Палестинците очакват историческото признаване на държавата им от ООН през тази седмица, след като бяха подкрепени от Франция, а вероятно и от други европейски държави, предаде Асошиейтед прес.
САЩ и Израел продължават да са твърдо против обявяването на независимост и има сериозни опасения, че тя може да подкопае мирния процес в региона. Израелските представители вече заявиха, че при вот "за" независима Палестина няма да се върнат на масата за преговори.
Сред големите постижения на палестинската дипломация е подкрепата от европейските държави. Във вторник френският външен министър Лоран Фабиус заяви пред парламента в Париж, че страната му ще е "за". Най-вероятно Португалия и Швейцария също ще застанат зад палестинците. Германия ще се въздържи или ще е "против", а позицията на Великобритания е неясна. Австралия ще се въздържи.
Генералната асамблея на ООН ще гласува за издигане на статута на Палестина до този на държава наблюдател (с такъв се ползва и Ватикана - бел. р.) на 29 ноември - Международния ден за солидарност с палестинския народ. Само преди седмица приключи поредната размяна на разрушителни ракетни удари между израелската армия и бойците на "Хамас" в Ивицата Газа.
През 2011 г. Палестина беше приета в ЮНЕСКО, което предизвика скандал. САЩ оттеглиха финансовата си подкрепа за международната организация, а Израел възобнови строежа на колонии в палестинските територии. Палестина кандидатства за пълноправно членство в ООН, но кандидатурата й беше блокирана в Съвета за сигурност от САЩ, които подчертаха, че държавата може да бъде призната само след споразумение между палестинци и израелци.
За разлика от Съвета за сигурност, в Генералната асамблея никоя държава не може да наложи вето, а повечето (132 от 193) членове подкрепят палестинската кауза. Приемането на резолюция, която формално признава независимостта на държавата, изисква само обикновено мнозинство.
Ако Палестина бъде призната от ООН, тя ще получи достъп до институции като Международния наказателен съд, където би могла да предяви обвинения срещу Израел за военни престъпления или престъпления против човечеството. Въпреки това, в проекторезолюцията съдът не се споменава изрично, а и самите палестинци твърдят, че по-голям приоритет е възобновяването на преговорите с Израел.
Тел Авив искаше гаранции, че еврейската държава няма да бъде преследвана в съда и няма да бъде нарушен нейния суверенитет, но предложените от нейните представители корекции бяха отхвърлени. Палестинският преговарящ Риад Мансур посочи, че "ако Израел действа според международното право, никой няма да им търси отговорност".
Макар всяка държава сама да решава дали приема Палестина като суверенна територия, промяната на статута в ООН ще повиши тежестта на исканията за нова държава в Газа, Западния бряг и източен Йерусалим - територии, окупирани от Израел през 1967 г. Еврейската държава се изтегли от Газа през 2005 г.
Сред самите палестинци в момента има разделение. "Хамас", които контролират Газа, се смятат за победители в последния конфликт с Израел и това повиши реномето им в арабския свят. Управляващите Западния бряг "Фатах" на президента Махмуд Аббас останаха встрани от последните събития. Важно за политическите им позиции е положително развитие в ООН. Даже самият Аббас ще лети до Ню Йорк, за да представи палестинското искане.
