Стената рухна и в България. А с червени букви върху нея беше изписано "Оставка", докато Роджър Уотърс пееше: "Mother, should I trust the government?" "Оставка!", извикаха и 30 000 българи на стадион "Васил Левски".
Не за първи път музикантът от "Пинк Флойд" показва на чия страна е. На 5 август в Истанбул, в края на Another Brick In The Wall, върху декора се появявиха лицата и имената на загинали по време на сблъсъците между полицията и демонстранти на "Таксим".
През 2006-а изпя The Dark Side of the Moon в знак на протест срещу войната в Ирак и не спести мнението си за английските политици... А наскоро написа открито писмо да се бойкотират концертите в Израел.
Музикантът, който отиде на гроба на британския военен пилот майор Томпсън в село Литаково, никога не е виждал баща си, загинал като летец във Втората световна война. Но му е посветил творчеството си и яростта срещу потиснически режими. Daddy, what else did you leave for me?...
Стената в България я построиха тухла по тухла, докато закрие съвсем сектор "Г" на националния стадион "Васил Левски", след това прожектираха върху нея поразителни кадри на любов и война, а накрая я свлякоха ударно на няколко напъна.
Има печална символика във факта, че "Стената" на Pink Floyd и Роджър Уотърс падна у нас 23 години по-късно от рухването й в Германия на онзи легендарен концерт в Берлин. Но е страхотно, че това уникално шоу въобще стигна дотук, и то буквално в последния възможен момент.
Обединител на поколенията
Уотърс държи на думите си, че това е последното турне в кариерата му (нищо, че то продължава вече три години), а у нас не е имало и скоро няма да има по-велик концерт.
И то не заради самата музика (все пак, въпрос на вкус е дали ще ви хареса) или изпълнението й на живо (изумително, но за жалост, не е същото като ги няма и четиримата великани от Floyd).
"Стената" е най-великият концерт, защото обединява отделните поколения не само откъм музикален вкус и интереси, но и откъм идеи и желания за бъдещето на света.
В период на безумно делене между стари и млади, "активни" и "пасивни" граждани, протестиращи и контрапротестиращи, се оказва, че децата на промяната, техните родители и родителите на родителите им могат да споделят екстаза от шоу, което призовава всички тях към едно и също: край на разделението и отчуждението между хората.
И въобще няма значение колко е грандиозно шоуто като цифри и мащаби, колко точно е дълга стената и от какъв материал са направени тухлите, така че да я превръщат във видеостена.
В „Стената" визуалните и звуковите ефекти не са самоцелни, а образуват именно цялостната картина, сюжет и символика, която е изключително актуална за всички възрасти тук и сега.
Не всеки би разбрал
Не че посланията са толкова лесни за улавяне, колкото изглеждат на пръв поглед. Който не е добре запознат с албума, с филма и с базовата история за отчуждения музикант Пинк, сигурно би се чудил за какво е цялата истерия около тази прословута „Стена".
А песните от нея сигурно ще му се сторят като поредица от увиснали във въздуха лозунги срещу войната и капиталистическия свят.
Хубавото е, че повечето от присъстващите на претъпкания стадион тази вечер бяха заклети фенове на Pink Floyd, а немалка част от тях бяха наясно с албума песен по песен. За тях изживяването не може да се сравни с нищо друго.
Още една тухла за спомен
В България стената привидно падна преди 24 години, но само наужким. Сега Роджър Уотърс ни дойде на крака, за да я съборим с него, и то точно в тези ветровити и протестни времена.
По време на песента Mother, след като беше изпята репликата „Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?", на стената се изписа No fucking way отдясно и "ОСТАВКА" отляво - с огромни червени букви. Стадионът изригна.
Скандирания „Оставка" се чуваха и след това по време на други песни от шоуто, както и накрая, след грандиозния финал. Българите осъзнават, че Уотърс нямаше как да избере по-подходящ момент да дойде. Изглежда тези 23 години той не е закъснявал, а тъкмо обратното - чакал ни е.
След края част от присъствалите се прибираха към къщи нарамили по някоя тухла от концерта за спомен. "Просто още една тухла в стената", която ще им напомня не само за самия спектакъл, а и за цялостното настроение, върлувало в периода около него.
