Станах, измих се и го изсвирих

Научил се е да свири на гайда, слушайки Кольо Циганина. Завършил е графичен дизайн, започвайки от 5-ия семестър - портфолито му е било толкова впечатляващо и в НБУ решили, че е обидно да му губят времето. Свирил е на турски чинели из Франция, печелил е като индустриален алпинист в София, а сега има прекалено много работа в неговата си фирма за дизайн.

Паралелните му реалности не допускат никакви злободневни клюки, нищо за най-актуални монументални събития (като откриването на зали и пътища), нито пък високопарни коментари за групата, с която излязоха за трети път на Spirit of Burgas - откривайки феста на главната сцена.

Ако случайно чуе гласа си по някое радио или тв предаване, го напушва подигравателен смях. Само ако тригодишният му си Йоан прецени, би си купил телевизор. Цветан Хаджийски от Smallman - вокал и гайда.

Подкарва го откровено, не му е до маркетингови подробности тип "албумите ни се харчат добре в Швейцария и Япония" (не че не е истина), а иска да си разкаже историите каквито са. И понеже е от хората, издивели по около десетина живота, го оставяш сам да води разговора, прехвърляйки безбройните картини в съзнанието си.

Например залезът над огромните кръгли бали сено на едно поле във Франция, които преди години рисува в тетрадката си за изживявания. Много по-късно усещането се вплита в аскетичното рок парче "Labyrinth of Present" от едноименния втoри албум на Smallman.

"Винаги имам конкретна картина, водеща до конкретна мелодия. Тя обикновено е свързана със случка или настроене, които съм записал или нарисувал, докато съм пътувал. И голяма част от текстовете са изживени неща, към които се връщам и които влязоха като артуърк към второто CD. Затова текстовете може да са неразбираеми - те са сурови емоции, а не "раз-два-три-четири".

Душата на гайдата

Израснал в купчини езотерика и учил в "адската хипария" - както нарича пловдивската художествена гимназия, Цецо няма обяснение и за зависимостта към гайдата - освен повличащата й енергия. Това, че е от семейство професионални музиканти по-скоро го е изнервяло, разказва: "Майка ми свиреше на флейта и пиано, брат ми на кавал, но ми късаха нервите, не ги разбирах, ходейки постоянно омазан в бои. Един ден обаче приятел ми подари някаква гайда и почнах".

Не е било шик за слуха на околните, спомня си Цецо, чиято първа гайда е била много нова - и много фалшива. "Няма равен тон, мелодия, пищи, бучи. Цяла година не напреднах въобще, човек можеше да посърне покрай мен. Всички казваха, че ще се откажа - на такъв инструмент повечето започват на 5-6 години и на 12 вече свирят стабилно, а аз на 16 - тотален фалстарт.

Но когато човекът, който ми подари гайдата, видя, че не спирам, ми даде тази, с която съм сега. С много стара гайдуница, безценна. Все едно да почнеш на Орфейка и да си вземеш Fender..."

Година и половина свири по три часа всеки ден - докато живее в "ателие" в софийския завод "Москва". Цецо вмъква анархичните фрагменти от живота си толкова безапелационно, сякаш битовите закономерности са въпрос на спонтанна интерпретация, интуитивен избор.

По същия начин намира и "учителя" си. "Вървях си покрай НДК и изведнъж чувам нещо, от което настръхвам. Джаз с гайда. Беше Кольо Циганина, абсолютен класик, омагьоса ме.

Започнах да ходя в Стралджа, в полусрутената му, пълна с деца къща - записвах го с диктофон и после опитвах да го възпроизведа. Той се беше научил така - пускаш му 30-минутен запис и повтаря от воле. При мен, разбира се, не ставаше нищо, мъка. Но една сутрин просто станах, измих се и го изсвирих..."

Ела, зарази ни

Когато преди десет години попада в асеновградската банда, вече е свирил с братовчед си Веселин Митев от групите "Исихия" и "Kayno Yesno Slonce" по фестивали и тротоари извън България. "Аз бях на тарамбука и чинели, той на гайда, и двамата пеехме", спомня си Цецо. В същото време експериментира на ударни с алтернативни банди в Пловдив, но по време на една репетиция започва да си припява и го чува сегашният басист на Smallman Стефан.

За да подсили представите колко брутална е била музиката на групата, добавя как са срутили тавана на някакъв клуб: "Не издържа на вибрациите. И аз не издържах. След три години циклене, им казах, че или ще правим музика, или си тръгвам. Почнахме на чисто с първото "ново" парче "Evolution", в което се появи гайдата и новият ни барабанист...".

Професионализъм на самоиздръжка

По професии останалите са еколог (китаристът Иван Тодоров), доставчик на интернет (басистът Стефан Пенев) и маркетолог (барабанистът Андон Тръпков). "Не сме на едно мнение дали трябва да се изхранваме само с музика", казва Цецо, който по-скоро не би искал да става роб на удоволствието си, но все пак му отделя внимание като за най-важните неща в живота си.

Групата не е свирила пред слаба публика още от дебютния си лайв в София, когато целият Swingin Hall се пълни. Досега обаче никой не е взимал хонорар лично за себе си, парите отиват в общ фонд, който се харчи за пътни, за техника и всичко, за да звучаят и изглеждат професионално, обяснява Цецо. Той прави и декорите за концертите на Smallman, но за мултимедията за предстоящото им балканско турне ще имат нужда от звуков инженер.

Докато правят музиката към новия филм на режисьорката Велислава Господинова, им предстоят концерти в Румъния (където вече свириха на Best Fest преди Spirit), Сърбия, Гърция и Турция, а междувременно, благодарение на бизнеса си, Цецо се е отървал от дребни неудобства, като пътуването на стоп, както е стигал за репетициите в Асеновград седем айляшки години. "А тъй като вече не мога да се гавря с времето си, след като съм минал 200 км за репетиция, съм концентриран да си свърша работата, а не да се лигавя".

Не е от дебелокожите "лоши момчета", които биха се похвалили с пиянска история, а признава колко се е изложил последния път в "Строежа". "Техниката нещо отказа и понеже мразя подобни съпротивления, веднага изпих на екс първото питие, което ми подаде някой. Излизането ми беше ужасно, голяма крачка назад. Оттогава съм си забранил всякакъв алкохол преди концерт".  

На 28 години сам не може да си търпи и пушенето, оглежда всичките си несъвършенства и споделя, все едно седнал на кръгла маса със съвестта си: "Много искам да се справя със слабостите си. Да имам време да работя върху гласа си, както и да намеря нови провокации с гайдата. Да не говорим, че имам да давам още много като баща - и въобще като мъж".