Има нещо неустоимо красиво в песен, която започва и свършва сякаш за миг, но въпреки това остава дълго в съзнанието и те предизвиква да си я пускаш отново и отново.
Когато са изградени както трябва, този тип песни не се усещат като твърде кратки. Напротив, всъщност често се оказват толкова идеално оформени и завършени, че на техния фон по-дългите композиции зазвучават някак излишно разточителни.
Сред великите кратки песни попадат пънк класики, способни да те изпълнят с енергия по-бързо и от мощна доза кафе.
Но когато говорим за песни под две минути, по-често се сещаме за нежни и мелодични откровения - някакъв тип музикално хайку, сътворено от гиганти в изкуството като Джон Ленън, Фреди Меркюри или Пол Саймън.
Ето девет от краткотрайните бисери, при които скромната дължина е плюс и които най-вероятно ще ви се слушат пак, колкото и пъти да сте ги чували досега.
Дейвид Боуи - Sound and Vision 2013
Първата версия на тази песен Боуи записва още през 1976 г. за албума Low и тя звучи достатъчно близо до съвършенството, макар и при "цели" три минути продължителност.
Обаятелният британец обаче издаде и алтернативна версия десетилетия по-късно, в която песента е преосмислена, "съблечена" до голо и позволяваща цялата красота и уязвимост на изпълнението да заблести.
Джон Ленън - Hold On
Някои песни просто задължително трябва да останат кратки, защото и един тон в повече би разрушил целостта им.
Такъв е случаят и когато Джон Ленън пее на себе си, на Йоко Оно и на целия свят, че всичко ще бъде наред.
Способността му да улавя вечните теми гарантира, че песента е била толкова актуална при излизането си, колкото е актуална и днес.
Саймън и Гарфънкъл - Bookends
Легендарният дует умее в рамките на няколко акорда и добре подбрани думи да пресъздаде цялото изящество на света наоколо.
Bookends е може би най-емблематичната кратка песен на дуото и утвърждава Пол Саймън като ненадминат във воденето на топли, сърдечни и задълбочени музикални разговори със слушателите.
The Beatles - I Will
Както е обяснявал прочутият музикален продуцент Тони Висконти, през 50-те и 60-те музикантите са принудени да създават песни под три минути дължина. В противен случай диджеите не биха ги пускали по радиото, защото това би изяло от ценното им време за приказки.
Не е чудно, че групи като ненадминатите Beatles имат в каталога си множество кратки бисери. Специално при ливърпулската четворка е трудно да се избере само една от техните велики миниатюри с продължителност под две минути.
Но ако трябва да се спрем на един пример, любовната песен I Will, написана от Пол Маккартни, е показателна за привидно простичките, но перфектно изградени композиции, на които са способни Beatles.
Radiohead - I Will
Точно така, втора песен със същото име, но напълно различна композиция, този път от неподражаемите Radiohead.
Песента се фокусира върху смирената, потисната лудост, която вокалистът Том Йорк изразява толкова добре и за която му стига и едничка китара за основа под хипнотизиращите вокални хармонии.
The Clash - White Riot
Песен, която не губи време да въвлече слушателя в някакъв ураган и да не го пусне през следващата минута и 51 секунди. Това е съвсем първият сингъл на The Clash, появил се през март 1977 г.
Легендите на британския пънк са една от най-влиятелните групи в цялата музикална история и още първият им сингъл свидетелства за техния непримирим бунтарски дух.
The Clash се бунтуват срещу статуквото, срещу шефовете си, срещу полицията, срещу скуката и цялостното отчуждение.
А пък конкретно White Riot е доказателство колко много прилягат на пънка кратките музикални форми.
The Smiths - Please, Please, Please, Let Me Get What I Want
Сякаш единствено The Smiths могат да сътворят такава песен и да комбинират по този начин копнеж и мелодрама с ирония и даже някаква странна приповдигнатост.
Този бисер на Мориси и компания казва всичко необходимо за по-малко от минута и 50 секунди, в които даже намира време за инструментална част.
Малцина артисти умеят по този начин да улавят периоди, места и чувства, взети сякаш директно от животите на всеки от нас.
Queen - Lazing On A Sunday Afternoon
Изкусният пастиш, написан от Фреди Меркюри, използва за вдъхновение музиката от 20-те години и успява в малко повече от минута да побере типичното за Queen невероятно музикално богатство.
Епични бек вокали в оперен стил, красив китарен мотив със знаковото звучене на Брайън Мей, театрална ритмика, разнообразни части и изненадващи хармонични ходове - за Queen не е проблем да събере всичко това дори в толкова кратка композиция.
Песента е част от един от най-великите албуми на групата A Night at the Opera и служи за мост между далеч по-разточителни песни.
Том Уейтс - Bend Down the Branches
Малко повече от минута е нужна на барда с дълбокия пясъчен глас, за да разгърне тази ода за съпругата си Кейтлин Бренан.
Уейтс пее за вечната обич, достойна да победи дори безмилостно отлитащото време и неизбежното остаряване - а една разтапяща сладост в мелодията оставя дълготрайно усещане от краткото откровение.
