Българските избиратели, готови да гласуват за нова партия, през май са намалели повече от два пъти спрямо месец по-рано. Това показват данните на държавните социолози - Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), от проучване в последната седмица на май сред 1000 българи в 86 населени места.
Изследването излиза броени дни след като на 10 юни Меглена Кунева учреди своята партия "България на гражданите", на която всички социолози дават дял между 5 и 6% още преди да се появи на бял свят.
Едва 15% от българите биха подкрепили нова политическа формация, докато през април са били 31%. Това е и най-ниският регистриран от НЦИОМ дял на заявяващи, че биха подкрепили нова партия от март 2011 г. насам. Според анализа интересът към нови политически проекти намалява - или в някаква степен вече е задоволен.
За нова политическа формация биха гласували главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове. За последните месеци не регистрираме съществени промени в социално-демографските характеристики на избирателите, които биха подкрепили нова партия, казват от НЦИОМ.
Към нова партия се ориентират по-често избирателите, които определят своите политически възгледи като центристки. Делът на готовите да подкрепят нова партия към момента е два пъти по-висок сред избирателите с дясно-центристки възгледи, отколкото сред тези с ляво-центристка ориентация.
Процесите на трансформация вдясно, както и "роенето" на националистическия вот водят до търсене на нови политически субекти именно пространството, определяно като център-дясно.
Новите партии засега не успяват да привлекат интереса на политически апатичните българи. Едва 18% от негласуващите биха подкрепили нова формация. Затова нововъзникващите формации се "целят" предимно в политически изкушения електорат.
Част от новите партии се опитват да привличат избиратели, представяйки се за "по-доброто лице" на вече познати политически идеи. По традиция българските политици смятат за по-лесно и ефективно да "изтеглят" политически активни избиратели от опонентите, вместо да включват в политическия живот хората, които трайно отказват да участват в него.
Една от хипотезите, които често се разглеждат във връзка с предстоящия парламентарен вот, е свързана с необходимостта от евентуални партньори на ГЕРБ, която запазва лидерските си позиции пред БСП и ДПС.
Макар и с невисоки дялове, като най-подходящите политически партньори на ГЕРБ са посочени "България на гражданите" и СДС от по 9%.
Едва 5% от интервюираните допускат, че е възможно бъдещо политическо партньорство между ГЕРБ и БСП.
Над две трети от българите не са убедени в необходимостта ГЕРБ да си партнира с която и да е друга политическа формация.
Една четвърт от интервюираните посочват, че ДПС е най-добрият избор за политически партньор на БСП. Всеки десети участник в проучването е на мнение, че новата партия на Меглена Кунева също е възможен партньор на БСП.
Самите симпатизанти на новата партия "България на гражданите" също гледат на БСП и на ГЕРБ в равна степен като на възможни партньори.
Ако игнорираме отношението си към една или друга партия, не може да се отрече, че хода на Станишев да вдига шум до небесата за несъвместимостта на БСП с ГЕРБ работи. Те не че не са от една Партия родени, но дори и така все пак се създава някакво чувство за опозиционност. Странното е защо другите не застават в такава позиция, дори Кунева, въпреки острите си изказвания не отмива чувството, че поне приема съществуването на ГЕРБ - т.е. враг, но част от играта. Точно в това само мишока успява да внуши идеята, че счита ГЕРБ за напаст, стихия някаква, а не партия - част от политическия плурализъм. Това излизащо само от БСП звучи като заговор, като фалшификация и предварително дискредитиране на всякакво наистина опозиционно отношение, което за много хора (вкл. и мен) задължително трябва да включва и подобно отношение към сега управляващите - т.е. да ги счита за опасна стихия. Възможно е Станишев да е откровен или БСП наистина (както аз често казвам всъщност като силно вероятно предположение) да е изпуснала собствените си диви кучета и да е уплашена от това, което творят, но обратното обяснение е също толкова логично - окупиране на идеите, без които никаква истинска опозиция на сегашното положение не може да бъде приета за такава. Да не забравяме и завъртането на 180 градуса на Яне - всичко това добавя съмнения и съмнения и как тогава някой да иска още една нова партия в същия тоя театър? На нас ни е писнала пиесата заедно с актьорите, сценаристите и режисьора, а не само едните - актьорите например. Това ни поставя в идиотското положение - законния начин да изисква този, който ще разтури пиесата всъщност първо да се включи в нея. Случвало се е толкова пъти, че вече никой не вярва, а управляващите (не само буквално, но и всички лица ц опозиционни и властови маски), те просто все още не могат да разберат, че натрупват в народа потенциал за непоносимост към самата структура на държавата, а това може да доведе един ден до последствия, които не искаме да преживяваме в 21 век. Българските олигарси, борчета и други примадони с мускули и бели роклички или без мускули - всичките те са просто страхливци и комплексари и никой не може да ме убдеи в обратното - само човек много несигурен в себе си може да се чувства сигурен единствено, ако контролира всичко и не дава свобода на другите да се развиват - че да не го надминат или отместят ... Независимо от цвета, името и поведението най-голямата тежест на вратовете ни идва не толкова от червените им задници и ДС-арско-милиционерската им същност, а от органичната неспособност на тия хора да живеят като равни с другите. За тях победата не е изява на "Аз"-а, а подтискане на "Ти". Никаква партия от подобен материал не би могла да реши нашите проблеми, единственото, което новите лица правята е да лъжат по-добре или по-зле "зрителите" за същността на пиесата и ние го виждаме. Жалко, че много хора не помислят колко струват "ефектите" и "фойреверките" на сегашната власт и пригласят на действия, които въобще не са това, което изглеждат, жалко че мнозина се вързват на опозиционността на антагониста в пиесата и т.н. Нашето събуждане е пряко свързано с излизането от салона, хвърлянето на домати и развалени яйца по актьорския състав и освиркването на режисьора. Ако пък някой от актьорите наистина е това, което играе и не лъже - е тогава и без тая пиеса ще си намери "работа" и няма защо да се продължава това фиаско заради него/нея. Колко абсурдно, а? За толкова много българи единствения източник на идеи и информация идва от тая сцена, от пиеса създадена и играна от хора със скрити страхове, комплекси и вродена неувереност. Ние ли сме лошия материял или сме позволили на лошия материял сред нас да ни държи насядали на неудобните седалки, докато му писне да ни разиграва сценки?
MacAllister много добре, ама това трябваше да го напишеш като статия. Много е дълго за коментар, а и да хабиш едно хубаво и ангажирано мнение като коментар под безлична статия не си заслужава.
От 1990 г. насам, България е управлявана от "опасни стихии".