Когато си фен на нещо от години, лесно е да се настроиш арогантно и дори агресивно спрямо хората, които са го открили вчера. Това важи и за музиката на Metallica.
Класиката Master of Puppets на траш легендите влезе отново в класациите, след като беше част от ключова сцена в четвърти сезон на Stranger Things - хитовия сериал на Netflix.
Влизането на парчето в Top 50 на Spotiy, разбираемо, не е дошло само от дългогодишни метъляги, които отдавна са оценили качествата му и вероятно традиционно си го слушат поне по няколко пъти седмично. Подобен скок всъщност може да се обясни с нова аудитория - хора, които са потърсили песента в стрийминг платформите, след като са изгледали на Stranger Things.
В това няма нищо лошо, но старите фенове винаги могат да проявят прекалена ревност и да демонстрират (нелогично) чувство за притежание.
Ето защо самите Metallica излязоха с интересно послание тази седмица: "Всеки е добре дошъл в семейството на Metallica. Без значение дали си фен от 40 часа, или 40 години, всички сме свързани чрез музиката".
Посланието дойде на необичайно място - профилът на бандата в социалната мрежа TikTok. Това едва ли е мястото за онези, които са фенове "от 40 години" и съобщението сякаш е насочено към младите слушатели, които чрез Stranger Things са открили величието на Master of Puppets, а сега са застрашени от заяждане и подигравки от "ветераните".
"Всички вие сте започнали от нулата в някакъв момент от времето", продължава посланието на Metallica в TikTok. Солиден аргумент, че да си фен от повече време не те прави по-специален или пък другите - по-нисши.
За съжаление, отхвърлящото поведение на дългогодишни фенове на дадена банда, филм, отбор или каквото и да е, не е нещо необичайно. Има си дори термин - gatekeeping, т.е. пазене на вратата/портата.
Gatekeeping-ът в попкултурата се изразява в това да държиш други хора настрана от нещо, което харесваш.
Често се прилага за неща, които все още не са масово популярни, т.е. не са част от мейнстрийма. Когато например харесваш даден ъндърграунд изпълнител, започваш да гледаш на него като на свое лично откритие.
Напук на логиката, не желаеш той да стане по-популярен, сякаш това би отнело или опорочило твоята собствена връзка с творчеството му.
Или пък заради това, че си попаднал на негова музика в началото на кариерата му, се считаш за по-добър, за "повече фен" от всички онези, които са станали почитатели едва след като този изпълнител е достигнал световна слава.
Подобно поведение на самоопределилите се за "истински фенове" се среща в метъл средите, не само във фенската база на Metallica. Проявява се и в критики срещу слушащите друга музика, така и срещу почитатели на други банди, определяни като "недостатъчно метъл".
Недоволството - а понякога и необяснимата омраза - се проявяват на живо, по концерти, във форуми и социални мрежи.
Психологът Стив Бърн в метъл изданието Loudwire обяснява това с несигурност. Още през 50-те години на миналия век психолози забелязват колко лесно е да разделиш хората на вътрешен кръг и всички извън него. Ние, хората, търсим начин да се асоциираме с тези, с които делим сходни качества, и се обединяваме срещу различните.
Освен ако човек не е прекалено самоуверен, което най-вероятно е самозаблуда от негова страна, всеки в един или друг момент се е чувствал несигурен в себе си. Това води до подсъзнателни опити да докаже на себе си и на другите , че е достатъчно добър - каквото и да разбира под това.
Един начин да се постигне (илюзията за) подобно себедоказване е да слагаш етикети на други хора и да се опитваш да ги принизиш - че имат лош вкус за музика, дрехи, сериали, хобита. Т.е. да си докажеш, че ти поне не си толкова зле, колкото са те.
Специално в метъл средите налице е и подражанието на някои метъл легенди, които във възхода на тази музика са критикували някого, че не е достатъчно "метъл" или че прави поп музика. Подобни нагласи са се набивали в главите на феновете и са били преповтаряни отново и отново.
Друг проблем според психолога са недостатъчните социални умения - дългогодишните фенове не започват разговор с "новаците" или с човека, който слуша нещо различно, а първосигнално го отричат и се опитват да изкарат своите фаворити "по-метъл".
Е, сега Metallica посочват колко глупаво е това разделение. Защото целта на музиката е да ни свързва. Без значение дали си въртял Master of Puppets на касетка, или си я открил през 2022 г. чрез сериал, важното е, че я слушаш.
И в този ред на мисли - поздрав:
