Има възможност за замърсяване на българския участък на река Дунав заради аварията в Унгария, при която в понеделник се скъса хвостохранилище на алуминиев завод. Експертите обаче са на различни мнения кога, колко и как ще бъде засегната България.
Рискът е теоретичен?
Рискът от замърсяване на българския участък на река Дунав е само теоретичен. Това заяви на извънреден брифинг Асен Личев, директор на дирекция "Управление на водите" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Според Личев евентуално замърсяване у нас ще зависи и от действията на унгарските власти.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова също успокои, че няма опасност от отравяне на българската част на Дунав заради замърсяването в Унгария. Преди заседанието на Министерски съвет тя увери, че проби от реката се взимат непрекъснато.
По информация на експертите на ведомството вероятност за замърсяване на българския участък на практика няма, тъй като Дунав е с огромни обеми, уточни Караджова.
Замърсяване в българския участък на река Дунав може да стигне най-рано след седмица, е оценката на Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав. Ако това се случи, замърсяването ще е силно редуцирано след преминаването му през хидроенергийния възел „Железни врата", който е с обем 2 млрд.куб.м.вода и според Личев суспензията ще се разтвори така до безопасни концентрации.
Прогнозата на екоминистерството обаче сочи, че замърсяването в късния следобед днес ще навлезе в река Дунав, съобщи обаче Асен Личев.
По-рано днес с прессъобщение от МОСВ се опитаха да успокоят, че „унгарските власти предприемат действия за неутрализиране на замърсяването, преди да достигне водите на река Дунав". На брифинга обаче не стана ясно как може да се неутрализира замърсяване с тежки метали, и то във воден басейн, при положение, че в утайката има разяждащо вещество, тя е силно токсична и с висока концентрация на тежки метали, пише „БиНюз".
Ще се отрази тежко
За България ще има отражение от екологичната катастрофа в Унгария, най-вероятно тежко и ще го видим в следващите дни. Това обаче каза Даниел Попов от Информационен учебен център по екология пред Агенция „Фокус". Попов обясни, че това не е първата авария.
„През 2000-та година имаше подобна авария, където се скъса стена на хвостохранилище в Румъния. Там също се изля съдържанието на хвостохранилището, където имаше и цианиди от преработка на злато. Това нещо според документи на екологично министерство тогава е достигнало до българските брегове на Дунав, имало е отражение върху българската част и дори години след това служители на Гражданска защита от Видин и Лом съобщават, че Дунав не може да се оправи от цианидите от тази авария", разказа още той.
Попов подчерта, че дори и отговорните органи не могат да кажат какво точно ще е отражението върху Дунав от тази авария.
Той обясни, че аварии като тази в Унгария от много по-малък мащаб непрекъснато се случват, включително и у нас.
„Пролетта изтекоха отровни вещества от хвостохранилище в река Тополница, преди две години се спука стена на хвостохранилище в Лъки и изтече в река Чепеларска и отново с тежки метали. Това са аварии, които не привличат вниманието на обществеността. Това е проблем, който виси на главата ни всеки ден", отбеляза още екологът.
Природозащитни организации са разтревожени от дългосрочния ефект
Международната природозащитна организация WWF е силно разтревожена от дългосрочния ефект върху околната среда след аварията в Унгария. Това се казва в съобщение до медиите на Международната природозащитна организация WWF.
Вероятно леко радиоактивната и високо корозивна утайка съдържа токсични тежки метали като олово, кадмий, арсеник и хром и досега е покрила около 40 кв. км. По река Марцал е обявена трета степен на тревога, като според експертите практически цялото количество риба по горното течение на реката е било унищожено. Съдбата на дивите животни вероятно ще бъде същата като на домашните.
Утайката е с pH ниво до 13, като в река Марцал се излива киселина, за да неутрализира основата, преди да е достигнала реките Раба и Дунав. Червената тиня все още изтичаше вторник сутринта от хвостохранилището.
„Това е безпрецедентна авария, която засяга дълбоко екосистемите, влажните зони и повърхностните води на региона и показва колко беззащитни са запасите ни от питейна вода", заяви Габор Фигецки, заместник-ръководител на WWF-Унгария.
Според д-р Золтан Илеш, държавен секретар по защита на околната среда на Унгария, страната е съвсем в началото на премахването на последствията. Първо трябва да бъде събрана токсичната тиня, а после да се неутрализира, преди да достигне Дунав, което ще стане след около 5 дни.
За хората от поречието на Дунав разливът припомни трагедията с изтичането на цианиди в Бая Маре, Румъния през януари 2000 г. Тогава се скъса стената на хранилище на завод за добив на злато, а вълната от цианиди и тежки метали бързо се прехвърли от една река в друга, като уби рибата и целия воден живот и отрови питейната вода.
„Надявам се инцидентът в Колонтар да не е толкова сериозен, колкото изтичането в Бая Маре", заяви Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF.
„До момента изтеклата тиня не би трябвало да се окаже пряка опасност за Дунав, но в Унгария наскоро валя много и това ще позволи на утайката да се разпространи по-бързо и вероятно ще навлезе в Дунав. Трудно е да преценим как ще се отрази това на околната среда. Тежките метали не изчезват бързо", припомни още той.
Години и десетки милиони ще глътне ликвидирането на последствията
Повече от година и десетки милиони долари са нужни за ликвидирането на последиците от екологичната катастрофа в Унгария, предаде Росбалт. В момента основната цел на спасителните екипи е да не допуснат отровните вещества, изтекли от резервоара на алуминиев завод, да попаднат във водите на река Дунав. Ако това се случи, под заплаха ще се окажат Сърбия, България, Румъния и Украйна.
Няколко населени места в Унгария практически са залети от токсичните потоци. По предварителни данни от момента на аварията досега от резервоара са изтекли 600 000-700 000 куб.метра токсични вещества.
Унгарският министър на екологията Золтан Илеш заяви, че Унгария ще се нуждае от техническата и финансовата помощ на ЕС за ликвидиране на последствията от екологичната катастрофа.
