България и Румъния не бяха готови за влизане в Евросъюза. То се случи твърде рано, твърде бързо и твърде необмислено, коментира германският в. "Ди Велт", цитиран от bTV.
"Преживяванията на ЕС във връзка с приемането им през 2007-а са предимно негативни. Двете страни пълнят челните заглавия с новини за корупция, незаконно присвояване на средства от ЕС и мафиотски структури.
Страхът, че в противен случай София и Букурещ ще се плъзнат в анархия и така ще превърнат източния заден двор на общността в несигурно място, не трябваше да се превръща в критерий за приемане в ЕС", пише още изданието.
"Европа едва успя частично да овладее икономическата криза, и председателят на Еврокомисията Жозе-Мануел Барозу вече започна да говори за присъединяване на нови страни-членки към ЕС от Балканите. Лесно е да се каже, че в дългосрочен план ще бъдат присъединени балканските страни в случай, че те отговарят на условията и критериите. Барозу не иска да затвори нито една врата.
Това е достойно за уважение, но той не бива да събужда фалшиви надежди у балканските държави. При положение, че еврокризата е само наполовина преодоляна, ЕС все още не бива да мисли за присъединяването на Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания и Косово. И не бива да забравяме, че допреди няколко години на Балканите все още се водеха войни", остро коментира "Ди Велт".
Министърът на правосъдието: Оттук нататък разговорите с Брюксел ще бъдат трудни
Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова заяви, че решението на парламента за удължаване на мораториума върху покупката на земеделска земя от чужденци няма никаква правна стойност. Тя каза, че министър-председателят й е възложил да изготви становището на правителството по решението на Народното събрание.
Тази позиция ще бъде готова до следващата седмица, но отсега е ясно, че кабинетът не се чувства задължен да спазва това решение, тъй като то противоречи на Конституцията. В 170-те гласа подкрепа, които получи този удължен мораториум, министърът видя повод за призив към народните представители, след като могат да съберат конституционно мнозинство за едно "неправилно решение", да съберат такова, за да изберат главен съдебен инспектор - една позиция, вакантна вече почти година.
Зинаида Златанова призна, че от тук нататък разговорите й с Брюксел, особено когато става дума за защита на българските интереси, ще бъдат много по-трудни заради това решение. Тя изрази надежда, че разумът в европейските ни партньори ще надделее и че те ще приемат, че това е една грешка.
С решението си парламентът възложи на Министерския съвет да предприеме необходимите действия и актове за удължаването на забраната за продажба на земя на чужденци до 2020 г.
"Ще имаме някаква готовност, може би на следващото заседание на Министерски съвет, с мнение по въпроса. Лично за мен, като юрист, това решение на парламента няма никаква правна стойност и няма как да се изпълни. Това е все едно НС да задължи с някаква задача правителството на Франция или Белгия, например", обясни министърът на правосъдието.
Златанова направи асоциация между гласувания мораториум и възможността да бъде наложена едностранна забрана български граждани да могат да работят в други страни.
