Мая Манолова отдавна повтаря, че протестите срещу кабинета „Орешарски" са „стимулирани с пари", но сега разкри точен ценоразпис - 30 лв. за пенсионер, 50 лв. за „гражданин", а за семейство с дете - над 100 лв.
„Изпитвах до голяма степен уважение и респект към голяма част от хората, които се включиха, особено в началото по изцяло морални съображения, към тяхната гражданска позиция, но мога да дам десетки примери как се организирана подкрепата за протестите", коментира Манолова пред Нова телевизия.
Разбира се, организацията я прави ГЕРБ, което включва „автобуси със служители на общината и хора, които се стимулират допълнително". Нещо повече - този процес започнал още през февруари, когато ГЕРБ стовари прасета и трактори пред парламента.
Тогава Бойко Борисов подаде оставка след серия протести заради високите цени на тока и парното.
„Много хора се хвалиха, че така са си обезпечили лятната почивка", изтъкна Манолова, повтаряйки любимата си фраза в последно време „протестен туризъм". Платени били и хората, които сутрин пият "уж безплатното кафе" на жълтите павета.
"Разбира се, че има доказателства. Какво искате да направя? Да отида със скрита камера?", възрази Манолова, описвайки колко е естествено ГЕРБ да плаща за масовка пред жълтите павета.
Тя дори се подписа на лист, че БСП не плаща на никого за подкрепа по улиците, а само помага с организацията, но без да принуждава общински служители да идват до София.
„Това са хора, които седят зад собствена кауза. Не може ли за има и такива, които харесват правителството? Защо тези, които имат парламентарно мнозинство да имат основание за подкрепа, а ние - не?", попита Манолова.
С такава позиция, например, се изявява рапърът Мишо Шамара, в което Манолова не вижда нищо лошо.
Шеги с Пеевски
На въпрос кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС Манолова отговори шеговито, че тя го е предложила: "Ако това ще внесе спокойствие в неспокойните ви журналистически души - аз предложих Делян Пеевски".
По думите й въпросът вече няма никакво значение, защото отговорността за това действие вече е поета. Същото изтъква вчера и лидерът на ДПС Лютви Местан. „Очевидно има интерес да се върти една и съща плоча", каза зам.-председателят на Народното събрание.
Днес, на 13.09.2013г. ставаме свидетели на уникално по своя вид, род и размер събитие, вече има ВТОРИ контрапротест. С него активните в момента протести стават общо три! Това е невиждан прецедент в световната история на националните протести. Но нека да направим кратка ретроспекция и да установим градацията, еволюцията на националното съзнание и формите, които то приема. За целите на изследването ще проследя събитията, без да ги коментирам, ще преследвам невиждан до момента обективизъм. Започвам с кратката предистория, която очевидно отбягва на повечето анализатори. Ще си позволя да Ви върна назад в забравения месец февруари (2013г.), когато изненадващо за всички, управляващата с пълно мнозинство политическа сила си подаде оставката при много странни обстоятелства! Спомняте си как през въпросния месец целокупното гражданство, пропито от сиромашия и притиснато от безизходното положение на невъзможността да си заплати сметките за електрическа енергия се изправи „на щик” срещу енергоразпределителните дружества с неясни за самите тях искания, но убедени в своята правота! Протеста ескалира, множеството нарастваше като лавина, с всяка секунда ставаше все по-многочислено и безкомпромисно. И стана чудо, изведнъж съмнителни субекти, изкочили от нищото започнаха да крещят с все сила така експресивната дума „мафия, мафия, мафия...”, на множеството му хареса и започна да повтаря със силен тон тази дума... „Мафия, мафия, мафия...” Има няма ден по-късно, същото множество със същата подемна сила, повлияно от същите загадъчни хора с неясна принадлежност започна да скандира следващия подхвърлен им лозунг „оставка, оставка, оставка”... Така съвсем неусетно за масата търсеща обект, върху който да излее недоволството си се появи нова посока, в която се канализира цялата народна енергия, във фокуса на недоволството излезе „правителството Бойко”. И съвсем изненадващо за всички „правителството Бойко” си подаде оставката, без бой, без борба, без особен шум, без оправдания... Станаха и казаха „Ето Ви властта”... Народа започна да ликува, а хората елегантно насочили общественото недоволство останаха безкрайно изненадани, партийните лидери бясно крещели до скоро „оставка” замлъкнаха, всички разсъждаващи върху събитието се чудеха „Какво стана, сега какво ще я правим тази власт?”. И тук започва същинската ретроспекция! Ново правителство, нов кабинет... Политическият климат започва да придобива един слънчев и оптимистичен облик, докато едно назначение не изкара група от недоволни хора на един площад с павета. Досущ като дъжд от ясно небе. Тук идва въпросът, това ли беше „капката, заради която преля чашата” или просто беше повод на някой блестящ режисьор (кукловод) да покаже още една блестяща „театрална” постановка „Орешарски марш”, която с малко „реклама” от определени медии се превърна в хитовото заглавие на сезона. Разбира се, както всеки добър спектакъл и този събра публика. Отишли съвсем добронамерено, изцяло подбудени от вътрешната си нагласа, може би, защото припознават своят идеализъм в някой от поставените герои. Колко странно, едно правителство пада, защото е бламирано от опозицията, месеци по-късно опозицията взема властта, някой я бламира и отново протести... Интересен развой на събитията за по-малко от половин година! Досещате се, че театрите са повече от един, режисьорите са повече от един... И тук се появява втората конкурентна „театрална трупа” (втори протест). Със съвършено идентична (еднаква) постановка, но с друго заглавие „Всички обичат Орешарски”! Днес, 65дни по-късно сме свидетели на безпрецедентен случай! Трети протест, но този път „ONE MAN SHOW”. Протест на един човек, който протестира срещу хората от другите два протеста, протестира по начин точно обратен на техния – пие бира пред телевизора и пише любителска статия! Вероятно вече ме критикувате „Каква легитимност имаш?”, „Кой си бе, нямаш никакви ...?” (: , „Та ти си само един човек, какъв е този протест?”... Ще Ви отговоря с точни факти: На по-предните избори имаше рекордно за последните 20 години ниво на избирателна активност, абсолютно еднозначно и категорично изборите бяха спечелени от един човек, за него гласува буквално повече от половин България, след това този човек бе свален от 10 000 човека, които всъщност се бунтуваха срещу енергоразпределителните дружества, заради сметките за електроенергия – ТОВА НЕ Е ДЕМОКРАЦИЯ! На последните парламентарни избори се случи нещо, отново различно на демокрация (бюлетини, купени и продадени гласове), НО е факт, че около 2 000 000 човека си избраха властта. Сега 2000 човека отново правят нещо НЕдемократично – тези 2000 човека казват на останалите 1 998 000 човека, „Властта е за нас, а не за вас!” Кажете може ли въобще да се говори за легитимност? Въобще какво се случва!? Аз поне знам срещу какво протестирам. Аз протестирам срещу неграмотните хора с нисък социален статус, защото тяхното образование и битие са изградили съзнанието им – съзнание на гладници. И както знаем „Гладен човек – жив дявол!” Искам да има задължително гласуване, като право на глас да имат САМО хората, които са плащали ИЗРЯДНО и РЕДОВНО данъците си през последните четири години! Защото, ако хората, които не си плащат данъците имат право да изберат кой да управлява парите на тези, които са си плащали данъците е равностойно на това да имат право на глас в България и германци, французи, испанци, гърци, сърби, румънци, и всички останали жители на планетата!
Много точно казано от Дурак. Най-интересното си оставил за края на коментара. Не си единствен. Много сме, които протестираме така.
Нагла комунистическа свиня!!!
Дурак, не знам дали си умник, но със сигурност не си дурак ;). А желанието ти кой да има глас е хем резонно, хем начина, по който предлагаш да стане толкова неадекватен, че не бива да се случва, дори и ако може. Причината да си измисля тоя прякор дето сочи индиректно към Менкен беше откритието, че е казал същото, което аз веднъж изръсих из някакъв форум - дори думите бяха почти абсолютно същите (случайно - сега не бих ги казал точно така). Имам пред вид, че всичко е демокрация, разликата е само как се гласува - с какво - с бюлетина, пушка, меч, голи ръце или голо дупе (това ми е нова, по-балканска интерпретация - хех). Причината за тая балотна демокрация е да се замени насилието, а правосъдие и разделение на властите са отделна машина, която обаче добре се пасва с първата, ако общите принципи й се спазват. В тоя ред на мисли демокрацията не е избор, това е само надслова й. Причиние да не е избор са много, сред тях една от открояващите се е това, което ти кзаваш - простите и лесно манипулируеми хора, но не е само това. Както и да е причината да пиша тоя коментар е, че виждам хора като теб всеки ден, те искат да променят нещо, но повечето мъдро протестират пред монитора или телевизора с питие или без - е, те поне знаят, че не знаят как. Аз знам част от отговора, но не и целия, което ме поставя в крайна сметка в същата ситуация, но с една разлика - от време на време ми се говори за това повечко. Та тия протести са една своего рода демокрация - алтернатива на вота във формата на протестен театър. Като се замислиш, това хич дори не е ненормално във времето на риалити шоу, Биг и БИП брадъри и телевизионна публицистика, в която вместо информация все по-често човек вижда директни , че дори и откровено некадърни опити за индоктринация на зрителя по какви ли не въпроси. Аз не гледам телевизия, ама преди няколко месеца попадах на гости няколко пъти и видях 2-3 български публицистични предавания ей така между другото. Направи ми впечатление как сума време в тях се запълва с инсценировки, емоционални кадри, дизайнерски образи на добри и лоши - не знам дали имаш представа как изгелжда телевизора за човек, който рядко гледа такова чудо. Е, в такава атмосфера не е ли "протеста" по-подходяща форма за демокрация от вота? Впрочем това иде да каже и защо медийните босове са важни, иде да каже и защо в политиката влизат водещи, защо една партия се нарича навсякъде освен в официални документи партия на еди-коя си телевизия, обяснява и явлението Бойко бореца с лошите, както и доста други неща - образи и дизайнерски емоционални композиции. Не знам защо плачем - може би сме по-чувствителни от Американците, а те живеят в това театро вече доста по-дълго от нас. Туй не е наш проблем, а ние съвсем погрешно се вторачваме в специфичните простотии на нашите балкански политици и в специфичните особености и история на нашите балкански партии (и бивши комунистически и настоящи капиталистически и какви ли не). Забравяме обаче да обръщаме внимание, че модела на демокрация се е сменил и, че за разлика от класическия, който има много малко общо с избора, тоя съвсем няма - по-скоро нас ни избират и насочват, а не ние някого. Вече не може да се говори за политика. За икономика също не може да се говори. Сега се приема разговор само за принадлежност и определяне в няколко разрешени категории. Медиите и другия театър ни поставят калъп, в който можем да използваме само емоционални или прмитивни понятия и определения. Да не говорим пък за "оставката", покрай нея вече пък съвсем за нищо не може да се протестира, освен за и против тоя или оня. Е, ако това не е начин да се бетонира власт не знам какво друго може да бъде. В тая ситуация ще ме разберете надявам се скоро защо само един човек има шанс в близките няколко години да предприеме нещо различно. Не че няма по-добри и по-свестни - има, не че няма и по-големи тарикати - има, но в тая игра се изисква и позиция и ореол (от змии или на светец - няма значение - важен е ореола). Ако човека не реши да действа и ако ние се окажем прекалено тъпи остава да чакаме глупаците да се докарат сами до провал, че да се промени нещо. Знаете за кого говоря, аз няма да го кажа тоя път на глас.
А те глупаците със завидна упоритост се самоубиват. Научили са няколко основни положения от политологията и са до там. Хабер си нямат, че някои механизми действат само при първо използване. Както обвинението базирано на предположение например. Кифлата пусна партенката с бюлетините и хората се вързаха. Трябваше да спре до там, а тя в желанието си народа да повярва на бурната й фантазия, почти месец след това се "аргументира" по медиите. И колкото повече се аргументира, толкова повече излизаше на яве абсурдността на подобна подмяна в национален мащаб. Казваш, че нечия сестра е курва и го оставяш него да се оправдава. Народа захапва предположението и хич не се интересува, има ли човека сестра или не. Недей се мъчи да доказваш, че той има сестра и че тя е правила разни неща. Щото ако се окаже, че няма сестра, ставаш лъжец в очите на хората. Ако предположение се окаже, че не е истина, можеш да се измъкнеш с номера, че си се подвел или някой те е заблудил. Когато убедено твърдиш нещо - ставаш лъжец, а той си спечелва ореола на жертва. Същата некомпетентност и с казуса "Пеевски": чели са някъде в учебниците, че гаф като се иронизира, се омаловажава. Да ама като ти е за сефте. Хората се подсмихват и го забравят - всеки греши. Но като иронизираш поредица от гафове, народа почва да се пита: - Ае мен идиоти ли ме управляват? По тезата с платените протестиращи, отново повтарят грешката със сестрата. Колкото повече се мъчи госпожата да я докаже, толкова повече хора си правят елементарната сметка за какви пари става впрос. И в главите им се промъква абсурдизма на подобно твърдение. Щото госпожата е рязко тъпа и не може да осъзнае елементарни социално-политически механизми: като лъжеш, не се опитвай да убеждаваш хората, че лъжата ти е истина, щото ще те усетят, че ги правиш на идиоти.