Еврото поевтиня тази сутрин до 1.2302 долара - най-ниската му стойност от четири години насам, заради опасения за дълга и икономическия растеж на европейските страни. Понижението задмина дори спада от октомври 2008 г., последвал колапса на американския банков гигант "Лемън брадърс".
В Токио в понеделник сутрин еврото спадна до най-ниската стойност към долара от април 2006 г., когато единната европейска валута достигна 1.2119 долара.
Инвеститорите продължават да хранят опасения от големия дълг на редица страни от еврозоната, въпреки гигантския спасителен план за 750 милиарда евро (около 1 трилион долара), изготвен миналата седмица от ЕС и МВФ.
"Не само проблемът с гръцкия дълг обременява еврото, но и страховете от заразяване на други държави", отбеляза пред икономическото издание "Дау Джоунс нюзуаърс" Хидеаки Инуе от "Митсубиши тръст & бенкинг".
Наред с това, мерките за ограничаване на разходите, обявени от други членки на еврозоната като Испания, Португалия, Италия и Франция предизвикаха безпокойство за бъдещето на икономическия ръст в Европа.
"Опасенията, че острите бюджетни икономии в еврозоната ще ограничат растежа в региона продължават да тежат на еврото", коментира Джон Кирякопулос от Националната банка на Австралия в Сидни.
Европейската валута поевтиня и по отношение на японската парична единица, като падна късно в петък до 113.38 йени.
Финансовите министри от еврозоната се събират днес, 17 май, в Брюксел, за да се опитат да намерят начин да спрат срива на единната валута.
Според мнозина анализатори за поевтиняването на еврото е допринесло и силно негативното изказване на Пол Волкър - икономическия съветник на президента на САЩ Барак Обама. Волкър прогнозира дори "крах" на единната европейска валута.
По думите на президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише европейската икономика продължава да преживява най-дълбоката си криза от Втората световна война, та дори и от Първата световна. В интервю за "Шпигел" Трише сравнява напрежението около дълговата криза в еврозоната със срива през 2008-а на "Леман Брадърс", посочвайки, че "пазарите вече не функцонират".
Въпреки спасителният план за Европа, страхът отново се натрупва във финансовите пазари, този път заради опасения, че най-големите банки на Стария континент са изправени пред натоварвания, които ще осакатят европейските икономики, пише "Ню Йорк таймс".
За европейските банки проблемите са два. Разходите по краткосрочните заеми растат, което може да накара институциите да намалят новите кредити и да си поискат старите, което ще се отрази неблагоприятно на икономическия растеж. Същевременно някои институции в по-стабилни икономики като Франция и Германия задържат големи количества облигации от свои по-нестабилни съседи като Испания, Португалия и Гърция.
Инвеститорите се опасяват, че тъй като много правителства страдат под тежестта на огромни бюджетни дефицити, дълговете на по-слаби държави от еврозоната ще трябва да се преструктурират, което силно ще понижи стойността на облигациите им. Това би нанесло тежък удар на европейските финансови институции и може да засегне глобалната банкова система.
