През 2016-а италианският милионер Джанлука Ваки – мъж на средна възраст с плочки, идеален тен и гардероб от сякаш безкрайно много къси панталонки – публикуива в Instagram видео, в което танцува на песента "La Mordidita" на Рики Мартин. Клипът става популярен, поради което Ваки продължава да споделя още повече сходни видеа. Накрая дори получава участие в клипа на песента "Mi Gente" на J Balvin.
Поп-музиката по принцип е запазена територия на по-млади изпълнители, но по-рано тази година звукозаписната компания Universal Latinо подписа договор с 50-годишния Ваки. През април се появи и първият му сингъл - "Love", в който му партнира изгравящия колумбийски изпълнител Себастиан Ятра.
Видеото вече има над 100 милиона гледания, а цифрата продължава да расте.
Необичайният път на Ваки към дебрите на музикалната индустрия е много различен от времената, в които скаути за таланти са се ровили из демо записи и са прекарвали часове в задимени клубове в търсене на "следващата голяма звезда". В дигиталната ера звукозаписните компании са склонни да търсят дълго и надалеч, за да открият първи свежите "таланти", които са потенциалните им нови звезди.
Ваки е "много ясен пример" за това как компаниите търсят определени типове знаменитости и работят с тях, за да им помогнат да създадат артистична кариера, мисли Хорацио Родригез, който е заместник-вицепрезидент на маркетинга за Universal Latino. Той е и човекът, който работи с италианския милионер по новата му кариера.
"Винаги търсим из различни платформи, не просто социалните мрежи, но и във всички музикални приложения и се опитваме да открием талант, който, комбиниран с тяхното влияние, може да доведе до успешна кариера в този бизнес", разказва Родригез.
Universal Latino не е единствената компания, която търси новите си звезди в интернет.
"Това е повърхностен, но горещ в момента пазар", разказва Джеф Вон от Atlantic Records. По думите му се водят войни с наддавания за "изпълнители", които все още не са издавали каквато и да е музика.
Все още се намирали примери за традиционното издирване на нови кадри, където се търси или талант, или интелигентен визионер, който може сам да не разполага със средствата, за да създава музика, обяснява Вон. Такива хора, например, са тези, които правят кавъри на популярни песни в Instagram или YouTube, или онези, който създават музика в свободен стил, импровизирайки пред камера.
Стрийминг услугите и дигиталните платформи предоставят огромно количество информация в реално време за популярността на изгряващите творци. Така звукозаписните лейбъли имат възможността да подхождат творчески с този "потенциал".
За пример може да се посочи случаят на Bhad Bhabie.
През 2016-а популярният американски водещ д-р Фил провежда интервю с тийнейджърката от Флорида Даниел Бреголи. Клипът от интервюто става популярен и води до това Бреголи да се сдобие с появила се от нищото рап кариера. Тя стига дори до договор с Atlantic Records и стотици милиони слушания на песните й онлайн.
Подобен е случаят с английския комик Big Shaq. Шеговитата му песен "Man's Not Hot" става популярна онлайн, той бързо е привлечен от компанията Island Records, а след това продължава да се развива в тази насока.
Същото може да се каже за YouTube знаменитостите Руди Манкузо и Леле Понс, които издадоха дебютни сингли миналата година (в момента нямат договор). Сякаш като излязла от глупав комедиен скеч е реалната история за това как Мейсън Рамзи получава договор с Atlantic Records след като видео, в което той си припява пред един супермаркет, завладява мълниеносно мрежата.
"Живеем в парцалива епоха", коментира Анджело Торес, мениджър в лейбъла на Марк Антъни Magnus Media, който няма договори с каквито и да било медийни знаменитости.
Според него "тези хлапета" имат голямо присъствие в социалните мрежи, а лейбълите се борят за цифри. Щом някой има милиони последователи в Instagram, логиката на компаниите е "сигурно когато този човек пусне песен, тя ще има милиони гледания".
Тези звукозаписни сделки изглеждат като нов феномен – поредният симптом на странната ни дигитална епоха. Но всъщност импулсът зад тях винаги е същият, дори технологията да е различна. Според един от по-старите ветерани в издирването на таланти хората в поп-музиката винаги са търсили подходящите лица, които да "натоварят" с песни за продаване.
През последните десетилетия Джейми Фокс, Джаред Лето, Ариана Гранде, Доналд Глоувър (Childish Gambino), Деми Ловато, Селена Гомез, Дрейк и други са използвали телевизията или филмовия бизнес, за да започнат успешни музикални кариери.
Подписването на звукозаписни договори с медийни знаменитости също така е много по-вероятно да се случи в ера, в която музикалната индустрия се радва на стабилен ръст. Помни ли някой рап кариерата на баскетболиста Шакийл О'Нийл от 90-те, например?
Според Джеф Уоръб, адвокат в сферата, в музикалния бизнес има цикличност и в един момент винаги се стига до ситуация, в която лейбълите просто подписват договори с повече хора. По думите му индустрията е в по-добро състояние, отколкото преди 5, 10 или 15 години. Лейбълите се справят по-добре и харчат повече.
Но макар музикалната индустрия да е във възход, ситуацията е различна от 90-те години. Една от причините за това Instagram и YouTube да се ползват като ферми за намиране на нови поп-звезди е в това, че свиването на бизнеса в началото на новия век доведе до сериозно орязване на парите на лейбълите за т.нар. "творческо развитие".
Става дума за скъпия и времеемък процес, при който се помага на един музикант да развие своите таланти, като същевременно постепенно се изгражда и неговата/нейна фенска база.
"Развитието на таланти се превърна в твърде голяма икономическа тежест за някои от тези големи лейбъли, поради което те започнаха да се фокусират върху творци, които вече са развити", разказва мениджърът Торес.
Според други специалисти истинското развитие на млади таланти е спряло още в края на 90-те – преди почти 20 години.
И ето как Instagram, YouTube, Twitter, Twitch и други платфорим намират своето място в процеса. Много по-лесно е да намериш "талант", който се нуждае от "разработване" само в музикалната част, но вече има своите фенове. В противен случай трябва да се развие всичко – социалните медии, създаването на съдържание, плюс музиката. Но когато някой има останалите части, фокусът за лейбълите е само върху музиката. А това за тях е подход, който е по-малко рисков.
Да развиеш един талант остава скъпо занимание, тъй като изграждането на фенбаза е по-трудно отвсякога в свят, в който всяка седмица слушателите имат мигновен достъп до нова музика. В същото време да запишеш и издадеш песен никога не е било по-лесно.
Тъжно е, но според някои хора от сферата е лесно да откриеш добър текстописец – такива се намирали "по 10 за левче", както коментира един от специалистите. Проблемът бил да се намери някой, когото хората наистина да харесват, да искат да комуникират с него и да слушат песните му.
Но не от всяка медийна знаменитост става музикална звезда. Музиката трябва да е в кръвта им. Това, че вече има успехи в тази насока, само гарантира, че ще последват договори с още подобни "изпълнители".
В света на латино музиката много доскорошни атлети се обръщат към сцената. А ако човек е геймър с милиони последователи, някой лейбъл може да рискува да подпише и с него, смята музикалният адвокат Уоръб.
"Ако аз съм геймър и имам съществуваща фен-база, да, ще пусна в интернет някаква моя музика и ще видя дали има успех. Ако хората реагират, лейбълите също ще реагират", казва той.
Уоръб обяснява този преход като "бъдещето на мейнстрийм музиката". Според него е възможно някой от тези хора да се превърне в следващия Джъстин Бийбър. Именно заради това звукозаписните компании се решават на такива експерименти – рискът е малък, а успехът може да бъде много, много голям.
