Магнетични, екзотични и огнени. Така могат да бъдат описани музикантите от кубинската група Buena Vista Social Club, които за много кратко време, в края на 90-е години, успяха да се сдобият със световна популярност.
Сигурно ще си кажете "Кои пък са тези?!", тъй като името може да не ви говори нищо, но когато чуете музиката им веднага ще се сетите кои са - щом човек веднъж се запознае с творчеството на Buena Vista, няма как да ги забрави.
Историята тръгва от Хавана, разбира се.
Ник Голд, изпълнителният директор на звукозаписната компания World Circuit, американският китарист Рай Кудър и кубинският музикант Хуан де Маркос Гонзалес се събират в желанието си да съживят музиката на предреволюционна Куба.
За да покажат популярните стилове на онова време, те издирват и наемат 12 музиканти, като някои от тях са вече пенсионирани от много години.
Името Buena Vista Social Club не се появява случайно. То е притежание на емблематичния клуб в квартал Буенависта в Хавана - популярно място за чернокожите през 40-те години, където ходели да пият, танцуват и слушат музика.
По това време нощният живот в областта е бил буен, а музикантите обикаляли баровете в продължение на седмици и свирели типичната за времето кубинска музика.
След Кубинската революция обаче нещата се променят коренно - затварят се всички нощни заведения, включително и Buena Vista Social Club. По това време много музиканти остават без работа, а тази музика остава почти неизпълнявана.
Прочутият албум на групата е записван в звукозаписно студио в Хавана през 1996 г., където оборудването и атмосферата останали непроменени от 50-е години на миналия век.
Там кубинският певец Мануел Лицеа, китаристът Компай Сегундо, пианистът Рубен Гонсалес, както и останалите музиканти, започват записи в продължение на 6 дни, в които и успяват да завършат целия албум. Той съдържа 14 песни, а парчето Chan Chan се превръща във визитна картичка на групата.
Безспорно певецът Ибрахим Ферер, наричан кубинския Над Кинг Кол, е един от най-докосващите изпълнители в нея. Въпреки че тогава е на 70 години, той отново успява да достигне до сърцата на хората с нежния си стил на пеене.
След издаването му албумът се превръща в тотален хит, надхвърлящ далеч световни музикални издания. Продадени са повече от един милион копия, а на следващата година е отличен с награда "Грами".
Малко след завръщането си от Хавана, Рай Кудър започва работа с германския режисьор Вим Вендерс по саундтрака на филма "Краят на насилието". Все още под влияние от пътуването си, Кудър дава на Вендерс касета с кубинска музика, по която той започва силно да се увлича.
Така и се съгласява да замине за Куба и да заснеме записването на първия самостоятелен албум на Ибрахим Ферер, което прави с Buena Vista Social Club през 1998 г. Едновременно с това на различни места в Хавана той снима и индивидуални интервюта с всеки от групата, както и концертите им в Амстердам и в "Карнеги хол" в Ню Йорк.
Документалният филм излиза през септември същата година и включва кадри от напускането на острова и емоционалните преживявания на музикантите, някои от които до този момент никога не са излизали извън пределите на Куба.
Филмът е номиниран за Оскар, печели награда за най-добър документален филм на Европейските филмови награди и получава седемнайсет други големи отличия в международен план.
Buena Vista Social Club доказват, че когато нещо се прави с цялата любов на света, то няма как да не бъде оценено. Дори на преклонна възраст музикантите от групата успяват да сбъднат това, което сигурно не е присъствало и в най-смелите им мечти, а след себе си оставят топлината и нежността на едни от най-хубавите кубински песни.
