Всяко пето домакинство в България остава засегнато от кризата, а 2/3 от тях трудно свързват двата края, посочват в проучване Институт "Отворено общество" и Световната банка. Въпреки това до края на годината българите очакват да живеят по-добре. Авторите на проучването обаче посочват, че умереният оптимизъм няма здрава икономическа основа.
През март 2011 г. делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23% от близо 29% година по-рано.
Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%.
Тежестта на кризата върху домакинствата остава. В един или друг момент всяко второ домакинство е било засегнато от нея, а 10% са постоянно потърпевши. Българинът продължава да се ограничава и в потреблението, казва директорът на програмата Боян Захариев по БНР.
"Разходите за битови нужди, дрехи, основни храни, медицински и образователни услуги са също толкова ограничени както беше и в предишните вълни, а при най-бедните хора над половината казват, че са намалили консумацията си на храна или пропускат хранения - това са 20 процента. Говоря вече за най-бедната част", коментира Захариев.
Тези 20 на сто продължават да стоят под официалния праг на бедност, но други две трети едва печелят толкова, колкото им е необходимо да изхарчат. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат е 246 лева на човек от домакинството.
Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище - малко над 21%. Освен че две трети от домакинствата едва свързват двата края, а 5% затъват в дългове.
И броят на загубилите работа остава по-голям от броя на наетите, но все пак българите, които очакват да живеят по-добре до края на годината, са с 5% повече от 2010 г.
Според Захариев при домакинствста все още няма раздвижване при заетостта и търсенето. По думите му, дори някои позитивни макроикономически сигнали да са знак за реално и повсеместно икономическо раздвижване, ще мине най-вероятно година преди те бъдат усетени от тях.
За съжаление, през отговорите на домакинствата в темповете на съкращаване на персонала все още не се забелязва намаление - и те все още превишават темповете на намиране на намиране на работа, макар и с малко, каза Боян Захариев. Засега още няма сигнал, че бързо ще започне да намалява безработицата.
Спадът в средните доходи е спрял, но различията в разпределението им са се увеличили.
Пазарът на труда е нестабилен, като броят на хората, които заявяват, че са си намерили работа през последните 12 месеца е по-малък от броя на тези, които заявяват, че са я загубили.
По последни данни безработицата през март е била 9.52%, което незначителен спад спрямо предходните 2 месеца, когато е била 9.78 на сто - по данни на статистиката. Според Евростат обаче България е в топ 3 на страните в ЕС с най-много безработни.
Кризата води до депресии и разстройства
Нервните разстройства, особено сред младите хора, се увеличават. Основните фактори за това са финансовата криза, увеличаващата се безработица и духовното обедняване на българите, казва д-р Нина Ташкова, психиатър в Първа многопрофилна болница за активно лечение София, цитирана от БТА.
През последните години все повече се забелязва тенденцията за увеличаване на сериозните депресии на хората на възраст между 25- и 40-годишна възраст, посочва психиатърът.
Зачестяват невротичните състояния - паническите пристъпи и тревожните разстройства. Наблюдава се тенденция за снижаване на възрастовата категория при младите хора - що се отнася до депресиите и тревожните състояния.
Сериозните психози също се увеличават, отбеляза психиатърът. Проблемът се подсилва и от зачестилата злоупотреба с алкохол. Все по-често от този проблем страдат жените, посочи тя.
Д-р Ташкова цитира данни, според които през 2020 г. депресиите ще се превърнат в третото най-разпространено заболяване в света след сърдечносъдовите и раковите заболявания. През последните три години са се увеличили и случаите на самоубийства.
Най-уязвими от нервни разстройства и емоционален дискомфорт са хората в активна възраст - между 30 и 40 години. Освен недостиг на финансови средства, най-чест проблем за тях е, че те трудно се намират, трудно се обвързват и се решават да имат деца.
Не го вярвам. Къде са тези 2/3-ти? Та на улицата почти не може да се срещне кола над 10-годишна. В МОЛ-овете е пълво с хора, които не просто разглеждат, а пазаруват. Магазините за хранителни стоки ще ги подмина. И в най-тежки времена се яде. Ранните записвания за почивки през лятото приключиха още през февруари.... Това че огромна част от хората още работят в сивия сектор е друго. Да, така по тази логика и 3/4 от хората у нас са бедни.
От страни нещата изглеждат различно г-жо Н. Танеф. Безработните в България, по статистически данни, са само тези които се регистрират в бюрата по труда, а те са много повече. От тези бюра реално свястна работа никой не ти осигурява и много българи не си правят труда да се разкарват по няколко пъти в месеца до там. Но дори и да работят 2-3 члена от едно семейство при среден доход на глава 300-400 лв. - това си е пълна мизерия. С тези пари трудно може да се купи нова кола, да се осигури нормално образование или да се посещават кина опери , театри , камо ли почивка през лятото в нормална обстановка или пазаруване от МОЛ. Просто едното става за сметка на другото Така е в големите градове за поне 70 % от населението , за селата с изключение на бакалина и кмета трагедията е пълна
УмЕн, то и доходите на хората за статискиката са само тези, декларираните.
А кафенетата са пълни в чист работен ден и всеки има GSM, по който звъни за щяло и нещяло. Всяко семейство разполага с кола (стара, но купена и карана на всяка цена) и почти всяко семейство е с поне едно жилище, било то и наследствено. В по-големите градове автомобилният трафик не стихва, а МОЛ-овете са вечно пълни. Ако попитате работодателите, които плащат една от най-високите ставки в Европа за осигуровки на единица служител, те все по-трудно намират квалифицирани и качествени кадри, които могат да вършат работа. Ако някога имате възможност да преглеждате приток на CV-та за отворени позиции ще видите, че хората са масово неграмотни, не знаят как да си съставят CV-то, не знаят езици и не им стига акълът как да се представят и "продадат" труда си, кандидатстват механично за позиции, за които категорично нямат опит и познания и искат заплати, които не могат да изработят. Българите имат още много усилия да положат, преди да се оплакват, че са бедни заради обстоятелствата и някой наистина да им повярва!