"В деня на убийството на Мариян ние бяхме заедно. Той ми се обади, а аз отидох до тях. Тогава и двамата бяхме наркозависими. Излязохме навън и решихме да влезем в блок на улица "Чаталджа", за да откраднем нещо", каза приятелят на Мариян, Владимир, пред bTV.
Според думите му Йордан Опиц е застрелял Мариян в лице, без да се замисли. Владимир в момента е се лекува и е на метадонова програма.
Когато стигнали пред блока на Опиц двамата наркомани обаче изпушили по цигара във входа и се отказали да обират апартаменти. Докато си говорили на един от етажите според думите на Владимир се появил мъж на около 30 години, който ги попитал какво търсят в блока. Момчетата му отговорили, че търсят познат и веднага извикали асансьора. На входа вратата била заключена.
"Мариян предложи да излезем през прозореца между етажите. В този момент видяхме 7-8 човека, събрани пред кооперацията", сподели Владимир. Според него непознатият е събрал съседите си, защото ги е помислил за съмнителни.
"Хората застанаха срещу прозореца. Мариян бе пред мен, а Опиц насочи срещу него пистолет. Той заплаши, че ще ни убие, ако скочим", добави момчето. Мариян обаче се е изплашил и е решил да бяга.
"Категорично Опиц застреля Мариян в лице, а не в гръб. Той дори не се замисли дали да го убие. Приятелят ми нямаше никакво оръжие. Предполагам, че след като е избягал, се е скрил някъде и после е починал от раната", добави Владимир.
Според момчето Опиц веднага след това е влязал в кооперацията, блъснал го е в пощенските кутии и му е казал: "Имаш късмет, че нямах пушка, щях да ви направя на кайма".
Владимир е започнал да вика за помощ, дори се е разревал. Полицията е пристигнала и е задържала двамата на разпит. Оттам нататък историята е ясна. Опиц е в затвора, а Мариян е мъртъв.
"Да беше стрелял в краката, той го уби целенасочено", каза Владимир.
Ето и най-сериозният от всички примери. Неотдавна близо до някакво пернишко село някаква мутра взела на концесия малък язовир с цел развъждане на риба. По някаква незнайна причина разрушил преливника на стената с багер. Това по принцип е доста трудна задача. И доста опасна – ако водата няма от къде да прелее и не работи основния изпускател, съвсем сигурно е, че стената ще се разруши. Хората в селото са знаели какво върши, но никой не го издал. Трагедията е била предотвратена от неколцина хидроинженера, които посетили мястото, когато до аварията оставал около час. Посред нощ вдигнали селото на крак. Влезли в стената, срязали изпускателя и аварията се разминала. Та въпроса е, да се преодолее безразличието и да не се мълчи.