За разлика от хип-хопа, от поп музиката и други стилове, хеви метълът си остава среда предимно за групи и по-рядко за солови изпълнители.
Разбира се, в тежката музика имаме някои от най-великите самостоятелни артисти, като например Ози Озбърн, Рони Джеймс Дио или Алис Купър.
Но те са по-скоро изключения от правилото.
Да се отделиш от успешната си група, да напуснеш зоната си на комфорт и да пробваш да пробиеш с нещо различно в опит за солова кариера - през годините това често се е оказвало доста лоша идея.
И не липсват примери за безспорно качествени музиканти, постигнали фурор в бандите си, които обаче падат от високо при соловите си експерименти.
Доказателство за това са следните 6 примера.
Джийн Симънс (Kiss)
Демонът от Kiss, прочутият басист, певец и лидер на групата си заедно с Пол Стенли, е реализирал голям брой успешни проекти.
Сред провалите му обаче са двата самостоятелни албума, които показват, че соловата кариера просто не е за него.
Днес албумите са до голяма степен забравени, а първият от тях излиза още през 1978 г.
Озаглавен Gene Simmons, той е сред четирите солови албума, които членовете на Kiss издават. И макар че е най-успешният сред тези четири издания, музикално не успява да се отличи с нищо.
Далеч по-голям грях е вторият албум на Симънс Asshole (2004).
Той вече е непростимо слаб и съдържа катастрофална кавър версия на Firestarter на Prodigy, в която Симънс звучи като участник в караоке.
Ужасното видео само подсилва ефекта.
Винс Нийл (Motley Crue)
Изхвърлен от Motley Crue през 1992 г., певецът реши, че ще следва примера на Ози Озбърн и ще развива солова кариера.
Първият му албум се появи още на следващата година, и достигна 13-то място в американските класации, което си беше обещаващо начало за новия етап от неговия музикален живот.
Вторият албум Carved In Stone обаче се оказа тежък провал и тъй като продаде под 100 хил. бройки в Щатите, Warner Bros. Records не продължи партньорството си с изпълнителя.
Така Винс Нийл се завърна в Motley Crue през 1997 г. с подвита опашка.
По-късно се появи и негов трети албум, състоящ се предимно от кавър версии на седемдесетарски рок класики.
Джоуи Беладона (Anthrax)
Беладона завинаги ще бъде запомнен като гласът на Anthrax, но встрани от една от големите траш банди не успява да създаде нещо значимо.
Певецът издаде цели три солови албума между 1995 и 2003 г., но едва ли сте чували нещо от тях - и едва ли си заслужава да го направите.
Най-сериозни критики имаше към втория албум, докато първият и третият все пак получиха известно признание от феновете на музиканта.
Шаблонните идеи и незадоволителната продукция обаче не позволиха на Беладона да се отличи в соловата си кариера.
Макар че се завърна в Anthrax, той все още има планове да продължи и индивидуалния си проект.
Тони Айоми (Black Sabbath)
Айоми има гигантски принос за възникването и развитието на хеви метъл музиката и изпод пръстите му са излезли някои от най-значимите китарни рифове.
Това обаче не означава, че успехът му е гарантиран, когато решава да издава музика отделно от Black Sabbath.
Първият му опит за самостоятелен албум е Seventh Star и е още от 1986 г. Но заради натиск от лейбъла, Seventh Star не е издаден единствено от името на Тони Айоми, а под авторството на "Black Sabbath с участието на Тони Айоми".
Все пак това си остава личен проект на китариста, реализиран с изтъкнати гостуващи музиканти, включително Глен Хюз на вокали. В комерсиален план обаче успехът е скромен.
Едва през 2000 г. се появява първият официален солов албум Iommi и макар че в пълен със звездни гости, остава до голяма степен пренебрегнат. Същата е и съдбата на наследника му Fused (2005).
Което е жалко, защото китарист като Тони Айоми заслужаваше много по-бляскава солова кариера.
Фийлди (Korn)
Реджиналд Арвизу, известен с псевдонима Фийлди, все още е с неясен статут в Korn, след като се оттегли през 2021 г. заради лични проблеми.
В началото на 2000-те обаче басистът беше във вихъра си, както и всички от Korn.
Бандата беше сред най-нашумелите в света и нещата се получаваха толкова добре, че изглеждаше възможно Фийлди да издаде отделен рап албум и да постигне успех с него.
Така се появи Rock'n Roll Gangster (2002) - ужасяващ албум, съдържащ отчайващи песни като Baby Hugh Hef.
Провалът не спря басиста да издаде още нещо самостоятелно 15 години по-късно.
Bassically е планиран като хардкор рап албум, но вместо това отива в инструментална джаз фюжън посока, отново без да бъде запомнен с нищо хубаво.
Джим Мартин (Faith No More)
Бившият китарист на Faith No More допринесе с множество страхотни рифове за бандата, преди да бъде изхвърлен в началото на 90-те.
Той се завърна под светлината на прожекторите през 1997 г. с единствения си самостоятелен албум Milk and Blood.
Ангажирани да помагат бяха даже Джеймс Хетфийлд и Джейсън Нюстед от Metallica, като първият записа бек вокали.
Крайният резултат обаче не предизвика особено внимание, а малкото отзиви не бяха твърде въодушевяващи. Оказа се и че Джим Мартин никак не блести като певец.
С това и приключиха опитите му за самостоятелна кариера.
