Човек и добре да живее, попада в българска механа. А там - о, чудо!
Бъклици с народни мотиви палаво се поклащат по неизмазаните тухли и напомнят възбудени момински гърди. Връзки с чесън, лук и сушени чушки висят над главите ни и току ни погалват по бузките, които червеното вино алено щипе пак.
Покривките са класика - червено на шевици с дупки колкото детско кутре в тях.
Името - и то класика! "В двора на бай Дешко", "Под асмата на кака Мара". Или пък "Старата къща", "Везаният калпак", "Бронзовото бакърче"...
Но менюто, ех, менюто, там се шири необятен речник от термини, който цели да ни навее асоциации с дъхави манджи с балканска чубрица и сочни салати с мандраджийско сирене, но всъщност може да се преведе простичко с моята безценна помощ.
Например:
"По селски"
Терминът "по селски" трябва да сведе до нашето знание, че в кухнята има скрита една баба, родом от село Крачунка (Дряново), която неуморно върти манджите така, както нейната баба ги е правила. Но това, разбира се, са само пожелателни мисли.
"По селски" обикновено значи нещо, направено по метода джаста-праста, едно през гьотере и през куп за грош. Може и трите заедно.
Доматите и краставиците за салатата по селски са нарязани с най-големия наличен сатър грубо на две или най-много на три. Яйцата по селски са няколко яйца, безпардонно счупени в тигана барабар с черупките, и в тях небрежно е метната цяла буца сирене.
Върху питките и баницата по селски сякаш някой с наднормено тегло е седял с часове и е цъкал в TikTok, преди да се озоват в чинията на клиента, толкова са смачкани. Така че "по селски" най-точно се превежда като ястие, направено с крайна липса на финес и нежелание.
"По ловджийски"
Среща се още и като "вълчо" - вълча салата, вълчо мезе, вълча пържола. Или пък пържола по ловджийски, салата по ловджийски, мезе по ловджийски.
В превод - има много месо, което изостава от други ястия и се влага във "вълчите" и "ловджийските" творения, за да не става зян.
Затова във вълчата салата има половин щафета колбас, пет селски парчета луканка, резени бекон и парчета от свинско шишче, а в пържолата по ловджийски има гарнитура от още една пържола, ама от вчера вечерта.
Подобни холестеролни извращения се раждат от схващането, че на масата без мръвка не се сяда, а ястията, различни от закуска, трябва да съдържат поне три вида месо.
Да, ама месото е скъпо и в механата, но не по Ботев, няма как всичко да е току-що докарано от месарницата. Затова и беконът е от снощната салата по селски...
"По чирпански/по панагюрски/по шопски..."
Жителите на Чирпан ще ви обяснят, че нямат идея защо кюфтета в сос с картофи се казват "по чирпански", а онези от Панагюрище ще кажат, че за тях яйцата се поднасят с малко от водата от варенето.
В наши дни обаче топографските названия си имат друга идея.
Нерядко въображението на готвачите ражда неща като пиле с чушки, яйца и парче мусака отстрани и ястието е трябвало да бъде наречено някак си. Затова древният ритуал гласи готвачът или собственикът да затворят очи и да забодат пръст някъде в картата на България, за да се покръсти ястието.
И ето ти го "Пиле по шопски".
С две кюфтета и малко бекон и, хоп, "Пиле по ловджийски"...
