Програмната декларация на кабинета "Борисов 2" беше ключовият документ, който забави преговорния процес между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, но в крайна сметка даде облика на новото управление и се превърна в свързващо звено на политическата формула.
Програмата е разделена на 20 основни политики и включва целите на бъдещото управление - от разделянето на прокурорски и съдийски Висш съдебен съвет до въвеждане на обществен контрол върху работата на Главния прокурор, от запазване на Валутния борд до кадровите промени в БНБ, от стратегията за сектор "Сигурност" до подготовката за българското председателство на ЕС, от разчета на мегаенергийните проекти до създаването на "катастрофичен пул" за справяне с бедствията, от регулирането на медийната собственост до въвеждането на активна регистрация за гласоподавателите.
Вижте в галерията цялата програма на втория кабинет на Бойко Борисов.
В програмата има куп точки, които звучат прекрасно. Дано не останат само добри пожелания. Винаги ме е учудвало защо не се въвежда по-строг контрол върху програмите и обещанията на политици, партии, правителства. Не би било твърде трудно, например, да се въведе някаква метрика за всяка от точките в тази програма, въз основа на която да може да се даде количествена оценка на правителството както по време на изпълнение на мандата му, така и след като той привърши. Естествено, трябва да се внимава тези метрики да имат смисъл и да не позволяват твърде лесното им оптимизиране чрез съществени компромиси във важни, но неоценявани/неоценяеми аспекти, което само по себе си не е лесна задача. От друга страна, има начини този проблем да се намали съществено. Например, изборът на тези количествени мерки за оценка би могъл да идва главно от опозицията - така би се избегнал възможният конфликт на интереси. Също, ако тези измервания не са едно и две, а няколко стотин, то това би намалило ефекта на систематичната грешка, породена от невъзможността да се вземат под внимание всички важни аспекти, както и от изконната неизмерваемост на някои от тях.
Звучи ми като сборник с лозонги и пожелания в насипно състояние. Събрани без особена връзка помежду им. Зачетох се и още на втората точка - Правосъдие, се натъквам на проблем. Съдебната власт. Ще я правят едновременно по-независима и по-отчитаща се. Добре де, ама тези двете неща не са ли противоположни? По-нататък от текста се подразбира, че се има предвид да се прави /от политиците/ независима от... политиците /не е шега ей / и отчитаща се пред "обществото" /кой?, къде?, кога?, как?... и кое е това "обществото"/, обаче това не е много уточнено и откровеното противоречие в главната теза за мен има явен превес което ме кара да си мисля, че резултата от тази дейност ще е по-независима от гражданското народонаселение и по-стриктно отчитаща се пред политическата върхушка съдебна власт. А иначе тя не че няма нужда от оправяне, и колкото и да е парадоксално - едновременни действия в противоположни посоки. Такива ми тиработи до точка 2...
...лозунги... Писането на български с използване на латиница напоследък ми се отразява катастрофално на правописа.
Стигаме до точка 3 - Икономика. Пак пожелания без съдържание. Тук има нещо, което от известно време ме смущава. Аз не съм професионалист в икономическата наука и нека някой по-компетентен в областта на икономиката ме поправи ако греша, но на макрониво икономическата и по-специално финансовата ситуация в страната ми изглежда така: България няма право самостоятелно и независимо да променя количеството на финансовия ресурс в страната /да "печата пари" /освен лошата конотация//, няма право и да променя относителната стойност на валутата си спрямо останалите световни такива. Заедно с това външнотърговския баланс е отрицателен /силно/. Значи финансовите средства в страната необратимо намаляват, което означава, че страната разполага с все по-малък финансов ресурс /при остра нужда от все по-голям такъв/. Като се добави и това, че дори и дефлацията /макар и може би нежелана/ е ако не невъзможна то поне силно затруднена от валутния борд, то единствения начин, за някакво увеличаване на "консумирания" капитал е повишаване на оборотността му - не намаляване а увеличаване на цените /!/, изкарване на парите от банките /за което банковата нестабилност всъщност може да се окаже от полза / и увеличаване на потреблението /чрез живот на принципа "днес да живеем, че утре може и да няма" - възглед, който в Америка винаги е бил насърчаван/ - защото без потребление никакво "облекчено кредитиране" и други подобни фрази не могат да помогнат на икономиката. Или това, или някакво финансово магьосничество. Пак казвам - поправете ме ако греша, но ако не се промени нещо генерално в тази сфера, как може да се предполага, че някойвъобще може да подобри нещо в областта на икономиката и особено - на повишаване на жизнения стандарт?
Хаха, Пепе, то и аз изчетох с най-голям интерес т. 2 - "Праавосъдие"... Благопожелателна точка, бих казал. Иначе - за увеличаване на капитала има просто и ефективно решение - повече емигранти и генерирани от тях нети парични потоци Е, шегувам се, разбира се, но съм любопитен какво ще донесе политическата зима
Без да си давам труда да чета програмата е ясно, че документ от 15 страници е абстрактен, общ и благопожелателн. Искаше ми се вместо толкова време да се срещат и да губят време, да сътворят нещо като драфт на конкретни законопрокети, които ще прокарват, за да може поне първите 6-12 месеца да се знае какво ще се прави и да се доработват само детайли, а нататък вече по отработена схема. Този нестабилен вариант, където коалиционните партньори се контролират един друг и са принудени да правят компромиси изглежда по-добър от "бетонната" схема при ореха, където лидерите се разбираха, а депутатите само гласуваха. Опасявам се обаче, че при толкова общо формирани програми, тези ще се изпокарат още на втория месец.
Основният проблем е в системата. Кризата, не само у нас, а и по цял свят, съвсем точно беше определена като "системна" криза. А, както е известно, от системна криза се излиза само по един начин - чрез смяна на системата. За това намирам за абсолютно безсмислено да се четат програми, да се гласува - тези неща само възпроизвеждат сегашната система. Това е. Изхода е в смяна на системата, а не в ремонти или корекции на отделни детайли от нея. Илюзия е да се смята, че подмяната примерно на сегашния елит с честни и добросъвестни хора, би означавало смяна на системата. Елитът е част от нея и рано или късно ще се корумпира, защото самата система е корумпирана като цяло. Виж, каква следва да е новата система - това е доста трудно да се прогнозира, поне за мен. Мога само да кажа, че ако тя се появи, сигурно ще е съвсем различна като качество от сегашната. Толкова различна, че въобръжението се затруднява - прекалено е обременено с информация за сегашната система, че да може да си изгради представа за новата. Но, това пък съвсем не означава, че трябва да спрем с опитите.
>Без да си давам труда да чета програмата е ясно, че документ от 15 страници е абстрактен, общ и благопожелателн Може би не е зле да си дадеш труда да я прочетеш (не е "Война и мир"), особено ако желаеш да й приписваш някакви характеристики. Всъщност в програмата има доволно много доста конкретни, постижими, измерими точки, за изпълнението на които могат да се направят съвсем определени, реални стъпки. За съжаление, както отбелязах в първия си коментар, вероятно никой няма да се наеме да подходи систематично към измерването на работата на правителството по собствената му програма.