"Повелителят на мухите" - това беше първото нещо, за което се сетих, когато прочетох новината за тийнейджърите, пребили служител в кафене в столичен търговски център.
Младежите обикаляли из мола, заяждали се с посетителите, плюели по някои от тях и въобще се държали като пълни гамени, когато злополучният служител - не кой знае колко по-голям от тях самите, им направил забележка.
И те го пребили до кръв и комоцио заради тази му постъпка. Без угризения, без мисъл поне трима от тях са докарали младия мъж до мозъчно сътресение, потенциално застрашавайки живота му.
Ясно е, че момчетата в тази възраст са малки диваци, чиито действия се дирижират най-вече от хормоните им. Агресивни, буйни, склонни към поведение на глутница, в която тартор е най-силният, а не най-умният.
Още повече - рядко мислят за последствията от действията си, освен ако не са научени от родителите си. Или докато в един момент вече не е твърде късно.
За своите 13 до 16 години живот на тази Земя тези тийнейджъри вече би трябвало да имат достатъчното възпитание, което да им казва какво е допустимо да правят и какво - недопустимо. Какво е добро и какво е лошо.
Очевидно обаче възпитанието не е било достатъчно, за да ги озапти да пребият човек на публично място, заобиколени от хора и камери.
По-лошото е, че това не е изолиран инцидент. Само преди месеци имаше поредица от атаки срещу чужденци - мигранти, но и туристи, които пак бяха извършени от тийнейджъри.
Много други подобни случаи изобщо не придобиват публична гласност, но попадат в същия модел - нахакани хулигани, ненавършили още пълнолетие, правят проблеми на обикновени граждани и понякога стигат до директна физическа саморазправа.
Пак се връщам към "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг, в която той разказва за група катастрофирали на самотен остров момчета и как те постепенно подивяват и се превръщат в агресивно племе.
Сегашните тийнейджъри не са оставени на самотен остров, но растат в среда на обществен хаос, който ги тласка именно към подобно поведение.
Оставени на социалните медии и инфлуенсъри, тези деца наблюдават от първия ред как разделеното ни общество поставя под съмнение самата идея за морал, приличие и добро.
Някои биха казали, че тийнейджъри като тези имат нужда от здрава родителска ръка и повече ред и дисциплина. И вероятно ще са прави.
Въпросът е, че само това не стига.
В среда, доминирана от социалните медии с техните бързи допаминови награди за мозъка, където съмнителни инфлуенсъри проповядват още по-съмнителни идеи за това какво е мъжеството, децата освен всичко друго имат нужда и от добрите примери.
Имат нужда да говорят редовно и смислено с родителите си за неща като морал, принципи и какво е добро. Имат нужда да се научат да мислят сами и да осъзнаят, че всяко действие има своите последствия.
Може би в такава ситуация бъдещето ще изглежда по-добро и по-светло. Засега обаче нещата не стоят по този начин.
