Макар гневът в Ню Йорк да поутихна, демонстрантите от "Окупирай Уолстрийт" все още не заглъхват. Около 15 души от движението тръгнаха от Вашингтон на 45-дневен поход към южния щат Джорджия.
Те смятат да изминат 1100 км, като по пътя ще спират в градове с палаткови лагери от движението и ще организират митинги, където няма лагери, за да искат икономически и социални промени и да информират местните жители за целите на движението. Някои от участниците в похода са участвали в предишен поход през ноември от Ню Йорк до Вашингтон.
Стотина демонстранти от протестното движение се стекоха преди ден край хотел "Шератон" в Ню Йорк, за да протестират срещу среща на американския президент Барак Обама с дарители за предизборната му кампания.
"Окупаторите", обградени плътно от полицейски кордон, скандираха: "Обама е корпоративна кукла на конци" и "Президентът идва в града ни само за да събира пари от каймака на богаташите".
Въпреки напористостта им до арести и сблъсъци не се стигна, тъй като полицаите бързо връщаха обратно всеки, прескочил загражденията.
Преди това Обама бе в Пенсилвания, където заяви пред симпатизанти, че икономиката е изложена на риск, ако републиканците не склонят да бъдат вдигнати данъците на богатите американци.
Президентът предизвика опонентите си с въпроса: "Какво избирате - да запазите данъчните намаления за неколкостотин хиляди богаташи, или да подкрепите свалянето с 2 на сто на социалните осигуровки, които ще помогнат на работещите американци?"
Проучване на института "Расмусен" обяви, че при "хипотетични" президентски избори днес кандидатът на републиканците Нют Гингрич би спечелил с 45% срещу 43% за Обама.
В Брюксел излизат 80 000 белгийци
Синдикалните организации в Белгия са в основата на днешния протест, който извади по улиците на Брюксел около 80 хиляди белгийци.
От сутринта не работи голяма част от обществения транспорт в Брюксел и други големи градове, предимно в южната, френскоезична област Валония. Стачкуват също пощенски и административни служители и учители.
Протестът е срещу договорения от политиците антикризисен бюджет за догодина, който предвижда сериозно орязване на обществените разходи, повишаване на пенсионната възраст, и поетапно намаляване на парите, които се изплащат на безработни и социално слаби. Синдикатите смятат, че е застрашено и традиционното индексиране на заплатите, а един от основните им лозунги днес е "Дългът и вината за него са техни, а не наши".
Дългът на Белгия вече доближава 100 процента от брутния й вътрешен продукт, неотдавна беше намален и кредитният й рейтинг. Протестът идва в момент, в който политиците - след година и половина преговори, се споразумяха за правителство. Работодателските организации определиха деня на гнева като проява на национална безотговорност и призоваха да не се провежда, синдикатите обаче не се съобразиха.
А "говорещите глави" чертаят планове
Докато по улиците на Европа шестват недоволни от тежките икономии хора, френският президент Никола Саркози в пламенна реч начерта необходимостта от нови основи на нова Европа.
Франция и Германия се борят за ново европейско споразумение, потвърди френският президент Никола Саркози в изявление, посветено на кризата в Европа. Междувременно и германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа е на път да създаде бюджетен съюз. В реч пред депутатите от Бундестага тя заяви."Ние не само говорим за бюджетен съюз, а сме и на път да го осъществим - бюджетен съюз със стриктни правила поне за еврозоната".
Еврозоната трябва да се насочи без страх към приемане на повече решения с квалифицирано мнозинство, заяви Саркози в речта си в Тулон. В понеделник той ще има нова среща с Ангела Меркел за съгласуване на френско-германските предложения за промяна на европейските споразумения.
За бъдещия съюз се заговори преди дни, когато стана ясно, че има възможност 6 финансово стабилни страни - Германия, Франция, Финландия, Холандия, Люксембург и Австрия, сами да издадат еврооблигации. Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че в този съюз могат да бъдат включени България и Швеция, които не са в еврозоната.
Европа има нужда от повече политика и политическа отговорност, наблегна президентът. Той защити идеята за вписване на "златно правило" за бюджетна стабилност в конституциите на европейските държави и приемането на бързи и автоматични санкции при нарушение на бюджетната дисциплина. Саркози не коментира разногласията относно евентуална промяна на функциите на Европейската централна банка, като подчерта нейната независимост и решаващата й роля в кризата.
Европа рискува да бъде пометена, ако не се съвземе, предупреди президентът, който се бори за нов президентски мандат на изборите догодина. Според него изоставянето на еврото би удвоило дълга на Франция. Саркози настоя и за преразглеждане на Шенгенското споразумение. В духа на политическата традиция, опозицията във Франция критикува речта на президента, а съпартийците му я нарекоха "смела" и "искрена".
Лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен обвини президента в загърбване на националния суверенитет.
