В България съществува разписан канален ред, по който гражданите да изхвърлят старите си лекарства - особено хората, които не искат недопити антиобиотици и обезболяващи да се озоват в околната среда.
Явно обаче този ред - традиционно за администрацията в страната ни - не е нито добре обяснен, нито трайно наложен, нито особено удобен и работещ за гражданите.
Защото въпросът "Къде мога да изхвърля безопасно медикаментите си с изтекъл срок на годност?" се повтаря периодично от години.
Ето как се стигна до идеята за този текст, за да дадем неговия отговор и да ви улесним следващия път. Защото не, лекарствата не трябва да се хвърлят с другия боклук.
Според нормативната уредба медикаментите за домашна употреба се третират като опасни отпадъци, които са под управлението на общините. Тоест за събирането и унищожаването им отговарят самите общини, и всяка е решила въпроса по различен начин със съответната си наредба.
Което пък означава, че стари лекарства по правило не се връщат в аптеките, както може би гласи нормалната логика (а и някои по-стари нормативни инициативи).
••• А управлението на боклука не е лесна работа:
В София например въпросът е решен с мобилни събирателни пунктове, които се появяват в различните квартали по не особено сгъстен график. Той може да се види на сайта на Столичния инспекторат и предвижда пунктовете да се появяват по 1-2 пъти годишно във всеки от районите или общините на града за по няколко часа.
Например хората от "Младост" могат да предадат безопасно старите си медикаменти два пъти годишно - в един ден през март и в един през септември.
В "Сердика" обаче такива отпадъци са събирани само веднъж през 2025 г. - през януари.
В същите пунктове се приемат не само лекарства, но е всякакви опасни битови отпадъци като лакове, бояджийски материали, домакински препарати и химикали, термометри с живак, замърсени с опасни вещества опаковки.
В случай, че за столичани общо 27-те дати за събиране на отпадък в целия град им изглеждат малко, има и втора възможност - да се свържат с фирмата, която има договор с общината за обгрижването на опасните отпадъци.
Всеки може да направи заявка на телефон 08885401300 за извозване на опасни отпадъци, стига да е събрал поне един килограм. Другият начин да връзка и поръчване на посещение за мобилен екип е писмо на office@ecosafebg.com.
Събраните по този начин лекарства се изгарят в инсинератор, което предотвратява попадането на активните им вещества в почвата или водата.
Може ли лекарства да се оставят в аптеки все пак?
Преди години Министерството на здравеопазването опита да създаде подобен ред - не общините, а аптеките да събират медикаментите с изтекъл срок на годност, но той не проработи. Затова и от 2018 г. ангажиментът е на общините.
Това не пречи на аптеките да проявяват самоинициатва и например да поставят контейнери за стари препарати в услуга на клиентите си. При проверка в три аптеки в столицата - включително едната част от верига - обаче ни насочиха към общината и обясниха, че не приемат стари медикаменти. Но невинаги е така - в четвърта аптека, отново част от верига, любезно ни казаха, че можем да занесем старите си лекарства там.
В страната има подобни на София решения. В Пловдив общината периодично организира кампании с мобилни пунктове. Във Варна също има пунктове, които събират отпадъци от различните квартали по няколко пъти в годината.
В Бургас нещата са по-удобни за гражданите - има 19 мобилни центъра за събирането на опасни боклуци, които работят целогодишно, 5 дни в седмицата. Мобилни центрове има и в Русе.
Тази не чак толкова удобна за повечето граждани организация в повечето общини води до логичното - хората или се чудят какво да правят със старите си лекарства, или смятат за неудобно да събират отпадъци, докато се появи мобилен пункт в квартала им. Резултатът са изхвърлени опасни отпадъци в кошчето за боклук и оттам евентуално в сметище. Или пък в тоалетната - и оттам в канализацията.
Така рано или късно тези лекарства, или по-лошо - активните им съставки, ще попаднат във водоизточник или воден басейн.
Активните съставки, т.е. лечебните вещества на медикаментите от сметищата се просмукват в почвата и оттам могат да попаднат в подпочвени води. Така те стават част от питейната вода на някои места, тъй като пречиствателните станции не винаги могат да отстранят напълно устойчивите молекули на препарати като антибиотици, противовъзпалителни и хормонални препарати.
Така стоят нещата и с канализацията, откъдето остатъци от активните вещества попадат в реките и морето.
Това крие риск от антибиотична резистентност. Освен това изследвания показват, че хормоналните препарати във водата може да променят репродуктивните способности при риби и земноводни.
Имайте всичко това наум следващият път, когато решите да разчистите шкафа с лекарства. Защото докато чакаме общините изградят по-добра и удобна организация, можем поне ние да сме по-внимателни къде изхвърляме излишното.
••• Проблемът с медикаментите в реките е голям:
