш. За хай-фи маниаците е все тая - дали ще сложат лампи за два или за шест канала, голяма разлика няма, просто повече компоненти. А въпросните генелеци наистина са референтни - за броудкаст. В Лукассаунд и Аби Роуд работят с b&w nautilus 802, които са обикновени, не мониторни колони. Така че по-леко с щедрите изказвания, щото явно има повече от една истина Dido Kalpakov, със сигурност е по-качествен от пращящия такъв на ьтв, където явно компресорите са набичени до зукост.
Абе пичове, човек има само две уши бе! На колкото и канала да му го пуснеш пак отива на две уши
Пичове,прав е човека.Концерта на Led zeppelin,оня последния,в Лондон,свален от Залива е със звук 5.1.Същият концерт на официално DVD е с отвратителен звук.
Впрочем, най-големият проблем на 5.1 музиката ще е друг. Ако това е истински 5.1 микс, а не стерео, копирано по всичките канали, то това значи, че на някой от сърраунд каналите ще е примерно басът, който иначе би бил в предните два канала. И тук вече е големият проблем: ако някой слуша на две колони, то или басът въобще ще липсва, или може така да бъде миксиран, че цялата песен да звучи отвратително.
@ WimpyToe "Fulcrum, аргументацията ти би била жестока – ако имаше и как да докажеш, че всеки един обикновен човек ще чуе тези изкривявания, за които говориш. За хай-фи маниаците е все тая - дали ще сложат лампи за два или за шест канала, голяма разлика няма, просто повече компоненти." Не е все тая защото нещо трябва да раздели и синхронизира каналите. И тук изниква проблем с точното възпроизвеждане, би трябвало да се сетиш какъв. Колкото повече аргумента в уравнението, толкова повече решения, т.е. входящия сигнал все повече ще се различава от преобразувания в звукова енергия изходящ сигнал. Един читав лампов усилвател може да достигне 10-на бона като части, умножи по 3 за да получиш съраунд-а и добави едно СС стъпало за необходимата за 5.1 тежка мембрана, която да омаже всичко ( говоря за субуфер ), и цената става съвсем друга, немасова определено. А това е проблем, защото който иска 5.1 и има средствата за изграждане на подобна система по гореописания начин - той и сега ще си я направи. А за изкривяванията - разбира се, че си прав. Един човек може да чуе проблемите в системата си само след като е: 1. Слушал живо изпълнение и то не еднократно, защото слуха изисква време за да свикне. 2. Послуша добра система. Скоро ми носиха два ресиивъра, Аркам и Винсент, колкото и да се бяха напънали инженерите, звука им беше като на ентри левъл усилвател Creek с тънко одеяло пред озвучителните тела.
>Динамиката и 3-измерността на хубав грамофон все още са референтни по една проста причина - липса на A/DC и последвалата D/AC Много са ми любими хора като теб, за които това, което казва Найкуист за дискретизация на сигналите, е просто теория, ама на практика е различно, щото те "чуват" кофтите изкривявания и всякакви цифрови артефакти. Чувате трънки. Да, плацебо ефектът е напълно реален, измерим ефект, и изобщо не споря, че субективното ти усещане за качество на звука може да е по-добро. Това изобщо не означава, че ухото ти е способно да чуе разликите, които си убеден, че съществуват. Пий си хомеопатичните лекарства и си слушай 20-канално, 64-битово, 1mbps аудио щом те кефи, но заеби тоя елитистки тон относно аудиото с по-ниско качество. PS. И, честно, триизмерност от грамофон?? Не знам какво пушиш, но искам и аз.
Ето една много добре написана статия, обобщаваща митовете и легендите около качеството на звука (писана е по повод Pono на Neil Young): http://xiph.org/~xiphmont/demo/neil-young.html
Божидаре, този вид разговор е абсолютно безсмислен. Ако ти си твърдо убеден, че чуваш цифрови артефакти в 16-битов, поне 300kbps цифров запис, то ще ги чуваш, ще се кълнеш, че ги има, и абсолютно нищо не би променило убеждението ти. Определено не, например, някакви си теории от signal processing, всичките изследвания, които показват, че долу-горе това е границата на човешкото слухово възприятие (виж линка), или пък, ако би се съгласил на сляп тест, неизбежните му резултати. То едно време разни хора така са се кълняли, че чуват гласа на Бог в главата си, и вероятно са били точно толкова убедени, че Бог им говори..
>това не е изследване, а кратки обяснения Според теб трийсетина екрана текст, изпъстрен с десетки линкове, в края на който има списък с двайсетина цитирани изследвания и публикации са "кратки обяснения"? Ти всъщност изобщо отвори ли статията? >липсват каквито и да са психо-акустични изследвания Ето ти едно произволно избрано такова изследване от множеството цитирани в статията: http://www.bostonaudiosociety.org/bas_speaker/abx_testing2.htm >Заинтересувай се от явлението "джитер" Този тон е инфантилен. Първо, няма как да знаеш какво ми е образованието, и дали случайно не съм учил signals & systems. Второ, хвърляйки един термин напосоки не постигаш абсолютно нищо. Ако не си съгласен, ето моят трикратно по-силен отговор: Хлоропласт. Дисонанс. Дисперсионен анализ.
При все, че има някои аспекти в статията, с които съм съгласен, като цяло има доста глупости (с извинение), които просто показват някакво странно остаряло мислене на автора, който очевидно не е много запознат с действителноста. Самият факт, че говори за MP3-ки и в същото време тълкува що е то качествен звук при наличие на lossless формати от типа на FLAC, дава доста лош привкус по отношение на този труд тук. По отношение на интернета като платформа за правене и популяризиране на музиката някой (автора) явно живее във времето на плочите, касетите и CDтата. За съжаление все още има и компании, които са в музикалната индустрия, които все още мислят по този начин. В последните години има невероятен бум най-вече в инди сцената, където невероятно талантливи музиканти могат да добият популярност имено благодарение на тази мрежа наречена интернет, която свързва кажи-речи целия свят. Хора, които иначе щяха да си останат да свирят в някой забравен от бога бар или на някой булевард в някой далечен град. Интернетът, при все че бива оплюван заради пиратството, е пътеката, по която музикалната индустрия трябва да върви по отношение на дистрибуцията. Защото имено калпавата дистрибуция е главната причина за пиратството. CDтата и въобще твърдите носители са отживелица. Онлайн купуване и стрийминг са правилният начин за правене на пари и популяризиране на музиката. Пак по отношение на пиратството филмовата индустрия не пада по-далеч от музикалната - огромно количество прахосани средства и за какво? Въобще цялата статия е доста объркана - не става ясно какво точно разбира авторът под понятието "качествен звук" - "добра" музика като изкуство или просто музикалните носители и други подобни технически работи. И в двата случая мога да дам достатъчно примери, които показват обратното на това, което е написано в статията.
Я! Деовин и от HiFi разбирал!Ти да видиш.... Само да питам, а можеш ли да лекуваш, че имам един два проблема, дето докторите не могат да ги оправят? Що се отнася до звука и музиката... ами всичко е до човека.Аз , понеже дълги години нося слушалки (къде с радио, къде с уокмен, и последно съм с MP3, но го ползвам като радио) , като слушалките са били всякакви възможни боклуци, а сега съм с по хубави вече де , та резултата е ,че вече не чувам достатъчно от честотния диапазон (с две думи - пооглушал съм ) На мен и лампов усилвател да ми пуснете - все тая.Върши ми работа и съвсем посредствен източник на звука като ДВД-то , което имам и е 5.1. Имаше някога период от времето (еееех, спомени , споменииии ) когато се занимавах с електроника , понеже нямаше компютри с които да си губя времето.Та тогава най обичах да правя усилватели, като основно се наблягаше именно на стереото.Доста направих, доста прочетох по въпроса, но основно си беше стерео.С две тонколони, които съответно бяха дву, или три лентови.Основното ,което запомних от разните книги и списания, е че най добрите усилватели стават , като ги изпълняваш с възможно най малко компоненти на пътя на сигнала - между входа и изхода.За това бяха въвели термина правотоков усилвател - Yamaha имаха и имат такива.Това беше еталона за качество, а дали е лампов , или полупроводников нямаше значение. Въпреки всичко пак си беше стерео. Някой сега да каже - защо толкова силна фирма като Yamaha (сигурно е имало и много по добри тогава, ама нямаше много книжки западни, сещате се защо) не се е впуснала в системи като квадро или 5.1?Защото не са могли? Не ми се вярва. Това е ,което съм прочел тогава, а съм правил и много така наречени Hi-Fi усилватели (колко бяха Hi-Fi , не казвай на никой , ама се стараех, а имам и още един работещ Quad (който го е правил , знае за какво иде реч) ) и имам някакъв поглед върху нещата.Е , не съм тон режисьор като автора , но все пак - човека е експерт... (избягвам кавичките , да се не обиди ся ) Сегашните системи за домашно кино, с които смъкват по 3 кожи на потребителите , от т.нар висок клас (да бе!) имат само и единствено готина картина , защото телевизорите са вече с много високи показатели.Звука обаче е... мани мани.