Народното събрание прие на второ четене новия Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.
С това се възстановява Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която, парадоксално, беше закрита преди осем месеца от предишния парламент. Тогава нейните функции бяха разпределени между ГДБОП, следствието, ДАНС и Сметната палата.
Приемането на закона е ключово и за изпълнението на ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
Именно реформата на антикорупционния орган беше сред условията за достъп до европейско финансиране, а след приемането на текстовете беше обявено и размразяването на средства по ПВУ.
Още при закриването на КПК преди осем месеца Европейската комисия предупреди, че България трябва да изгради нов независим антикорупционен орган като част от ангажиментите си по Плана за възстановяване и устойчивост.
Така парламентът връща комисията, но с различен модел на управление и нов начин за избор на ръководството ѝ.
Новата комисия ще се състои от петима членове с минимум 10 години юридически стаж. Един ще бъде назначаван от президента, един ще се избира от парламента, по един ще се определя от общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а петият ще бъде излъчван от Висшия адвокатски съвет.
Предвидено е комисията да започне работа до един месец след влизането на закона в сила, като ще може да бъде конституирана и при избора на трима членове.
Председателят ще се сменя всяка година чрез жребий.
КПК ще разполага с разследващи и оперативно-издирвателни функции, включително възможност за оперативно внедряване. До изграждането на собствени структури комисията ще използва ресурсите на МВР, а в шестмесечен срок ГДБОП и ДАНС трябва да ѝ предадат съответните оперативни дела и архиви.
Законът предвижда и връщането на разследващите инспектори, като за длъжността ще се изискват поне пет години юридически стаж.
Сред новите правомощия е възможността КПК да обжалва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс постановления за отказ за образуване на досъдебно производство.
Разследващите инспектори и държавните служители в комисията ще могат да носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с вътрешна инструкция.
Комисията отново ще поддържа единната електронна система за имуществените декларации на лицата, заемащи висши публични длъжности.
Депутати, министри, магистрати, кметове и други висши длъжностни лица ще бъдат задължени да подават декларации за имущество, интереси, несъвместимост и промени в обстоятелствата в едномесечен срок от встъпването си в длъжност и ежегодно до 15 май.
Предвидена е и възможност декларациите да се подават по електронен път.
Законът съдържа и нови правила за конфликта на интереси. Лице, заемащо публична длъжност, няма да може да представлява държавата или общината по въпроси, по които има частен интерес.
При установен конфликт на интереси или друго нарушение съответното лице няма да може да заема публична длъжност и да участва в избори за срок от една година след влизането в сила на решението.
Парламентът прие още производствата за установяване на конфликт на интереси да не могат да се образуват по анонимни сигнали.
