Днес се навършват 100 години от раждането на великата Едит Пиаф, символът на Франция и ХХ-ти век.
Дребното момиче с височина 147 см - piaf означава врабче, започва да пее по улиците на Париж, ражда на 17 години и има доста труден живот, но в крайна сметка превзема три континента, защото е надарена с могъщ глас, все още недостижим.
Стилът й е много различен - въпреки славата и ласкателствата, тя изнася концерти в малки населени места, записва нестандартни албуми, дава колоритни интервюта и излиза на сцената в задължителната черна рокля, дори когато й е зле.
Шансовите на Едит разказват истории от улицата и живота - и като бедна девойка в околностите на Монмартр, и като парижко парвеню. С песента "La vie en Rose" (Живот в розово) тя покорява Франция в първата година след Втората световна война.
Магнетичната певица е родена горе-долу по времето, когато Айнщайн превзема света с теорията на относителността. Денят е събота, 19 декември 1915-та година, бебето проплаква в престижна парижка болница в кв. „Белвил" - това е официалната версия, измислена по-късно, за да създаде ореол около личността на Едит Пиаф.
Самата тя твърди, че е родена на стълбите пред своята къща, буквално на тротоара, тъй като линейката, тогава теглена от конски впряг, не успява да дойде навреме.
Това е началото на един бурен, изпълнен с обрати и много любов живот, който продължава 47 години и оставя на Франция и света безценно музикално наследство.
Животът на Едит Пиаф е драматична любовна балада, изцяло пресъздадена в нейните шансони.
Бъдещата световна звезда расте в публичния дом на баба си. В ранното си детство в продължение на четири години е изцяло сляпа заради кератит (възпаление на окото). Спорно е как се е възстановила - според едната теория проститутките събират пари за лечение, според други се случва чудо.
Присъединява се към трупа на баща й - акробат, в тинейджърска възраст и пътува из страната. На 17-години ражда дете, което умира от менингит. По това време Пиаф пее по улиците на Париж. Влюбва се в пощальон, след това има връзка със сводник, който взема част от печалбата й, докато не е забелязана от собственик на популярен нощен клуб.
Именно първият й мениджър Луи Льопле измисля артистичният й псевдоним. По-късно той е убит от мъже, свързани с криминалното минало на певицата - тя дори е обвинена за съучастие, но обвинението не издържа.
Кариерата на Пиаф обаче не потъва след този скандал. Тя се среща с поета Реймон Асо, двамата имат връзка и той написва много от нейните песни. Попада във висшето парижко общество и получава знакови в кариерата й роли. След раздялата с Реймон Едит винаги помни това, което е направил за нея.
Вече покорила Франция, певицата отива в Ню Йорк, където критиката я възнася и тя се налага като едно от най-големите музикални имена.
Французойката пее в „Карнеги Хол" на роден език и превзема най-развития за времето си музикален пазар десет години пред Бийтълс. За американците тя е символ на Европа, за европейците тя е източник на вдъхновение - от Анна Калви до Елтън Джон.
Един Пиаф има бохемски и драматичен живот - два брака и множество афери, две автомобилни катастрофи, а накрая изпада в тежка зависимост от морфин и алкохол, по нейни думи за успокоения на болния й гръбнак, и умира от рак на черния дроб.
Едит Пиаф може и да изглежда малко старомодна на фона на днешните световни звезди, но ако трябва да перифразираме една известна фраза - модата е временна, класата е постоянна.
