България най-сетне излезе с единна позиция за събитията в Украйна, около която се обединиха парламентарно представените партии, без "Атака", и президентът след днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС).
В позицията се казва, че: проведеният на 16 март референдум в Крим е в нарушение на международното право и Република България не признава резултатите от него (т.е. присъединяването на автономията в Руската федерация).
България призовава засегнатите в конфликта страни да преустановят всякакви провокации. Съветът за сигурност към МС и Националният щаб за мониторинг да следят и анализират процесите.
В декларацията се призовава изпълнителната власт да предприеме действия, за да не допусне нарушаването на енергийните доставки. А българските институции да поддържат активен диалог с българската общност в Украйна.
България действа като член на ЕС и НАТО, като отчита националния си интерес, България работи за това ЕС да има единна позиция за Украйна, обяви Росен Плевнелиев.
Премиерът Пламен Орешарски запазва увереност, че няма да се стигне до широкомащабни санкции. Което, в превод означава, че се надява на България да не й се наложи да взема страна - и своя "специфична" позиция в общата позиция на ЕС.
Орешарски на няколко пъти в последните седмици подчерта, че България ще поиска разчети за рисковете и негативните ефекти от санкциите срещу Русия, ако ЕС наложи такива.
На същата позиция е и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов: "Тези санкции са в ущърб на България. По-добре да няма санкции. Не бива да се впускаме в крайни позиции за и против, след като не сме убедени тези пари, които отиват в Укрйна, дали няма да идат в украинските олигарси, какво ще се плати с тях. Не са еднозначни отговорите".
Как се стигна дотук
Президентът събра лидерите на парламентарно представените партии, за да изработят обща позиция. Темата на срещата бе: "Рискове пред България, свързани с развитието на кризата в Украйна".
Това беше втори опит на институциите за официално становище, след като миналата седмица парламентът отложи разглеждането на три проекта за декларации.
Оттогава събитията се развиха бързо - Русия анексира Крим, ЕС и САЩ наложиха санкции на 20-тина високопоставени руснаци и бизнесмени от кръга на руския президент Владимир Путин, които действат срещу суверенитета на Украйна. А Москва заплашва с реципрочни санкции.
Не е ясно как България ще гласува в ЕС, ако се стигне до налагане на по-тежки санкции за Русия. По думите на премиера Пламен Орешарски - има "вероятност" България да наложи вето, тъй като загубите за Москва неминуемо ще ни засегнат.
Предварителните коментари за днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) не бяха обнадеждаващи. Председателят на 42 НС Михаил Миков коментира, че не може депутатите да бъдат насилвани да приемат декларация, за която няма съгласие.
БСП се опитва да прокара по-мека позиция, въпреки изказването на външния министър Кристиан Вигенин, че България не признава резултатите от референдума в Крим на 16 март, каквото е и становището на ЕС.
"Атака" се вдигна в защита на руската анексия
"Атака" организира митинг пред сградата на президентството, протестирайки срещу санкциите за Русия. Партията на В.С. е с най-изявената проруска позиция, а депутатът Станислав Станилов заяви, че в момента тече третата инвазия на Запада срещу Русия - след Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер.
Привържениците на "Атака" издигнаха плакат: "Не Европейският съюз ни освободи от турско робство".
На площада има и друг протест срещу правителството на Пламен Орешарски. Двете групи са разделени с полицейски кордон.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви по-рано, че ще постави въпроса за разпределение на мандатите в ЦИК за предстоящите европейски избори на 25 май, тъй като партията му бе лишена от зам.-председателство място, за сметка на ДПС. До момента ГЕРБ се обяви за запазване на териториалната цялост на Украйна.
Сидеров заплаши властта, че ще си отиде предсрочно
Видях тревожна атмосфера на КСНС на васално поведение спрямо американското посолство, заяви лидерът на "Атака", който пръв напусна заседанието на КСНС.
"Правят се едни констатации, обяснява се, че за България няма пряка военна или друга заплаха, анализира се Русия като враждебна страна. Едно разузнаване не би трябвало да си позволява да анализира такъв важен партньор като Русия като враждебна държава, това го има в доклада на Националната разузнавателна служба и в доклада на "Военна информация"", каза Сидеров.
"Това е непрофесионално, говори за тенденциозност, американско влияние. Становището, което се предлага от екипа на президента, за мен е категорично неприемливо, разграничаваме се от него. В него се говори за военна агресия на Русия в Украйна, идиотско, тенденциозно твърдение, с което президентът цели да ни скара с Русия. Говори се за анексия след 70 години мир в Европа. Казах му на Плевнелиев да не става смешен", коментира лидерът на "Атака".
"Прогнозирам много силно народно движение в България за сваляне на това управление. Рисковете за България не бяха обсъдени пълноценно и професионално. Рисковете следват от намерението да се приемат санкции срещу Русия и България да ги подкрепи. Борисов, Местан, Янаки Стоилов не се изказаха, аз не чух тяхното мнение, не можах да разбера какво мислят - може да не мислят нищо", каза Сидеров.
С какво Русия държи Източна Европа
Много от източноевропейските страни членки на ЕС ще се противопоставят на мерки за налагане на мащабни санкции срещу Русия заради интервенцията в Крим най-вече защото собствените им икономики могат да пострадат, коментира Ройтерс.
България
Вносът от Русия представлява 18,5 на сто от общия внос на България миналата година или около 6,6 млрд. долара. Русия е най-големият източник на вносни продукти за България, основно енергия.
България получава около 90% от природния си газ от руската компания "Газпром". Единствената й петролна рафинерия, контролирана от руската компания "Лукойл", работи с руски петрол, а единствената й атомна централа, осигуряваща над 40% от електроенергията, има два 1000-мегаватови реактора съветско производство, работещи с руско ядрено гориво.
Миналата година около 700 хил. руски туристи са посетили България от общо 2,6 млн. чуждестранни туристи. Туризмът допринася за около 13% от годишни брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
Чехия
През 2012 г., последната, за която има данни, 66% от чешкия внос на природен газ е бил от Русия. Износът за Русия през 2013 г. е бил на стойност 5.83 млрд. долара и 3.67 на сто от общи износ. Вносът от Русия е достигнал 7.8 млрд. долара. Най-голямото руско стоманодобивно предприятие "Евраз" има завод в Чехия.
Консорциум с участието на руската компания "Атомстройекспорт" е сред кандидатите на търга за разширяване на АЕЦ „Темелин". Руската компания ТВЕЛ доставя гориво на ядрените обекти на чешката енергийна компания ЧЕЗ (CEZ). През 2013 г. руските туристи са били на второ място по брой в Чехия - 759 хил., или 10,4 на сто от общия брой на туристите.
Унгария
Русия е най-големият търговски партньор на Унгария извън ЕС. Износът за Русия миналата година е достигнал 2.55 млрд. евро от общо 81.7 млрд. евро унгарски износ. Унгария внася около 80% от потребявания газ от Русия. Правителството подписа с "Росатом" споразумение за разширяване на АЕЦ "Пакш", която осигурява около 40% от електроенергията в страната.
Литва
Около една пета от литовския износ е за Русия, макар че голяма част е реекспорт. Промишлеността на страната почти изцяло зависи от руски енергийни ресурси.
Полша
Русия осигурява 90% от вноса на петрол в Полша и над половината от природния газ. Русия е вторият търговски партньор на Полша с външнотърговски оборот за 2013 г., представляващ 8.8 на сто от външната й търговия или 36 млрд. долара.
Румъния
Румънският износ за Русия възлиза на 1.3 млрд. евро за първите 11 месеца на 2013 г. или 2.8 на сто от общия износ. Вносът от Русия е бил за 2.1 млрд. евро от януари до ноември или 4.2 на сто от общия внос. Румъния е много по-малко зависима от вноса на газ в сравнение с другите страни в региона.
Румънските газови находища осигуряват около 80 на сто от вътрешните нужди и президентът Траян Бъсеску казва, че ако Русия спре газовите си доставки, ефектът няма да бъде съществен.
Словакия
Износът за Русия през 2013 г. е бил за 2.55 млрд. евро или 3.96% от общия износ. Вносът от Русия е достигнал 6,15 млрд. евро. Горивото за две ядрени електроцентрали се внася от Русия.
Руската компания "Росатом" преговаря за участие в изграждането на нови ядрени обекти в Словакия. Страната зависи почти на 100% от руския газ и приходите в бюджета й зависят от таксите за пренос на руски газ през нейната територия.
Словения
Словения е сред страните членки на ЕС с най-голям търговски излишък с Русия. Изнася стоки и услуги за около 1 млрд. евро годишно за Русия или около 4,6% от общия й износ.
Русия е най-голям пазар за словенската фармацевтична компания "Крка" (Krka), която има свое предприятие в Русия и миналата година е продала продукция там за 300 млн. евро - една четвърт от общите й продажби.
