Обсъжда се пускането на облигации, които да послужат за погасяване на задълженията на НЕК по спрения проект за АЕЦ "Белене".
Това стана ясно от изявление на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, който не поясни кой ще пуска новия дълг - Българският енергиен холдинг или НЕК, която е страна по договора за "Белене", но и в структурата на БЕХ.
Все още текат преговорите с банки, които да отпуснат 55 млн. евро за дълговете на НЕК към БНП Париба. Три от банките обаче отказали, обясни Добрев. Той заяви, че е възможно парите да бъдат дадени от Българския енергиен холдинг, ако не може да се получат добри банкови условия.
Правителството на тройната коалиция изтегли заем от 250 млн. евро, за да започне проекта за Втора атомна. Кредитът трябва да се плати до края на май, синдикиран е от две други банки и очевидно възможности за разсрочване не могат да се постигнат.
Наред с това предстои Москва да ни връчи сметката за окончателното разплащане по "Белене". Не е ясно колко още трябва да доплатим за готовия реактор - 50, сто милиона евро или повече.
Преди ден ръководителят на "Росатом" Сергей Кириенко заяви, че България дължи 1 милиард евро на Русия за произведеното досега оборудване за АЕЦ "Белене". "Росатом" е държавна корпорация, в чийто състав е и строителят на "Белене" - "Атомстройекспорт". Кириенко смята, че решението за спиране на проекта има по-скоро политически характер и не се дължи на добре премислена технико-икономическа преценка.
"Бяхме готови както да изпълним условията на договора, така и за решението на правителството на България", каза Кириенко и допълни, че по-голямата част от оборудването за АЕЦ "Белене" вече е готово, а другата част е в процес на производство.
"След като договорите със заводите са сключени, трябва да се вземе решение - или България ще плати това оборудване и извършената до момента работа, а това възлиза на около един милиард евро, или трябва споразуменията да се разтрогнат и на предприятията да се изплатят компенсации", предупреди шефът на "Росатом".
Според Кириенко поръчаното оборудване може да отиде в централата в Козлодуй, но там за разлика от Белене няма нито проект, нито лиценз, нито разрешение за строителство.
По думите му оборудването може да се приспособи към АЕЦ „Козлодуй" в рамките на пет - седем години, но остава неизясненият въпрос какво ще се случи с него през това време. Кириенко заяви, че в "Росатом" се отнасят с уважение към решението на българското ръководство, но засега не виждат какви ще са следващите му стъпки.
"Изглежда българската страна не разбира добре какво означава да се премести оборудването в Козлодуй и не е ясно какво ще предприеме", посочи ръководителят на "Росатом".
