Отчаяните опити на здравния министър Стефан Константинов да излезе сух от скандала с цените на лекарствата доведоха до абсурдни законодателни инициативи. "В Закона за здравното осигуряване ще се запише, че цените, на които здравната каса ще плаща медикаментите, прехвърлени от Министерството на здравеопазването (МЗ), ще са не по-високи от цените, на които министерството е плащало през 2010 г.", съобщиха от МЗ. Става дума за препаратите за рак, за редки болести и за трансплантирани пациенти. Според МЗ очакваният финансов ефект ще е 10-15 млн. лв., или средно над 50% отстъпка за всяко от лекарствата.
Причината за законодателната активност на министъра е фактът, че цените, на които касата плаща някои онколекарства, са с пъти по-високи в сравнение с плащаното от МЗ. Препарат за рак, за който МЗ е давало 26 лв., е излизал на касата по 120 лв. Друго лекарство за МЗ е било на цена 25 лв., а за касата - 125 лв. Такива разлики има при повечето медикаменти, преминали от МЗ към НЗОК. Според Константинов това е струвало на касата 6.5 млн. лв. повече, а според касата - 8.5 млн. лв.
Идеята показва управленско безсилие, тъй като мерките, с които бяха постигнати смятаните за ниски цени от 2010 г., са по-пазарни и се базират на по-гъвкава държавна регулация.
Цените, на които МЗ плащаше лекарствата през 2010 г., са по-ниски по няколко причини. НЗОК задължително взема цените, определени в позитивния лекарствен списък, а МЗ прави търгове, при които постига отстъпки. По принцип идеята е в позитивния списък цените да са най-ниските спрямо 8 от най-бедните страни в ЕС. Допреди няколко години самите производители имаха интерес от поевтиняването, тъй като постоянно се появяваха нови препарати на по-ниски цени. Освен това аналитично звено в МЗ постоянно следеше цените на вече регистрираните препарати в референтните държави и своевременно ги понижаваше. В последните 2 години обаче комисията, която прави позитивния списък, 5 пъти претърпя структурни и персонални промени, което блокира за дълги периоди работата й, и нови лекарства не бяха включвани в листата. Вносители твърдят, че агенцията по лекарствата бави над законовите срокове регистрацията на нови медикаменти, а аналитичното звено в МС изобщо не работи и не проверява промените в цените в чуждите фондове. Според МЗ това не е вярно.
Производителите също са длъжни сами да съобщават новите си цени в ЕС, но през 2011 г. е приет текст, според който те могат да се обадят в МЗ до 1 година след промяната. Сега МЗ иска този срок да се скъси. Ако обаче не се подобри вътрешният контрол и позитивната комисия, агенцията и самото МЗ не заработят по-добре, има опасност цените, плащани от касата, да станат още по-абсурдни - години наред те да останат на нивата си от 2010 г., при положение че цените на старите лекарства на пазара постоянно падат, тъй като се появяват нови.
И вчера при въпроса защо нищо не е предприето от 2010 г. досега Константинов прехвърли вината към здравната каса и бившия вече зам.-министър Гергана Павлова, които не го били информирали навреме и не договорили отстъпки. Министърът дори обяви, че е сезирал прокуратурата, че касата не е реагирала, въпреки че е знаела, че плаща по-високи цени. И НЗОК, и Павлова твърдят, че са писали писма на министъра.
МЗ настоява НЗОК също да договаря отстъпки от цените на лекарствата. Досега са намалени цените на 21 от 1600-те препарата в листата на касата. В момента обаче в закона пише, че касата може да го прави, а не че е длъжна. Предложението на МЗ занапред е да се "даде възможност" касата да се договаря за по-голям кръг от препарати.
Министерството също така предлага цените на лекарствата да се реферират и с тези в страни извън ЕС - Турция, Сърбия и Македония, когато даден препарат не присъства на пазара в 8-те референтни страни от ЕС. Идеята е така да се проверяват стойностите, на които продават българските производители. Повечето български лекарства не се продават в референтните държави и се регистрират на произволни цени.
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
