Демокрация в отстъпление

Повече от две десетилетия след 1989-а България продължава да е в състояние на "полу-консолидирана демокрация", заедно с Румъния, Сърбия, Македония и Хърватия. За разлика от тях централноевропейските и балтийските държави са се развили до консолидирани демокрации, сочи годишният доклад "Страни в преход" на американската неправителствена организация Freedom House.

"През последните 10 години България стана член на НАТО и ЕС, властта се сменя мирно, няколко правителства изкараха пълния си мандат и има стабилни парламентарни и правителствени структури, активно гражданско общество и свободни медии. Но на този фон отминалата 2011г. редица събития и процеси изтъкнаха системни предизвикателства пред българските демократични институции. Президентските и местните избори показаха остра административна неефективност и забавено огласяване на резултатите. Неефективността и корупцията в средите на правораздаването все още са смятани за значително препятствие в борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност", се казва в доклада за България, чийто автор е Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

В доклада се анализират промените в седем категории, по две от които България е отстъпила през миналата година. Първият е състоянието на правораздаването, в което затъват "увеличените усилия за борба с корупцията и организираната престъпност", пише в доклада на Freedom House. Правораздаването страда от дълги процедури, отлагания, дефектно досъдебно производство и отмяна на обвинения поради технически детайли. Отбелязано е забавеното създаване на специализирания съд за корупция по високите етажи, скандалите с Висшия съдебен съвет, конфликта с вътрешния министър Цветан Цветанов.

Другият показател в отстъпление е изборния процес. В допълнение на обичайните обвинения в купуване на гласове и манипулиране на резултатите, за президентските и местните избори е характерна административна неефективност, виновна за проблемите с избирателните списъци, дълги опашки за гласуване и забавено огласяване на резултатите, пише в доклада.

Без промяна остава критерия качество на управлението. Посочва се, че общественото доверие към премиера Бойко Борисов и правителството му не се различават съществено от тези показатели за предходните три правителства. "Продължава практиката правителството да действа ad hoc и отсъства по-прагматична стратегия за управление", поради което оценката за 2011 г. по този критерий остава непроменена.

Няма забележимо подобрение и в ефективността на местните власти, които бяха избрани през 2011 г. сред остри критики и продължаващи обжалвания в съда на резултатите от изборите.

На нивото от 2007 г. е и състоянието на гражданското общество. В края на 2011г. е имало регистрирани 9137 неправителствени организации, от които 0.5% са клонове на чуждестранни структури. "Способността на НПО да набират средства в България са ограничени, което пречи на оформянето на силни връзки между тях и общностите, за които работят. Отсъствието на конкретни регулации за лобизма също създават пространство за съмнителни практики и пречи на способността на гражданските структури ефективно да изразяват и преследват интересите на различни части от обществото".

След влошаването на показателя за независимост на медиите през 2009 г. в последвалите години България продължава да се намира на същото ниво. През 2011 г. продължава концентрацията на собствеността на медии и растат обвиненията за припокриване между медийни и политически интереси. Освен смяната на собствеността на водещи всекидневници като "Труд" и 24 часа", в доклада се посочва, че от 2009-2010г. на пазара за печатни медии има нов играч - Нова българска медийна група, която увеличава контрола си над пазара. "Съществуват множество обвинения, че групата е създадена с кредити от банка, която оперира финансите на държавни компании и институции, но тези обвинения не предизвикаха последваща ревизия от антимонополната комисия или други органи за това дали има незаконна форма на държавна помощ или незаконна концентрация. Според конкурентите й групата контролира близо 80% от разпространението на печатни медии в страната."

Петият критерий, по който няма съществена промяна е борбата с корупцията, където България е на едно и също ниво от 2009 г. "Системата от структури, чиято задача е да се борят с корупцията, продължава да страда от липса на достатъчно координация и ясни отговорности и отчетност."