Какво се случи със славата на музикалните звезди от ранга на Мадона? Завинаги ли отминаха времената на многотиражните албуми като "Трилър" на Майкъл Джексън (с продадени над 20 млн. копия) и "The Wall" на Pink Floyd (с над 23 млн. копия)? Как се случи така, че музикалната индустрия се сви в ъгъла и напълно започна да разчита на интернет и на концертни изпълнения за продажба на музика?
Калин Каралеев е човекът, който отговаря за звука в БНТ. Освен отдаден на телевизията професионалист, той е и преподавател по тонрежисура в НБУ. Като ценител на качествения звук и меломан той е загрижен за състоянието на музикалния пазар днес. Калин има интересна теория за упадъка на музикалната индустрия и го свързва с триумфа на музикалните „реалити"-формати по телевизията.
Той обвинява компаниите-гиганти от бизнеса, че буквално са "проспали" десетилетието на 90-те и са оставили целия бранш да изостава технологично.
Какво се случва с качеството на музиката, която слушаме днес? Според Калин Каралеев музикалната индустрия и изобщо световният музикален бизнес в момента се намират в незавидно положение спрямо това, което е било до преди 10 години (като приходи и популярност на изпълнителите). За да обясни на какво се дължи това, Калин прави паралел с киното.
Реално киноиндустрията развива звука
"Още през 50-те години на 20-ти век телевизията масово навлиза в домовете и хората от киноиндустрията започват да се тревожат, че приходите им ще намалеят. Те се боят, че публиката няма да ходи повече в салоните, а ще си седи пред телевизора. Чудят се какво да предприемат и стигат до логично решение: да предлагат много по-високо качество от онова, което може да се гледа вкъщи.
Така е до ден днешен. Ето отговора на въпроса защо хората продължават да пълнят салоните, въпреки че филмите са достъпни и онлайн.Кино-бизнесът от години налива огромни средства за развитието на звука и има основна заслуга за разработката на многоканалните съраунд-системи. В момента са актуални формати като Auro-3D, които предлагат вече трето измерение на звука."
Тук, според Калин, е и основната разлика с музикалната индустрия, която в края на 90-те години, прави точно обратното: вместо да развива технологично звука в посока качество, тя продължава да „воюва с пиратството" и да налага формата, който слушаме и днес в записите на mp3-ки и CD-та.
Като разработка този стерео формат е от началото на 60-те години на 20-ти век.
"Монополистите в музикалния бизнес трябваше да измислят начин да предложат на пазара формат и носител на по-висококачествен звук така, както киното наложи дигиталния формат и многоканалните сърауд системи. Вместо да покажат желание да работят за потребителите, днес от музикалната индустрия ни предлагат „претоплено ядене": например като се опитват да върнат на мода грамофонната плоча с претенцията, че това е най-добрият звук на пазара".
Според топнержисьора в момента парадоксално се оказва, че телевизията предлага по-добро качество звук от този на музиката, предлагана на пазара - и от CD-то, и от записаните по сегашния начин mp3-ки
Калин се аргументира с допълнителни чисто технологични параметри. „Двуканалното стерео е формат, който използва две звукови точки (примерно две колони или слушалки) и по този начин в голяма степен имитира определени естествени процеси в човешкия мозък, свързани със слуховото възприятие. Но ако отидеш на концерт в зала "България", например, ти става ясно, че звукът не идва само от оркестъра срещу теб, но от абсолютно всички посоки, защото се отразява от повърхностите. Следователно е ясно, че само с тези два стерео канала, които и до ден днешен са "патент" на музикалната индустрия, това няма как да стане.
Само по себе си двуканалното стерео е абсолютно минималният и примитивен вариант за адекватно възпроизвеждане на звук.
Оставането в двуканалния формат за звукозапис е абсолютно неоправдано с оглед на сегашното развитие на технологиите
За сметка на това в телевизията днес изобщо не е същото. От края на 90-те години насам започват да се излъчват предавания на живо във формат 5.1 - тоест "съраунд". Това означава, че двата стерео канала са увеличени на 5 и човек се чувства обграден от звук. Разбира се - ако телевизорът е снабден със съответната съраунд-система." Въпросът ми към Калин е защо не слушаме музика през подобни съраунд-системи?
„Отговорът е, отново: защото световните музикални монополисти в индустрията не направиха абсолютно нищо по въпроса да популяризират "съраунд" звукозаписа." Питам го какво се случва ако човек си пусне една съвременна mp3-ка на съраунд-системата в къщи?
Съраунд-системите ги има, но музикалните mp3-ки не са записани за тях
„Предварително искам да уточня, че като звуков носител mp3-ката отново е разработка на киноиндустрията (подобно на Dolby AC-3), а не на музикалната индустрия! Сам по себе си mp3-файлът би могъл да е направен качествено и професионално и да звучи много хубаво. Но ако искаш да слушаш на съраунд-система mp3-ка и да усетиш истинското качество, е необходимо и самата mp3-ка да е записана в съраунд-формат. Но точно тук идва и основната ми теза:
Поне на два пъти гигантите от музикалната индустрия през 90-те: Сони, Юнивърсъл, Вирджиния и други, пропуснаха огромни възможности
да пуснат на пазара по-добър формат от CD-то. Можеха, например, да яхнат вълната, когато от видео индустрията въвеждаха DVD-формата. Тогава много потребители си закупиха суъраунд-системи и това беше моментът музикалната индустрия да се приспособи и да започне да записва и да продава mp3-съраунд.
Вместо това, те хвърлиха огромни пари в "борба с пиратството" и в лобистки мероприятия за приемане на рестриктивни закони срещу обмяната на файлове в интернет. След това се появи носителят BluRay с формат без загуба на качество. Това също беше чудесна възможност до потребителя да пристигне изключително висококачествен звук."
Според Калин, днес вече е късно да се надяваме, че звукозаписните компании ще пуснат някакъв качествен музикален формат на пазара. Вместо това, те се опитват да осребрят бизнеса от интернет-платформите като Spotify - музикален стрийм с огромна фонотека, който има нарастващ пазарен дял.
Това означава, че реално времената на големите музикални звезди като Мадона и Майкъл Джексън са отминали безвъвратно
„Хората вече масово не се интересуват от качеството на дадена музика, това донякъде демотивира и младите музиканти да стават звезди, да създават музика. Те търсят своите изяви по клубове, на живо. Не бива да подценяваме и телевизията като отлична платформа за популяризиране на музиката. Ето защо не е чудно, че формати като Star Academy вече диктуват масовия вкус в музиката.
Музикалните продуценти нито са се предали, нито са се отказали. Те просто трансформираха музиката към телевизионните предавания, чрез които много лесно се печели. По този начин не трябва да търпиш капризите, алкохолните и наркозабежките на някоя музикална звезда. Залага се на "обикновения млад човек", на когото му разказваш играта и на чиито гръб правиш нелоша печалба. И ако не ти трябва - винаги можеш да го „изгониш" от шоуто. Резултатът е, че се формира ужасен музикален вкус у публиката, която се научава вместо да слуша неща от професионални музиканти, да слуша любители, които тепърва се учат да пеят. Това е нелеп, но гладък и лек бизнес, прогнозируем и контролируем".
Изводът от разговора ми с Калин се натрапва сам: ако компаниите бяха инвестирали повече в качествения звукозапис и в достъпността на съраунд-системите за лична употреба, днес меломаните по света нямаше да изпадат в нелепата ситуация да слушат любимите си записи на познатия стерео-звук, а като отидат на кино, или си пуснат телевизора, буквално да се усещат потопени във звук. И изобщо развитието на музикалния пазар вероятно щеше да бъде по-различно.
Истината е , че ако по цял ден бачкаш на струга, едва ли ще направиш разлика между Накамичи и радиоточка... И както пише в Дебелата книга: Който има уши, нека слуша. Йоан 13.10
Добре, че още не са наложили 5.1 и прочие, както препоръчва звукоинженера от БНТ... Калинчо, я кажи какво става като звука бъде записан аналогово, след това се дигитализира, мастерира, запише и след това влезе в процесора на ресиивър, от там в ЦАП-овете му и при всичката тази конверсия, още преди да е достигнал крайното усилване, вече е набухан с jitter и един тон артефакти, които не присъстват в оригиналния запис? 5.1, 7.1, 18.2 - купува си Ганчо ресиивър Маранц или Денон, взима 5.1 система от някаква що-годе читава ентри левъл марка като Wharfedale или Monitor Audio и получава един чудесен звук, който мога да оприлича съвсем точно с едно понятие - сватбарски. Нищо повече. След това, Ганчо отива при негов познат с читава двуканална система за същите пари и получава сериозен звуков шамар. И тук идва въпроса - защо не налагат многоканалните системи? Ами защото масовия потребител няма да може да си позволи такава с приемливо качество, къй като цената и отлита много над аналогична за двуканално стерео. И колкото и да е изпипана, една двуканална стерео система, изградена правилно, винаги ще носи повече удоволствие - всеки кондензатор, резистор и индуктор по пътя на сигнала му влияе негативно - внасяйки шум, нелинейни изкривявания и фазови сътресения, е - нека Калинчо ни обясни как една 5.1 система, където звука ще мине през 500 такива компонента би се държала до система, която има 2 по пътя на сигнала? Били връщали грамофона погрешно, ех Калинчо...Може би изказването е на база грамофон Респром и плочи на Балкантон, иди чуй един висок клас Трансротор или дори средно ниво Рега или Прожект с добре записана плоча и после пак напиши, че било по-добре 5.1. Динамиката и 3-измерността на хубав грамофон все още са референтни по една проста причина - липса на A/DC и последвалата D/AC от устройството на потребителя, което в 99.9% от случаите ще извърши с еднобитов ЦАП на цена 4 евро килото и стотина източника на смущения около него. Звукозаписните инженери в големите студиа още не са открили топлата вода и продължават да се набутват за стерео оборудване от най-висок клас, като един от големите доставчици е именно Българската Антелоп Аудио ( доставящи клокове ). Лош запис звучи още по-лошо на добра система от нескопосана такава, а Калинчо явно говори на база Генелекчетата му в студиото на БНТ, които сигурно смята за референтни
Човекът не се ли е замисли, че проблемът е много прост: Става въпрос за пари. За да се премине от стерео към много канален звук всички студия и трябва да са се преоборудват, да не говорим за домашното аудио, чиято цена ще се вдигне в пъти Проблемът с добрия звук не е в броя на каналите, а в качеството на звука на издаваната музика. Една добра стерео система може да ти направи прекрасно 3D и струва в пъти по-малко от една добра 5.1 или 7.1 система. С 2 думи, и стереото е добра концепция стига музиката да не се мастерира така, че да е подходяща за кар-аудио, телефони и тапи.
Ми нищо лошо не се е случило с качествения звук, който иска си го слуша Просто музиката отдавна не се разпространява на касети вече Те па щото бяха много качествени, особено след 2рия презапис Ама това не пречеше да се кефиш на дадената музика, а в тая статия този момент е съвсем подминат Много по-важно е мелодията да те завладее. Да не говорим, че масово хората имаме некачествено оборудване, ама всеки път умирам от кеф като чуя нещо дето ме вълнува
@ WimpyToe "Fulcrum, аргументацията ти би била жестока – ако имаше и как да докажеш, че всеки един обикновен човек ще чуе тези изкривявания, за които говориш. За хай-фи маниаците е все тая - дали ще сложат лампи за два или за шест канала, голяма разлика няма, просто повече компоненти." Не е все тая защото нещо трябва да раздели и синхронизира каналите. И тук изниква проблем с точното възпроизвеждане, би трябвало да се сетиш какъв. Колкото повече аргумента в уравнението, толкова повече решения, т.е. входящия сигнал все повече ще се различава от преобразувания в звукова енергия изходящ сигнал. Един читав лампов усилвател може да достигне 10-на бона като части, умножи по 3 за да получиш съраунд-а и добави едно СС стъпало за необходимата за 5.1 тежка мембрана, която да омаже всичко ( говоря за субуфер ), и цената става съвсем друга, немасова определено. А това е проблем, защото който иска 5.1 и има средствата за изграждане на подобна система по гореописания начин - той и сега ще си я направи. А за изкривяванията - разбира се, че си прав. Един човек може да чуе проблемите в системата си само след като е: 1. Слушал живо изпълнение и то не еднократно, защото слуха изисква време за да свикне. 2. Послуша добра система. Скоро ми носиха два ресиивъра, Аркам и Винсент, колкото и да се бяха напънали инженерите, звука им беше като на ентри левъл усилвател Creek с тънко одеяло пред озвучителните тела.
При все, че има някои аспекти в статията, с които съм съгласен, като цяло има доста глупости (с извинение), които просто показват някакво странно остаряло мислене на автора, който очевидно не е много запознат с действителноста. Самият факт, че говори за MP3-ки и в същото време тълкува що е то качествен звук при наличие на lossless формати от типа на FLAC, дава доста лош привкус по отношение на този труд тук. По отношение на интернета като платформа за правене и популяризиране на музиката някой (автора) явно живее във времето на плочите, касетите и CDтата. За съжаление все още има и компании, които са в музикалната индустрия, които все още мислят по този начин. В последните години има невероятен бум най-вече в инди сцената, където невероятно талантливи музиканти могат да добият популярност имено благодарение на тази мрежа наречена интернет, която свързва кажи-речи целия свят. Хора, които иначе щяха да си останат да свирят в някой забравен от бога бар или на някой булевард в някой далечен град. Интернетът, при все че бива оплюван заради пиратството, е пътеката, по която музикалната индустрия трябва да върви по отношение на дистрибуцията. Защото имено калпавата дистрибуция е главната причина за пиратството. CDтата и въобще твърдите носители са отживелица. Онлайн купуване и стрийминг са правилният начин за правене на пари и популяризиране на музиката. Пак по отношение на пиратството филмовата индустрия не пада по-далеч от музикалната - огромно количество прахосани средства и за какво? Въобще цялата статия е доста объркана - не става ясно какво точно разбира авторът под понятието "качествен звук" - "добра" музика като изкуство или просто музикалните носители и други подобни технически работи. И в двата случая мога да дам достатъчно примери, които показват обратното на това, което е написано в статията.
"Никъде не съм твърдял такова нещо, и не - всъщност не разбирам от HiFi. " Това го разбраха всички в темата. Явно си форумния специалист по всичко, който вместо да се напъне да направи нещо, предпочита да си чеша пръстите. Разбрахме и че си глух и с мисленето на типичен инженер - щом на измерване показателите са в нормите, значи ще свири добре. Just how wrong you are, kitty...
" мисленето на типичен инженер "- в контекста май това иска да мине за обида
ако трябва да отговорим директно в прав текст, то причината е в изменената честота на тона "ла", който сега е приет да звучи на 440 херца, а всъщност трябва да е на 432 херца, При 432 херца музиката звучи по дълбоко, по наситено и по завладяващо, докато 440 херцовото звучене е просто повърхностно