Истинските музикални пирати ползваха кораби

В наши дни музикалните пирати са скучни. Крият е в спалнята си или в апартамента на майка си, ползват безплатната wi-fi мрежа в Dunkin Donuts или в някое кафе, за да свалят музиката, която харесват.

Не винаги е било така. Музикалните пирати някога са имали собствени кораби, точно както и техните предшественици, които с черепи и кръстосани кости кръстосвали Карибско море.

Диджеите не са носили превръзка на окото, нито са говорели като Джак Спароу, но преди да са приключили с промяната на правилата на радиото, те са оформяли музикалните вкусове по време на възхода на рока...и дори са променили международните закони за морските територии.

Много преди Napster и торентите, пиратските радиостанции от 60-те години са се установили в открито море. Тези ренегатски организации са действали от различни кораби, заобикаляйки правителствените ограничения и предавайки от международни води. В пика на славата си тези радиа са привличали милиони слушатели, танцуващи на рокендрол парчета, игнорирани от държавните радиостанции.

На 2 август 1958, Radio Mercur станало първата пиратска музикална радиостанция в Европа, предаваща от открито море, действайки от модифициран риболовен кораб в международни води между Копенхаген и Ландскрона. Търговци на потребителска електроника финансирали това начинание с надеждата да продават повече радиа, ако бъде достъпна по-широка гама от радиопрограми.

И тяхната стратегия проработила

Радиото в крайна сметка привлекло 5 млн. слушатели и един рекламодател - германски търговец на найлон и чорапи, се хвалел, че рекламна кампания по радиото е увеличила продажбите му с 3 млн. екземпляра само за два месеца. Продажбите на транзисторни радиа достигнали своя пик из Европа, като тийнейджърите се възползвали охотно от шанса да слушат музика в стаята си, извън контролираните и остарели предпочитания към песни на техните родители.

Пиратското движение бързо се разпространило и в други държави. През 1960, Radio Veronica разтърсило силно регулирания холандски радиобизнес, като започнало работа от модифициран германски плаващ фар, закотвен край бреговете. На следващата година Radio Nord, финансирано от инвеститори от Тексас, се изправило срещу шведското радио-статукво от Балтийско море. През 1962, Radio Antwerpen започнало да предава край белгийското крайбрежие.

Великобритания, тогава лидер на комерсиалния музикален свят, не останала задълго имунизирана от пиратите. Английският рок разтърсвал света, но феновете му във Великобритания се радвали само на няколко часа седмично от тази вълнуваща нова музика по BBC.

Radio Caroline

Radio Caroline променило всичко това чрез по-модерното си звучене

През февруари 1964, в момента, в който The Beatles дават начало на британската рокинвазия с появата си в Шоуто на Ед Съливан, различен тип музикална атака се случвала в Обединеното кралство. Подстрекателят й, ирландският бизнесмен Ронан О'Рахили, произлизал от бунтовно семейство - дядо му бил лидер на великденския бунт през 1916 и загинал в атака срещу британските сили. Сега в този критичен етап от музикалната история, О'Рахили купил 57-метров товарен кораб, наречен Frederica. Той служел като негов пиратски кораб, и чрез него той също бил замислил бунт.

Frederica скоро бил превърнат в плаваща радиостанция и преименуван на Caroline. Той започнал да излъчва точно по Великден, и не спирал. В онези времена повечето радиостанции не работели след полунощ, но Caroline предавал денонощно.

"Not Fade Away" на Rolling Stones била първата песен, излъчена по Radio Caroline, и тя задала тона за радиостанцията, която предлагала много по-съвременна и модерна музика от тази, която се осигурявала на слушателите на BBC. Тематичната песен на радиото в ранните му дни била "Round Midnight" на Телониъс Монк, изпълнена от джаз-органиста Джими Макгриф.

"Пиратското радио - и конкретно Radio Caroline, беше много вълнуваща част от живота ни в онези времена," спомня си по-късно Пол Маккартни, "и обобщаваше духа на времето - и в културен, и в музикален смисъл."

През март 1965, станцията всъщност провела джаз-концерт на живо, в който друг джаз-органист, Джими Смит, бил доведен на кораба. Органът на Смит - Hammond  - бил твърде голям, за да се побере в коридора на радиостанцията, така че изпълнението било на палубата, докато вятърът свирел и виел наоколо. Смит оповестил първото изсвирено парче като "Hip Ship Blues," и заглавието уловило перфектно духа на пиратското радио в златните му дни.

Успехът на Caroline довел до пирати-имитатори, всеки от които се опитвал да си отвоюва дял от британския музикален пазар

На 12 май британският военен и неуспял политик Оливър Смедли стартирал Radio Atlanta от кораб в Северно море. Две седмици по-късно, Radio City започнало работа от изоставен морски форт от Втората световна война в устието на Темза. Radio London започнало излъчвания през декември от модифициран миночистач от Втората световна война край бреговете на Есекс.

И все пак пиратите са опасни хора, дори и в музикалния бизнес. През юни 1966, Смедли убил колегата си пират Рег Калвърт, собственик на Radio City, в резултат на оспорвани предложения за сливане на двете радиостанции.

Никой не бил принуден да скача с превръзка на очи от дъска в морето (по пиратски маниер), но истинскo пиратскo napadenie се случилo два дни по-рано, когато гангстери, наети от Смедли, изненадващо атакували форта на Radio City. Алън Кларк, диджей на Radio City, който бил на борда по това време, си спомня подробностите от атаката в интервю през 1997: "Имаше спор между Рег Калвърт и Оливър Смедли и този спор се случи по времето на стачка на моряците... Той достигна кулминацията си с това Смедли да наеме няколко стачкуващи моряци, които да доплуват, да влязат във форта и да поемат контрола над него".

"Бях там по това време, заедно с много други хора, и бяхме изненадани да надникнем от амбразура и да видим влекач наблизо и много мъже, гребящи към нас в лодките си. После те се качиха на борда, поеха контрола и разбиха студиото. Нямаше насилие. Не ни нараниха или нещо такова, но определено ни оставиха извън ефира за няколко дни", разказва той.

Инцидентът довел до сблъсък между Калвърт и Смедли в дома му часове по-късно

Смедли очевидно не бил човек, приемащ заплахи с лека ръка. Той бил парашутист през Втората световна война и си спечелил кръст за храброст в битката при Нормандия. В момента, в който Калвърт пристигнал, Смедли се оттеглил в спалнята си и заредил пушката си. Без да предупреждава съперника си пират, Смедли застрелял Калвърт. На последвалия процес Смедли дори успял да убеди съдебните заседатели, че е действал "инстинктивно" и в неизбежна самоотбрана, и бил оправдан.

За кратко изглеждало, сякаш пиратското радио ще стане част от масовия музикален бизнес. Radio 390, започнало да излъчва през 1965, било най-амбициозният пиратски радиопроект в историята, със силен сигнал и пълна гама от програми, включително музика, радиотеатър, прогнози за времето и новини.

Подобно на Radio City, това радио действало от изоставени военни кули. Но съдът в крайна сметка решил, че неговото място на излъчване, разположено на пясъчен нанос край северния бряг на Кент, е разположено в британски териториални води, и станцията изчезнала от ефира през 1967.

Към този момент вече британското правителство се уморило да толерира пиратите

Т.нар. Marine Broadcasting Offences Act, влязъл в сила на 14 август 1967, направил незаконно рекламирането от британски граждани по пиратските радиостанции, както и зареждането на корабите им.

Radio Caroline оцеляло при тези промени, като се снабдявало от Холандия, но продължило да се изправя пред юридически и морски предизвикателства в следващите години. Междувременно повечето от конкурентите му пирати се оттеглили от бизнеса. За добро или лошо, златната ера на пиратското радио наближавала своя край.

Други държави въвели собствени регулации и един по един тези алтернативни източници на музика постепенно изчезнали от ефира. В пика на активността им в средата на 60-те години, повече от дузина станции излъчвали от Северно море, но към 1970 били останали само две - Radio Veronica и Radio North Sea International.

И все пак ерата на пиратството е оставила дълготраен ефект върху британската музика

Шест седмици след гласуването на Marine Broadcasting Offences Act, BBC стартирало разширен поп-рок формат, моделиран по образеца на Radio London, и дори наело доста бивши пирати-диджеи.

Музикалните пирати от 60-те години с предвестници на бъдещите промени и в други аспекти. В цифровата ера, радиоизлъчванията пресичат всякакви граници чрез интернет. С изключение на някои тоталитарни режими, държавите вече не очакват да контролират музикалните вкусове на гражданите си. Песните сега могат да достигат до всеки във всяка юрисдикция и за това не е нужен пиратски кораб.

Накратко, сега можем да се наслаждаваме на музиката и да не се притесняваме от правителствена намеса в плейлистите ни. Избираме свободно парчетата и никой не цензурира музиката, нито я спира в полунощ.

Приемаме всичко това за даденост, но трябва да благодарим на пиратите, които преди половин век са скочили в тези непознати води - и са доказали колко прекрасна може да бъде свободно споделяната музика.