След 3-часово заседание вчера вътрешната парламентарна комисия префасонира спорния Закон за електронните съобщения.
„Днес на второ четене гласувахме един законопроект, който няма почти нищо общо с първоначалния вариант, който влезе в пленарна зала", заяви председателят на комисията Анастас Анастасов.
Отпада интерфейсът, съобщиха от комисията. Вместо него се създава възможност за обмен на информацията по електронен път между тези, които имат право да заявят искане за справка от мобилния оператор и съответния оператор на данни.
По компютърен път искането се изпраща и се връща информацията по същия начин, уточни Анастасов.
Трафичните данни ще се пазят от операторите 12 месеца, а след като получи информацията, МВР по закон я пази 6 месеца.
В рамките на 72 часа след постъпило искане за справка операторът трябва да я предостави.
„Дадохме възможност на министъра на вътрешните работи да определя лица, които могат да определят различен от този срок", уточни Анастас Анастасов.
В зависимост от конкретния случай тези упълномощени лица ще могат да изискват справка за срок по-кратък от 72 часа, както и за срок по-дълъг от законоопределения.
Неизползваната информация от МВР ще бъде унищожавана от тричленна комисия. 50 хил. лв. ще е глобата за мобилните оператори, ако не изпълняват задълженията си по закон.
В предишния вариант на закона тази санкция беше значително завишена и достигаше до 300 хил. лв. Ще има парламентарна комисия, която да осъществява парламентарен контрол върху тази дейност, заяви още Анастас Анастасов.
Зам.-вътрешният министър Веселин Вучков бе категоричен, че няма да се злоупотребява с личните данни на хората. Той е доволен от новия вариант на ЗЕС.
„Мисля, че в крайна сметка резултатът е положителен за всички гледни точки", изтъкна Вучков.
„Имаше страшно много гледни точки - противоречиви - от МВР, неправителствения сектор и мобилните оператори", допълни още той.
От съобщението обаче става ясно, че информацията все така ще може да се ползва както за разкриването на тежки престъпления, така и на някои по-леко наказуеми, срещу което имаше остри възражения между двете четения.
Нищо не се казва за санкция от съд, нито за това как гражданите могат да проверят били ли са обект на разследване.
За сметка на това нарушенията на конституцията и на гражданските права все така са останали, са първите реакции по форумите в Интернет.
Дори юристът от програмата "Достъп до информация" Александър Кашъмов,който окачестви промените като „много сериозна стъпка напред”, отбелязва, че „все още може да се работи по отношение на обхвата на престъпленията, за които да се искат трафични данни”.
Неколкостотин души се събраха на 14 януари пред сградата на Народното събрание, за да протестират срещу промените в Закона за електронните съобщения.
Протестиращите бяха категорични, че подслушването е държавен тероризъм. Според тях, промените в закона са агресивен метод за навлизане в живота на хората.
Първоначалният вариант на ЗЕС предизвика масово обществено недоволство. Срещу него се обявиха и повечето политически партии.
